Планета Читанка

January 19, 2018

Първи впечатления от последно прочетенотоКукувица кука - Георги Божинов

Това са разкази без действие, само с описания. На хора, села, колиби, планини, дерета, рекички, пътеки. На забутани места, които имат своя красота, на изпаднали хора, които имат своя доброта. Тонът не е идиличен, няма възвеличаване, не е и като за нещо безвъзвратно отишло си, за което човек да се чувства длъжен да каже или добро, или нищо. Тук всичко е поднесено документално, всяка махала, всяка човешка история. Това не са разкази за най-високите върхове, най-смелите хора, най-дългите реки, не, тези са най-обикновени. Ще попитате какво тогава прави тези разкази различни от статии в Уикипедия или друга някоя енциклопедия и аз ще ви кажа. Това е любовта, с която Георги Божинов говори за хората, които е срещнал и местата, които е посетил. Същите тези запустели села и баири може да са извор на тъга и съжаление за отминали времена и младост, но може и да са истинско богатство за очи, уши и умове, които са жадни за свойски споделените богатства, каквито още се намират там. Дали старец ще ти разкаже за някогашен приказно необичаен лов, или за актуалните си болки, или ще се разговориш с някой друг непознат, докато чакате автобус на несъществуваща официално горска спирка. Може проблясъкът да е за куче, което ходи да се мокри в реката и после идва при теб да си изтръска козината, може да е за узряла джанка или за набедена мечка-стръвница, или за помашки майстор-дюлгерин, няма значение, във всички тях личи внимание и сърдечна усмивка, човещина сред дивото. Да харесваш нещо, дори и когато не е най-, а само защото го чувстваш свое.

Харесах всичките разкази, а някои повече от другите, като например онзи, за младежа, който беше успял да купи гайда от човек, който няма гайда, както и "Дири се куче свинар", който започва така: Капчуците заломотиха изведнъж, зачукаха с точки и тирета. Нали си го спомнихте този звук, то направо си се чува. Езикът на Георги Божинов навсякъде из книгата е видимо много звучен, ако прочетеш изреченията му на глас и веднага ще чуеш звуците, които е искал да опише, шумовете, животните, гората.

Оттам, от нея (природата) тръгва всичкото онова хубаво и добро, което завинаги остава в пътната житейска торба на човека като мярка за хубавото и доброто.
***
Гори, а в горите се заселил българинът. Колиби тук и там, разсеяни из най-скритото, най-дивото. Дивото си останало пак диво, като го гледаш отстрани. А като го разгърнеш, виждаш: българинът го опитомил. Тук овошка забол, там нивка лепнал в брега - то Господ го дал да бъде бряг, а не нива. Но българинът поправил Господ. Всичко огледал, премерил на око, опипал и опитал всичко. Може да се живее, рекъл българинът. И заживял.

January 17, 2018

Човешката библиотекаВ подготовка за „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“: Малкото четене

Приятели (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. Той е писан от цяла задруга 😉 и се явява предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

 До 4 февруари подготвяме електронното му издание. (Хартиено засега не предвиждаме.) Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че сборникът заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от приказката „зелена?“.

И ви каним на следващия прот… така, де, празник за Пирин – утре вечер, в 25 града по света. Ако ни зърнете там, оглеждайте се и за Юна. Тя най-вероятно е две кръстовища по-напред…

~

Приказки за Юнаци и злодеи:
зелена?

– Юне… Още не мога да повярвам, че си…

– И аз не вярвах, Слънце. – Къс мълчание. – Мигар съм била по-болна, отколкото си признавах?

Тя се е облегнала на дъбовата странѝца, а аз съм опрял рамо о нейното. И въпреки че отдавна (Господи… колко отдавна…) не съм се чувствал в такъв покой, една част от мен току хвърля коси погледи към превръзките ѝ.

Призванието не спи.

Онова тъмно петънце под мишницата ѝ… дали не се разшири малко? Да ѝ приложа още трийсет вдишвания Надийски длани?

Тя се размърдва и друга част от мен забелязва усмивката в ъгълчето на устните ѝ.

– Я ми ела по-насам, по-добре да огледаш… Или аз да дойда?

– Хахахаха!… – Зает съм да се червя, но, нали съм от ония редки мъже, които вършат по няколко неща едновременно, съчетавам и с пелтечене: – Х-хич и не ме п-предизвиквай, щото… К-каквато си ми крехка и безпомощна точно сега…

Източвам език по устните си – първо горната, после долната; бавно, чувствено. Веждите ми пак се разиграват. Очите ми блещукат насреща ѝ – пох… така де, поглъщащо.

После телата ни сами се свиват напред, повлечени от смеха. Аз, естествено, губя баланс (Най-Великият Айкидист! ТМ!), ох!, челото ми перва нейното слепоочие:

– Ох! – отронва тя;

… добре, че рога ми го няма…

– Ох, Юнише! Ох че съм…

Тя улавя дланите ми, спира хаотичното им шарене по лицето ѝ, постоява тъй. Дланите ми – в нейните, очите ѝ – в моите.

– Вече можеш да ми кажеш. Що е онова, което иска теб да разболее?

Аз застивам. После се ухилвам два пъти по-широко.

– Добра си, гадино… Как можах да забравя?

Тя ми се усмихва, но дори за миг не би ме заблудила колко е сериозна.

Поглеждам я пак. И аз ставам сериозен.

– Вече си видяла нещо от Манева и от оня Баш Юнак.

Тя ми кимва, малко колебливо.

– Другарите ми се мешат с тях и подобните им всеки ден. Ти някои ги знаеш, де, покрай Гмономто. Защо ли ти обяснявам ясни неща…

Тя ми кимва, насърчително.

– Та, гледай каква случка оня ден. Тома Белия – него знаеш ли го?

Просто кимва.

– Грижовникът на Вашота.

– Баш Стопанинът на околните планини, да… Та, пуснали – някой, име не се знае – по кръчми и по седенки, та чак до другия край на Конфед’ия, изобличение за Тома. Из-обличение. Да отварят очите на людете какъв е истинският му облик.

Тя склопява клепки, клепките ѝ трепват. После ги отваря пак, пак ми се усмихва.

– Колко хазни е преточил, колко свои близки е уредил на сладък пост… Знаеш как се разказват такива приказки.

„Зная“, кимва.

– Как крадял от поверената нему планина… Все едно му е бащиния, ега си. Тук усещам пръст на някое Мъдрецийство. Нали те така действат – лесно ще го препишат, ще го припишат…

Тя ми се усмихва. Чест ѝ прави, че дори да съм я върнал към някоя стара болка, в очите ѝ болка няма.

– Знаеш и как ги разказват тез приказки, людете, един на друг, един през другия; как добавят, как украсяват, творец до твореца, майно льо, певец до певеца…

Тя се смее тихичко. Очите ѝ следят моите, пръскат ме и ме обливат със смеха си.

– Юне… людете вярват ли на това, което приказват?

– На ония приказки-в-механа? Не, по-често… Те са лакърдии само, за разтуха и за веселие. Даже разказите за насилници и кланета. Като Каел.

Трепвам, но тя си ме гледа, ведра и усмихваща се. Аз, напротив, се намръщвам.

– Добре… а тия, дето вярват, защо вярват? Защо поне не си правят труда да проверят?

– Людете по механите ли? Отвъд третата чаша тъмно-руйно? – Смеем се и двамата. – Ех, прощавай… Зная, че опростявам. Но то си е труд, и труден. Ти сам го рече. Да разкажеш – да измислиш, да украсиш – е лесно. Но да търсиш, да пресяваш, да преценяш – вече е… Знаеш.

– Не зная… Да де, зная. Аз самият се смях, като ми разказваха приказката за първи път. Като ми я разказваха за втори път, два пъти повече. А третия път даже се сетих да извадя перо и да си драскам някои от най-легендарните щрихи. Нали ме знаеш… още пописвам в свободното време.

Стрелва пръсти, бърза като младата Юна, но наместо да ме сръчка в ребрата, стисва рамото ми.

– Прави го. По-често. Моля те.

– Ще опитам – смутолевям аз, а очите ми шарят насам-натам. После се връщат на нейните. – Добре де, хубаво. Няма да опитвам, ами ще го правя. Когато стане; както се получи.

Юнише… ти знаеш ли какво ми причиняваш с тази усмивка?

– Чакай сега – сграбчвам шанса за бягство – да ти прочета един образец…

Бръквам във вътрешните джобове на робата си и след известно тършуване попадам на нужното листче.

– „Защото Тома Белия и подчинени отдавна изневериха на принципите на световната зелената гражданска кауза – да не се приема финансиране от правителствени източници, тъй като протестите им са точно срещу действия на официалните институции, и да не се смесва екологията с политиката.“

Вдигам очи към нея. Тя се тресе, с шепа върху устните.

– Добре, ясно, и аз така бях. После обаче се срещнах с една посестрима. И в нейния глас тревогата покрай тия приказки беше съвсем искрена. Тая моя посестрима, Юне, бе убедена – заигравам се със следващата дума с върха на езика си – безпрекословно убедена, че людете, масата люде, вярват на тия приказки.

Тя повдига вежда. „Разкажи още.“

– Аз понечих да я разубеждавам, обаче…

Гласът ми заглъхва, очите ми клюмват надолу.

– Тежи ми, че не вярват, Слънце. Или вярват в каквото им е най… най-лесно?

– Тежи ти – ми прошепва тя, току до ухото. – Тежи ти тежко, приятелю… Остави, пусни го. Нека не те държи вече, нека не те удържа. Нека се оттече.

Помълчавам в косата ѝ.

– Извинявай… Събрало ми се е много, избива лошо понякога.

Тя ми стисва рамото. И сега е друго – хем по-нежно, хем по-крепко.

– Ама… Все едно аз не виждам, не чувам, не чувствам и не разбирам. Все едно това, че ги слушам, значи, че нямам какво да им кажа.

Тя ме слуша. Тя ме вижда.

(Останалото може да откриете в Сборище на трубадури.)

January 16, 2018

Anna Hells' Fantasy placeБляскавите инди светове на фантазията – част 1

Кой е Джеферсън Смит? Канадски автор от онзи особения инди вид, което не значи, че майка му е индийка или баща му индианец, а че пише за каквото иска, когато иска, където иска. Обикновено това в България се превежда самиздат, но всъщност на запад някои хора получават пари за думите си, и покрай свободно публикуваното си творчество, понякога успяват да намерят и съвсем истински си издатели, даже от оня тип, който плаща, и правят задоволително количество пари, за да продължават с това, което обичат. Но Джеферсън също така практикува и функцията на читателски лакмус – в своят сайт за креативно хакерство на действителността http://creativityhacker.ca/immerse-or-die/, създава проект наречен Завладей или умри, който представя една гениално проста, ако и сурова технология за отсяване на инди автори, която самата аз практикувам, макар и в малко по-дългичка форма. Самата идея е – една книга получава 40 минути четене по време на сутрешната му разходка, за да бъде преценена като ставаща или не; има три страйка – тоест момента, в които намираш за по-интересно да изследваш това, което си извадил от носа си, отколкото да прочетеш за съдбата на героя в ръцете ти, и биваш определен като нейн автор или за ходещ смъртник, който трябва да пакетира покупки в местния супермаркет до края на живота си, или за завладяващ думотворец, в който има много повече потенциал, отколкото си представя. Аз давам 50 страници време за същото, да се знае, щедра съм.

От този доста интересен, ако и вероятно струващ кофи нерви проект на своя създател, защото най-трудното нещо е да кажеш на горящ от желание да бъде четен автор, че всъщност май-май няма качества за тая работа, излизат засега два сборника с някои от най-завладяващите писатели, които са накарали чичо Джефри да си удължи малко сутрешното мандахерцане, щото просто не може да не разбере какво става в книгата в ръцете му. Ммм, сладостното усещане от добрата история, знаете какво е. И тези сборници са безплатни. Да, напълно безплатни и невероятно качествени, служещи за изключително добро представяне на майсторството на истинските инди автори с голямото ТМ. Подборката е толкова детайлна и безкромпромисна, че обещанието на кураторите ѝ – да, защото това ми ти сборниче може да се възприеме и като пълноценна изложба на фантазията, а именно изречението „Гарантираме, че не съкват“ този път е вярно и си има направо воден знак за качество.

Но какво съдържа всъщност кесията с нови-новенички, бляскави, лъскави инди светове?

Миша Бърнет представя една невероятна одисея в космоса за търсач на нови светове, принуден от времевите ограничения на вида си да бъде прераждан толкова пъти, че да постигне почти божествен статус, и да бъде напълно забравен. Което неизменно ни кара да се замислим за нашите си създатели и нашите наследници, и как вероятно в някакъв момент далечното минало и далечното бъдеще ще съберат краищата си някъде по опашката на великата змия. Миша има и цяла поредица Книгата на загубените врати за доста насилствен контакт между хора и извънземни от доста по-различен от популярния във филмите вид, можете да я откриете в нейния блог https://mishaburnett.wordpress.com

Джей С Морин продължава със странна история за начинаещ магьосник, потърсил неразумно помощта на древни демони, но проявил достатъчно изобретателност, за да излезе от многопартньорска сделка за жалката си душа, като естествено на свое място дари някое и друго чуждо съществувание, за което може и да поплаче малко, може би не. История без нито един добър герой, като поглед в некромантските школи, раждащи всички зли магове, дето си мрат да покоряват света ни от време оно в игри, книги или просто кошмари. Въпреки това си дарк фентъзи залитане Джей е по-скоро отдаден сай-фай автор, и можете да видите книгите му на сайта https://www.jsmorin.com – поредиците Роботска генетика, Черен океан и Греховете на ангелите ще се харесат на активните почитатели на космическите приключения, а Хрониките на близнаците ще се понрави дори и на моя милост със своята сериозна мрачна епичност.

Ричард Левеск се включва с изключително морбиден кошмар за наследяването на едно царство, внимателно подготвено от местните последователи на великия Месмер, но с помощта на някои специални съставки, можещи да върнат душата в оковите на тялото, но не и разума, а една неразумна душа е твърде тъжно или твърде зловещо явление, според зависи нивото на чувствителността ви към зомбита и привнесени в жертва красавици. Самият Левеск е автор на фантастични уиърд истории с подчертан ноарен привкус, което си е стил, от който вярвайте ми – всички имаме нужда, дори и само заради освежаващата си странност и злокобно пощипване по сивите мозъчни клетчици. На неговия сайт https://richardlevesqueauthor.wordpress.com/ ще откриете истории като Ръката на мъртвеца, Неразчистени сметки или Вземи си утрето, предизвикателство за всеки почитател на по-различното във фантастиката.

Греъм Сторс пък ни отнася в далечното, или не толкова, бъдеще, където умът ще може да се пренася във всякакви тела от механично-изкуствен характер, но дали с него пътува и онази частица личност, която бива обичана и липсва на любимите ни хора дълго след като си отидем, или само една съвкупност от спомени, умения и познание за идентичност не стига, за да се каже, че сме се преродили. Философско, фантастично, социално и драматично, и може би нужно замислящо ни за вечното човешко желание за безсмъртие. Самият автор си е подчертано отдаден вярващ в идеите на сайфаистите, и ако споделяте това му космическо увлечение, можете да откриете от него няколко поредици като Канта Либре, Рик Силвър и Таймсплаш в Амазон.

Дейв Хигинс ще ни смути с една гротескна история за призраци, египетски мумии, странни събития и кърваво отмъщение, издържана в изключително класическия стил на липсата на добър край, герои отвличащи ни вниманието в очевидни лъжи, докато истинското грозно лице на отвъдземното дебне някъде в мрака, готово да ни замъкне в тъмното си селение от болка и безнадежност. За самия Дейв можете да научите повече на сайта му http://davidjhiggins.wordpress.com, където освен да се полюбувате на визията му на професионален илюзионист, ще откриете съществуването на лично мен заинтригувалата ме поредица Дракони и магия, с елементи на книга-игра, или може би своего рода иронизация на същата, както и сай-фай приключението Зелена звезда, книжния фентъзи сериал Седемте камъка, и колекциите му от мрачни истории от разнообразни жанрове и с особено смущаващи корици.

Кристофър Руз впечатлява с екзотично и абстрактно пътешествие до омагьосана кула насред пълна с опасности пустиня, която методично убива гостите си по завидно изобретателни начини. Сюжетът е малко хаотичен, леко объркан, като съновидение по изгрев, когато въображението е най-активно и най-смахнато в изграждането си на злокобни светове, в които да се изгубят душите ни. На сайта му http://www.ruzkin.com можете да откриете много забавни експерименти, като шпионската му серия с еротични елементи за супер секси женския аналог на Бонд, в случая Олесия Андерсън, дарк фентъзи поредицата, продължаваща сюжета от разказа му за Кулата на мравките, наречена Векът на пясъците, хорър сериалът в книжна форма Ръжда или сай фай уиърд книгата за Осемнайсетте отмъщения на доктор Милан. Свеж и разнообразен поглед върху жанра, във всеки случай.

Брет Адамс допринася със шпионска-футуристично-апокалиптична история, която поради комбинацията си от интер-жанрови стилистики, е единствената може би от всичките петнадесет, която просто не ми допадна. Брет не е и особено активен автор, но има поне още две книжки в същия миш-маш от ноар, фантастика, съвременост и трилър, която вероятно ще допадне на страшно много хора, но не и на мен, твърде реалистично ми е.

Брайс Андерсън балансира с поредната особена, оригинална, и лично на мен – изключително допадаща ми история за неустановено време и място, странен култ, мистериозен артефакт с твърде много живот отвътре, и една доста човешка история за намирането на място в света, когато си различен, и дали трябва да се сливаш, когато си роден да изпъкваш. Отговорът е не, но никой тийн няма да ви повярва, за съжаление. По темата за феминизма, израстването и различността Брайс има още размисли на сайта си http://bannedsorcery.com, където ви чака един трансдеменционален ню уиърд Неправдоподобното извисяване на едно необичайно момиче и Остин с вампири – Вампирът от Нортангър. Човек не може да не се зачуди дали все пак зад това име не се крие някой с различен пол, хм.

Белинда Мелор изненадва много приятно с една почти поетична история за съзтезание на бардове, с много странични малки човешки драми, епична проблематика на света и една доста лична история за оцеляване в неинтересни, нетохнологични, нееманципирани, неравностойни, не нищо си времена, в които даже магията е под съмнение. Фолклорните мит-поетични сюжети са специалност на Белинда, и ако посетите сайта ѝ http://forestdreaming.com ще се запознете с поредицата за Силваните – горски духове, вероятно вариант на дриади, и тяхната любов с човеците, които просто си живеят обикновения си живот в обикновените, средно утежнени условията на времето си. Въпреки не особено осезаемата привлекателност на това обобщение, самият Джефесън Смит признава, че просто бива неусетно увлечен в разказа, което подозирам е от онзи вид спокоен майсторлък , напомнящ ми на за съжаление не винаги добре приемания от редовите читатели, мой стар любимец Модезит.

Ръс Линтън влиза рязко с особено мрачна картина на доисторическо общество, вече успяло да се поквари и да обективизира жените като разменна монета, но на истински буйният дух понякога и природата с все още живите си призраци може и да помогне, признавайки едно специално момиче за част от черното си лоно, и давайки шанс на една особено силна душа да има живот, а не съществуване. На сайта му https://russlinton.com можете да намерите и продължението на тази впечатляваща легенда, развита в нужната си епична пропорция в сагата за Буреносното острие, както и постаполиптичната сага Аленият син, включваща супергерои, роботи, прокси войни, и всякакви такива благинки, за които ще си платите да ги гледате на кино.

Самият велик куратор Джеферсън Смит ще внесе малко горчива усмивка в леко иронизиращата обичайния сюжет за избрания от богове и магьосници млад герой, който ще спаси света, като този път героят ни е доста остарял, белият му кон е откровено казано откачена лама, а бива повикан като получава алкохолно отравяне, маркирало го със златна пеперуда над горната устна, която го задължава да служи до края на вероятно краткия си живот на мистична древна вещица, наречена за кратко Вдовицата. Която се оказва амбициозна и весела лелка, дето май-май току-що е открила феминизма. Заслужава си да се направи цяла поредица по темата, но засега все още няма, Джеферсън се е съсредоточил по-скоро върху сюжети от младежкото фентъзи, отколкото на тази малко по-зряла и цинична на моменти тема.

Бека Милс ни въвежда в необичайно градско фентъзи с демони и борци на светлината, които по Коледа лесно могат да уравновесят разногласията си над купчина шоколадови рудолфчета, и кой знае, може и някоя междувидова любов да припламне, и да се постигне по чисто биологичен начин равновесието на силите в битието. Или ще се избият, задавени с трохи от сладки, зависи. Ако сте от феновете на ърбаните, посетете и сайта на Бека https://the-active-voice.com/beccas-books/, където ви очакват продълженията на настоящия разказ в поредицата Еманации, и може би ще оцените сериозността на поредната битка за бъдещето, миналото и настоящето на света ни. Или просто ще прочетете една добра градска история.

Ван Алън Плексико хвърля читателите си насред битка между наследник на салемските вещици и древните демони на предисторията някъде в далечния изток, където тайни гробници, подземия и изгубени градове пазят обиталищата на неназовими дяволи с библейски пропорции, които унищожаване нямат, само спиране за малко и ограничаване на злините им над човечеството. Ван Алън има особено отношение към битките на живот и смърт, с особеното участие на специални герои и още по-специални лошковци, което сам определя като пълп, и на сайта му http://www.whiterocketbooks.com/plexico/ ще видите цяла серия от комикси Сентинелите, сай-фай приключението Алфа Омега, космическата опера с божествен привкус Легион и още куп пълп съкровища за ценителите на леките четива с агресивно-справедливи послания.

Реджина Ричардс внася малко женственост в странната обстановка на свят с обитатели, братовчеди на Аватар, разделен от ивица светлина, като обитателите от двете страни на луната си не могат да преминават при съседите, поради гарантирана смърт – дали заради специалния въздух, или безкрайното количество чудовища от всеки размер и вид, но с необичайно повишена смъртносност, сред които само твърде особени индивиди могат да направят повече от една безопасна крачка.  Но понякога, само понякога, веднъж в годината, се случват чудеса, и дори се ражда една истинска и топла любовна история насред океана от смърт. Реджина си има своя вкус към романтични истории, в които се замесват вампири в романа ѝ Кървава сватба, но лично аз предпочитам продължението на историята за синьокожите ѝ герои от сборника в целия ѝ формат Адските дълбини на синия бриз.

Карпов Кинрейд поставя финала на брилянтната подборка с изключително дарк фентъзи за легендарни герои в морски схватки с чудовища, по-злокобни от Ктхулу митовете, и пирати, по-безмилостни от всички кръвожадни главорези, за които сте чували наведнъж. Семейство Карпов-Кинрейд, защото всъщност става въпрос за двама таланти, сработили се в тежката задача да създадат същинско писмено чудо, продължават идеите си  в началото на поредицата си за Разпръснатите острови, но не са за изпускане и ърбън трилогията за Забранените, Вампирските момичета, както и дистопичната поредица за Смрачаването.  Повече за тях можете да откриете на сайта им http://karpovkinrade.com.

С две думи – ако си търсите нестандартно четиво, с нови и непознати имена, но с чудесно изпълнение и оригинални идеи, или просто се оглеждате за нов книжен любимец, и ви се иска някое пробно четиво – това малко сборниче върши цялата сериозна работа по това да ви впечатли, зарадва и задоволи книжното дяволче, свряло се в сърцата на всеки отдаден читател. Аз повече от това в една книга, честно, не търся.

Първи впечатления от последно прочетенотоЧетирима справедливи мъже - Едгар Уолъс

Четиримата справедливи мъже, както се наричат самите те, е група от хора, които са се заели да раздават справедливост там, където законите и обществата като цяло по някаква причина се провалят. Насилници, на които някак им се е разминало, развилнели се диктатори, корумпирани политици, които прекаляват и какви ли още не. В този епизод Британският парламент се кани да приеме закон, в резултат на който ще бъдат експулсирани множество чужденци обратно в родните им страни, една част от които всъщност са борци за свобода, избягали от жестоки и кръвожадни режими, които биха ги обесили веднага щом ги видят. Вносител на закона е сър Филип, който получава писмо с предупреждение да оттегли спорния закон, защото в противен случай ще бъде убит. Заплахата не е празна работа, защото досега из цяла Европа, а и из Новия свят, прочутите Четирима справедливи мъже са се доказали като краяно ефикасни убийци. За един английски благородник обаче е под достойнството да бъде изнудван от шайка бандити и той продължава да държи на своето. Останалото в книгата е дебненето между полицията и заговорниците, като колкото едните взимат все по-засилени мерки за охраната на министъра, толкова плановете и действията на другите стават по-сложни и загадъчни. Ще успеят ли четиримата? Справедлива ли е наистина каузата им? Ще разгадае ли навреме полицейският инспектор плановете им? По какъв начин изобщо може да се стигне до министъра, когато кабинетът му на Даунинг стрийт е обграден от хиляди полицаи?

Сега не се четат такива криминалета и не знам дали въобще някога пак ще им дойде модата.

January 15, 2018

THE DARK CORNERТри Книги За 25 лв



40 разказа от жанровете фантастика, фентъзи и ужаси, разположени на почти 700 стр. За поръчки - пишете на [email protected] или във фейсбук на лично съобщение на https://www.facebook.com/Branimer.

Човешката библиотекаМалкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (: 

Продължаваме да споделяме творби, отличени в Копнежа по растящо творчество. Поетичната вълна още не ни е задминала.

Димитър Драганов, 18 г., СОУ „П. К. Яворов“, Стралджа
Разговор с Ема
Говорих със Ема на тема проблемна
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност.
Усмивки! Красиви слова!
При Ема обаче сега ще ви върна –
при тази красива жена...
– Мъжете са чудо! Мъжете са лудост! –
започна ядосано тя.
– Защо да са чудо? Защо да са лудост? –
попитах, изпаднал в несвяст.
– Мъжете не искат и дума да чуят
за
  здрава
        любов
             и деца!
Мъжете не искат и дума да става
за нежност,
           градеж
                 и съдба!
– Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш?
Мъжете са хора и те!
Надявам се нявга да можеш да видиш
искрата
       във
          мъжко
               сърце.
– В мъжете я няма искрата,
                          която
                  привлича
          различни
     души.
Светът на мъжете препълнен е с жажда. –
Въздъхна и свъси очи.
Отвън светлината нахлуваше бавно
                                към
                        нейното
                 снежно
            лице.
А духат в душата ми странна
                           прохладни
                 от тръпки
безброй ветрове.
Докоснах ръката ѝ. После без мисъл –
целунах устата ѝ! Беше бонбон!
Улисан в поредните мисли над листа,
измачках и стъпках пореден Закон!

Огнено чедо
На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомахът.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.

Денят е в лъчите на слънцето меко.
В сълзите, които изграждат Човек.
Ръката си вдигнах. И скъсах небето.
От него закапа копнеж след копнеж.

Напукан е пътят. Мазолести длани
извайват живота на всеки от нас.
От радост и мъка. От болка и рани.
От мисли, които треперят за страст.

Желая да счупя на дните везните.
Човек е свободен, когато лети.
Небето е диво! Затваряй очите!
И негово огнено чедо бъди!

January 12, 2018

Anna Hells' Fantasy placeКнижарница Задънената улица

Нелсън Демил

Не, това не е поредната, обичайно малко сълзлива, но всъщност очарователна, история за книжари, борещи се с живота, разочарованието, препятствията и общото замъгляване на емоционално – интелектуалната сила на човечеството. Това е един миниатюрен криминален роман, част от поредица, която обмислям да си донабавя от издателство Бард, един квинтет от кървави ужаси насред любимите ни топли книжни местенца. Няма свръхестествен елемент, няма някакви дълбоки размисли за живота, нито невероятни умствени упражнения в стил Шерлок Холмс. Просто бързо, почти светкавично разследване на едно ужасно престъпление, което би възмутило всеки книголюбец, защото нашата жертва е собственик на книжарница в затънтена уличка, поддържана с много любов, специална селекция на книги, събития, че дори и клиенти, и в крайна сметка работеща на загуба, защото това книгите е бизнес с пари само, когато се правят твърде много компромиси. Не е лошо, но не е за всеки.

Та нашата жертва, иначе симпатичен, ако и леко скучноват човечец, бива намерен сплескан на празничен бургер под тежестта на огромна викторианска библиотека, пълна с безценни томове познание. Като се замисли човек, може би прекрасен край за книголюбец, да бъде погубен от обекта на най-голямата страст в живота си. На пръв поглед – инцидент, сградата се сляга, тежък камион минава, малка експлозия се случва и случайно някак гигантската етажерка се стоварва върху нищо неподозиращия си собственик. Само че на мястото се случва едно леко прегладняло ченге, което не обича лесните отговори, и случайно разкрива една странна ситуация, включваща хитови писатели, красиви съпруги, тежки, ледени планове за отмъщение и добре обмислено престъпление, достойно за искрено уважение. Е, и за осъждане, и недоволство, но почитателите на Ханибал Лектър ще ме разберат.

Началото на една колекция за почитателите на криминални мистерии и книжни истории, от лично за мен напълно непознати автори, но пък явно доста добри. Идеалният формат и идея за градски транспорт, зъзнене по спирки и запълване на онези часове в държавни институции, докато чакате някой отегчен от живота, вселената и всичко останало служител да ви обърне диамантено ценна секунда внимание. Поне ще сте прекарали няколко (стотин) смислени минути.

January 08, 2018

Anna Hells' Fantasy placeМечове във времето

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.


Tagged: Ана Хелс, български автори, българско фентъзи, гаяна, книги, мечове във времето, фентъзи

Човешката библиотекаМалкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. Този път сме на поетична вълна.

Вдъхновяващо четене!

Виктория Димитрова, 20 г., Елхово

У дома

Откога не си се връщал у дома?
Откога се скиташ нейде там, бездомен,
и, като птиците, очакваш пролетта –
да се завърнеш в къщичката родна?

Откога си тъжен? Откога си сам
и чакаш туй, което все не иде?
Замръзнал от безсилие и срам,
поел по кръстопътя на обидата.

И, като Дон Кихот и вятърните мелници,
се бориш с вехтошарски страхове
на своите шизофренични делници,
които ти бродират грехове.

Не знам кое те кара все да тръгваш,
но зная нещо наобратно че те връща.
И някога, от самота замръзващ,
ще пожелаеш да си бъдеш вкъщи.

 

Лудият

Обвит във облак прах от синьо лято
и тръгнал със вързопче от печал,
провлачено кълне се, че е вятър,
и влачи отподире плащ от кал.

Нарамил си е чанта със надежда,
събрал си е в джобовете мечти
и спрял е наобратно да поглежда,
и с всички спомени се е простил.

Забравил е и обич, и омраза.
Пришил си е усмивка на лицето.
И никога на никого не казва
къде погребал си е някога сърцето.

Живее днес, не утре или вчера.
От различие чак станал е банален.
Знае, че „да бъдеш“ е химера.
И смятат го за луд, ала за мен е най-нормален.

January 07, 2018

THE DARK CORNERДве Години Клуб LAZARUS

Както бях написал преди 365 дни в предишната равносметка - "Тази година толкова, догодина повече!" Така и стана.

1. Клубните издания



Единственото клубно издание за тази година е сборникът ВОЙ. За разлика от предишния ПИСЪЦИ, който бе издаден на 4 май по случай 40 г от рождението на клубния патрон, ВОЙ бе издаден на 1 октомври, когато се навършиха 2 години от смъртта му. Книгата съдържа в себе си 18 разказа от членовете на HWRC LAZARUS. Върху нея бе работено извънредно прецизно, със сериозна редакция, за да се получи може би най-доброто клубно издание досега. Естествено, ВОЙ бе посрещнат радушно от феновете на клуба - първият тираж се изчерпа в рамките на три седмици, което наложи допечатка. Автор на корицата е отново брилянтният Петър Станимиров, а като редактори се трудиха дълго и напоително Елена Павлова, Сибин Майналовски, Кети Илиева и Явор Цанев. Автор на предговора – Бранимир Събев.

2. Еврокон



Клуб „Лазарус“ се представи повече от достойно на българските номинации за ежегодното събитие за фантастика Еврокон 2017. Творчеството на клуба доминираше осезаемо в почти всички категории. Гласуването на 650 фена на фантастичното определи 10 първи места от общо 14 категории за членове и произведения на клуб „Лазарус“:

1. Най-добро литературно произведение: “Писъци” – Horror Writers Club LAZARUS
2. Най-добро художествено (арт) произведение: Корица на “Писъци” – Петър Станимиров
3. Най-добро произведение за деца: “Пръстенът на нибелунга. Зигфрид” – Елена Павлова
4. Най-добър писател: Явор Цанев
5. Най-добър художник: Петър Станимиров
6. Най-добър популяризатор на фантастика: Явор Цанев
7. Най-добро периодично издание: Списание „Дракус“
8. Най-добър преводач: Елена Павлова
9. Награда за дебют: Александър Цонков – Lostov
10. Гранд-майстор на фантастиката: Явор Цанев

Българските победители в съответните категории участваха в Еврокон (European Science Fiction Society), което се проведе на 16-18 юни, 2017 г. в Дортмунд, Германия. От тях с поощрителна награда за дебют (Chrysalis Award) беше отличен Александър Цонков – Lostov.

3. Книгите на наши автори



И 2017-а бе плодотворна година за клубните членове. Бранимир Събев, председател на клуб LAZARUS, издаде петата си поред книга – хорър-сборника НОЩНО ОСТРИЕ. Валентин Попов зарадва феновете си с четвъртия си поред сборник АНГЕЛИТЕ НЯМАТ КРИЛЕ. Димитър Цолов се отчете с два фентъзи романа – единият бе ПРОКЛЯТИЕТО НА БЕЛИАЛ, продължение на „Клиника в средата на нощта”, фентъзи с български етно-мотиви, а другата му книга бе КЪРВАВИ ПЕСНИ, класическо фентъзи тип меч и магия. Марин Трошанов продължава смелия си марш напред с продължението на Ламя ЕООД – ОСВОБОЖДЕНИЕ, чудесното ърбън-фентъзи, покорило не едно и две сърца. Александър Драганов, председател на НКФХ „Цитаделата”, издаде поредния си фентъзи роман ЧЕРНАТА КОРОНА, продължение и завършек на историите за Ледената Планина. На още едно фентъзи приключение бе сложено епичен финал – ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ, четвърта част от „Пръстенът на Нибелунга”, един проект на Елена Павлова и Петър Станимиров. Елена издаде и невероятна хорър-селекция – сборникът БЕЛЯЗАНИ ЛЕБЕДИ. И накрая – едни от най-новите членове на клуб LAZARUS издадоха дебютните си книги. Анна Гюрова и Даниел Иванов пристъпиха смело под прожекторите със своите жанрови сборници ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ и БЛАТНА ТРЕСКА.

4. Гаяна



През 2017-а г. Явор Цанев далеч не седя със скръстени ръце – неговото издателство ГАЯНА за поредна година бе най-доброто, случвало се на родната жанрова литература през последните 5 години. С логото на издателството излязоха около 40 книги. Колекция „Дракус” вече наброява 24 заглавия, 6 от които издадени 2017-а. За поредна година бяха публикувани 4 бр. на списание Дракус, приютяващо на страниците си разкази от родни творци. За втори път издателството спечели приза на НКФХ „Цитаделата” – „Издателство на годината”. И накрая, бе проведен конкурса „Зовът на Лъвкрафт” за разкази от български автори, вдъхновени от творчеството и личността на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Жури на конкурса – Явор Цанев, Кети Илиева, Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Елена Павлова, Иван Атанасов. Резултатите ще бъдат обявени след известно време, а напролет ще видим наградените творби в сборник.

5. Награди



Година, богата и на награди. Януари месец бяха наградите на Цитаделата, в които членове на клуба спечелиха родните отличия съответно за автор на годината (Донко Найденов), преводач на годината (Елена Павлова), издателство на годината (Гаяна), герой на годината (Димитър Цолов) и злодей на годината (Симеон Трифонов). Явор Цанев взе първо място на микро конкурса за хипер разказ в три изречения на "Сборище на трубадури", поощрителна награда от конкурса „Спри, обичам те" на Съюз на независимите български писатели, второ място в конкурса за фантастичен разказ на тема „Пътуване във времето“, организиран от Младежки дом Пазарджик и Клуб по фантастика „Аркадий и Борис Стругацки“, както и първо място на Национален конкурс за къс разказ „Мостове“ - награда и на журито, и на публиката. Елена Павлова спечели призове като първа награда на конкурса за любовен разказ на сп. DIVA, първа награда на конкурса за фантастичен разказ “Пътуване във времето” на клуб “Аркадий и Борис Стругацки” и младежки дом Пазарджик, почетната награда на общината в конкурса за разказ “Земя на пеещите колелета” на общ. Генерал Тошево, едно второ място на "Истории от някога" - изданието "Кошмарен сън" (в същото издание председателят на клуб LAZARUS Бранимир Събев завоюва първа позиция). Добрин Добрев - Додо бе отличен с втора награда на конкурса за фантастичен разказ “Пътуване във времето” на клуб “Аркадий и Борис Стругацки” и младежки дом Пазарджик, поощрителна награда в конкурса за разказ “Земя на пеещите колелета” на общ. Генерал Тошево. Валентин Попов се разписа на места като „Най-добро перо“, присъдена от журито на „Под върха II“ на Софийския планински клуб, първо място на конкурса за драматичен женски образ „Албена“, втора награда в категория „Истории и традиции“ на конкурса „Изящното перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност, Чикаго, награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист“, организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора“, както и специална награда от сдружение „Лумен“, организатор на конкурса „Морето“ (още една такава награда спечели и зам.-председателя на клуба Сибин Майналовски).

6. Публикации



Естествено, публикациите бяха повече и от наградите. Освен в самостоятелните книги и клубния сборник, разкази на клубни членове присъстваха още в броевете на сп. Дракус, годишния брой на сп. Тера Фантастика, антологията "Машина за истории", антологията "Спри, обичам те", сборника на НКФХ "Цитаделата" "Мечове във времето", сп. Антимовски хан, сборника с наградени произведения от конкурса “Морето” (2016 г.) на фондация “Лумен”, алманаха “ФантАстика 2016”, сборника с наградени разкази "Конкурсът" на "Пътуващите книги на Стара Загора", броеве на в-к "Форум", сборника „Морето в разкази и стихове“, „Антология Албена“, онлайн списания, сайтове, блогове и др.

7. Други



Какво друго ли? През 2017-а излезе с логото на Гаяна петият поред, последен сборник от колекцията "Мечове" на Цитаделата - а именно "Мечове във времето". От 10 септември до 19 ноември по Радио Христо Ботев бе проведен 28-ият поред роман от Библиотека Български Реалити Романи - "Реквием за Сбъдващия Мечти", жанр хорър, посветен на патрона на клуба Адриан Лазаровски. Ако не сте го слушали, може да чуете отделните глави от романа на следния линк. Паметта на Адриан бе почетена и на 1 октомври в клуб ПЕРОТО, НДК, където в рамките на София Ноар Уикенд си припомнихме за него и творчеството му. Клубните членове представяха книгите си из цяла България, като може би тук е мястото да споменем успеха на Марин Трошанов, обиколил училища в София, Варна, Ловеч, Троян, Бургас и др, без съмнение най-каненият автор в инициативата Писател Назаем.

Завеса.

January 02, 2018

Човешката библиотекаМалкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Честита 2018-а! Нека всички открием свое вдъхновение, което да ни отведе две крачки по-нататък към силата ни.

В следващата поредица от записи ще споделим част от нашето вдъхновение през 2017-а: някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. Започваме с един текст, който е емблематичен за сезона. 😉

Вдъхновяващо четене!

Писмо до Дядо Коледа

Елка Петрова, 21 г., ПУ „Паисий Хилендарски“

Мили Дядо Коледа,

Отново е декември, а с него и очакването за Коледа. Срещам весели лица, усмивките са навсякъде… идваш и ти.

Гледам те всяка вечер в рекламите на бонбони, телефони, колбаси… почти на всичко. Приветстваш ме с пластмасова или гумена усмивка от витрините. Пееш песни за поредния артикул, „изгодна стока“, „уникален подарък“. От година на година изглеждаш все по-стар и овехтял. Усещам леката умора в твоята „лъчезарна усмивка“.

Реших да ти напиша това писмо, за да те попитам: Не е ли време да се пенсионираш като рекламен агент?! Да престанеш да бъдеш поредният изгоден маркетингов продукт? Раздраната кукла от близкия магазин?!

В какво се превърна Коледа? Къде отиде ти, белобрадият старец от приказките?

Забравихме ви… теб в изначалната ти същност… и приказките. Унесени в манията за посещаване на молове, истерично пазаруване и искането на все по-лъскави подаръци, ние забравихме какво е празникът. Превърнахме коледното дърво, което ни напомняше със своя аромат за вечния живот, в поредната надпревара. Вместо на коледните, коледарските песни се радваме на „пазарните оди“. Натрупваме елхата, къщите си, магазините с колкото се може повече светещи звезди, елхи, снежинки и лампички с надеждата, че тяхната мъждукаща светлина ще озари опустелия ни празник. Купуваме все по-модерни ароматни свещи и предмети с цел да прикрием тягостния аромат на алкохол в домовете си и усещането за преяждане в душите си.

Правим глупави шоута, купуваме тайно подаръци. Пишем писма. Смеем се и мислим, че сме надлъгали себе си, докато не чуем: „Мамо, татко, како… знам, че вие купихте моя подарък. А онзи облечен Дядо Коледа бе бащата на Мимето от нашия клас. Познах го по обувките.“

Да, аз вече пораснах и не съм от онези малки деца, които възрастните наивно се опитват да убедят и да принудят да повярват в съществуването ти, но не чрез духа и вълшебството на Коледа, а чрез блясъка и красотата на лъскавите витрини и подаръчни кутии. Не съм, мили Дядо Коледа, защото за мен ти не си човекът от мола. Все още се взирам и търся твоята шейна с летящите елени, пиша писма като това и се надявам, че ще изпълниш моето желание – ще изчезнеш от витрините и ще се върнеш в приказките, където се криеше твоят приковаващ чар. Надявам се да върнеш чудото на Коледа: Отново да започнем да търсим и честваме същността на празника, а не неговата маркетингова модерна визия.

С обич: Елка Петрова

 

… Впрочем: Кал няколко години подред събира идеи за подаръци, които да са по-близо до духа на празника. Виждали ли сте ги?

Първи впечатления от последно прочетенотоБез правила - Том Кланси

Джак Райън е кандидат за втори президентски мандат, а във фокуса на бясното действие е вече Джак Райън - младши, който работи в нелегалната организация за специални операции известна като Колежа. Джак Джуниър е съвсем млад аналитик, но вече го пращат и на операции по света. В този случай изключително опасен генерал от пакистанското разузнаване с екстремистки наклонности е забъркал такава мащабна каша, която подхвърля героите ни между размирен Дагестан, Вашингтон, Египет, лъскавия Дубай, северен Пакистан и даже най-стария космодрум на земята в Байконур. Не стига това, че светът е на ръба на ядрена заплаха, ами и в самата Америка безскрупулен милиардер работи с всички сили срещу Райънови, а средствата му са буквално неограничени.

Завършекът ми се стори леко късметлийско-мелодраматичен, но предполагам, че това вече е нещо като запазена марка на автора. Иначе уменията му за писане на адски вълнуващ роман с много действие и опасни ситуации не са се изтъркали изобщо. Този човек може да пише бестселъри за ЦРУ още сто години!

Любопитни факти: бреговата ивица на пустинното емирство Дубай е само 49 километра. Продължавам да не разбирам с какво това място е интересно и привлекателно за милиони хора по света. То е малко като случая с Джъстин Бийбър, който е известен с това, че е известен.

January 01, 2018

Anna Hells' Fantasy placeЧНГ, и за много нови книжни светове

Честита нова година и за много нови книжни срещи, приключения и пътувания до други светове!

Изминалата година ми бе по-скоро подчинена на живия живот, отколкото на книжния, но успях поне едно сто и седемдесетина и две-три книжки да отметна с резки по коланчето ми на пишман полу-професионален читател. От тях само 25 са на български автори, за което малко ме досрамява, но случва се, нали. Моите бе-ге любимци за 2017 остават лебедовата песен от отвъдното Сбъдващия мечти на непрежалимия Адриан Лазаровски, великолепния сборник на трубадурите Машина за истории и страхотната компилация от истории, вдъхновени от краля на меланхоличния мрак Едгар Алан По – По крилете на гарвана на колекция Дракус и издателство Гаяна, които са ми и основния източник на най-добрите български автори и за тази година.

От останалите не съвсем бг магьосници на годината топ 3 от вдъхновенията ми остават изключително спорната, но несъмнено успешна книга за Детски и домашни приказки на Братя Грим; поредицата за мумините на Туве Янсон, която е детска, колкото и кървавия гримски хорър, макар че тук се акцентира на нордическа хюга философия за начинаещи, както и една чудесна и новаторска фентъзи поредица  Татуировка с чудовищна кръв на Дейвид М. Корниш, в която линията между добри и лоши е много, много размесена във всички цветове на дъгата, и просто ти влиза много под кожата, като един далеч по-шарен Оливър Туист с учудващо смислен финал.

2017 за мен мина и под знака на криминалетата и на по-детските истории, като ви гарантирам, че и двата поджанра имат почти лечителски способности за онези моменти на трудни моменти, които ни сполетяват по толкова много поводи ежедневно. А когато нищо друго не помогне – извадете голямата пушка, наречена Тери Пратчет, артилерията на име Танит Ли и химическия патрондаш на Туве Янсон – с тях всички отговори ще намерят въпросите си. Пожелавам си за 2018 още по-вълнуващи срещи с книжни магии, и още по-широки усмивки, изпълнени със задоволство и себична радост от поредното откритие – думотворец.

Книжни срещи 2017

Януари
1. Сбъдващият мечти – Адриан Лазаровски
2. Всичко е игри и забавления – Дейв Барет
3. Битката за Верона – Джъстин Калдерон
4. Защитения – Питър В Брет
5. Планината на троловете – Матю Райли
6. Нощ на игри – Джони Нексъс
7. Детски и домашни приказки – Братя Грим
8. Земята под прицел – Ангел Брайт
9. Господарите на вселената – Николай Попов
10. Стопаните на луната и слънцето – Рафаила Райкова
11. Пустинното копие – Питър В Брет
12. Злощастните първи – Данъл Дж Нюман

Февруари
13-15. Остриетата на кардинала, Алхимикът от сенките, Драконът на арканите – Пиер Певел
16. Заливът – Илко Германов
17. Пътуване на юг – Михал Айваз
18-19. Зловещите втори, Неблагодарните трети – Данъл Дж Нюман
20-21. Дневната война, Черепният трон – Питър В Брет
22. Планета вода – Борис Акунин
23-24. Стиймпънк приказни истории – том 1 и 2
25. Сянката на вятъра – Карлос Руис Сафон
26. Бремето на кръвта – Дейвид Далглиш
27. Критична грешка – Робърт Беван
28. Мемоарите на татко Мумин – Туве Янсон
29. Сказания за ледената планина – Александър Драганов
30. Машина за истории
31. Цената на измяната – Дейвид Далглиш
32. Критична грешка – Още по-голям провал – Робърт Беван

Март 2017
33. Вампирът Лестат – Ан Райс
34. По крилете на гарвана
35. Джеймс и голямата праскова – Роалд Дал
36-37. Кралете на мъглите, Изгревът на викингите – Кормак Макарт – Робърт Хауърд, Питър Дж Тайлър
38. Щурмът на рептилите – Джейн Колдфайър
39. Малък наръчник по хюга – Майк Викинг
40. Някога бяхме богове – Мартин Петков
41. Погинали обещания – Дейвид Далглиш
42. Да оцелееш като родител

Април 2017
43-44. Подобие на милост, Частица изкупление – Дейвид Далглиш
45 Критична грешка Фантомни израстъци – Робърт Беван
46. Екс орбита – Васил Георгиев
47. Книгата с магии на кралица Виктория
48. Колеж за магьосници – Лев Гросман
49. Ламя ООД – Марин Трошанов
50. Флатландия – Едуин Абът
51-53. Домът на мис Перигрин за чудати деца, Градът на гладните, Библиотеката на душите – Рансъм Ригс
54. Паякът

Май 2017
55. Дядо Прас – Тери Пратчет
56. Кръв 20: вампирски хорър истории – Танит Лий
57. Квази – Сергей Лукяненко
58. Среднощни приливи – Стивън Ериксън
59. Дълга поляна – Нели Цветкова
60-71. Таши и Баба Яга, и демоните, и смрадливеца, и танцуващите обувки, и обитаваната къща, и кралската гробница, и откраднатия автобус, и забранената стая, изгубен в града, и феникса, и голема – Анна и Барбара Финберг
72. Шовинист – Тери Пратчет
73. Little book of darkness – Стефан Д. Стефанов
74. Ламя ООД Освобождение – Марин Трошанов
75. Искам вкъщи – Джеф Кини
76. Кармила

Юни 2017
77. Младостта на магьосника – Евгений Лукин
78. Морето на скръбта – Рий Сьосби
79. Водопади на възмездието – Крис Удинг
80. Нощно острие – Бранимир Събев
81-82. Срали и заспали – Шити Браун Дж
83. Пробуждане
84. Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков
85. Заветът на викинга – Георги Връбчев
86. Нахема – Вера Крижановска-Рочестър
87-88. Тайните на черния капитан, Железния чакал – Крис Удинг
89. Драконовият астероид – Г. Дерек Адамс

Юли 2017
90. Човекът, който търси
91. Старият Марс
92. Нощният цирк – Ерин Моргънстърн
93. Човекът фантом – Гастон Льору
94. Подземието на смъртта
95-98. Кърпена глава – Гай Бас
99. Зуу сити – Лорън Бюкс
100. Книгата с драконите – Едит Несбит
101. Обаждане от ада – Мариян Петров
102. Как царската дъщеря и юнакът спасили царството – Александър Маринов – Санчо
103. Тайната на Ред Хауз – АА Милн
104. Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс
105-106. Кърпена глава – Гай Бас

Август 2017
107. Неестествени твари
108. Белязани лебеди – Елена Павлова
109-110. Орденът на жълтия флаг, Желязната бездна – Виктор Пелевин
111. Богове котки и кучета – Танит Ли
112. Сълзите на дракона – Кръстю Мушкаров
113. Лъвовете на Ал-Расан – Гай Гавриел Кай
114. Феникс с часовников механизъм
115. Краят на света – Лаура Гайего
116. Вълшебни приказки от средновековна София – Владимир Свинтила
117. Сирак – Дейвид М. Корниш
118-138. Барбароните – Анет Тизон, Талас Тейлър

Септември 2017
139. Цилиндърът на магьосника – Туве Янсон
140. Призрак в хотела – Уилки Колинс
141. Глинената маймуна – Остин Фриман
142. Ловци на кости – Стивън Ериксън
143. Палецът на инженера – Артър Конан Дойл
144. Фенерджия – Дейвид М.Корниш

Октомври 2017
145. Фактотум – Дейвид М.Корниш
146. Тайната на жълтата стая – Гастон Льору
147. Огледалото на съдията – Гилбърт Честъртън
148. Последният континент – Тери Пратчет
149. Най-добрите Пени Дредфул разкази
150. Разследванията на Ханшичи – Окамото Кидо
151. Загадката на Мари Роже – Едгар Алан По
152. Дневното момче и нощното момиче – Джордж Макдоналд

Ноември 2017
153-156. Муминтрол и разбойниците, Мумините и семейния живот, Самотният остров на Муминтрол, Прислужницата на мама Муминка – Туве Янсон
157. Проклятието на Шибалба – Дого Танкарт
158. Където дърветята пеят – Лаура Гайего
159. Аферата Грийн – С С ван Дайн
160. Черният гмурец – Искрен Веселинов
161. Осемте удара на часовника – Морис Льоблан
162. Убийства в открито море – Ърл Дер Бигърс
163-166. Муминтрол се влюбва, Муминтрол строи къща, Муминтрол на Ривиерата, Муминската долина се превръща в джунгла – Туве Янсон

Декември 2017
167. Книжарница Задънената улица – Нелсън Демил
168. Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
169. Отвъд стената на съня – Х. Ф. Лъвкрафт
170. Реката на мъртвите – Франк де Лорка
171. Безименният убиец – А.Ф.Морланд
172. Доброто старо време – Джеф Кини
173. Мечове във времето

 

December 31, 2017

THE DARK CORNERЧитателска 2017



60 прочетени книги през 2017-а. 41 от тях - български.

December 30, 2017

Първи впечатления от последно прочетенотоМаншон, Полуобувка и Мъхеста брада - Ено Рауд

Ено Рауд е естонски писател на детски книжки и затова името му е такова енигматично. През годините на комунизма книгите му придобиват голяма популярност в Източния блок.

Това е история за трима приятели със странни прякори, които се запознават, сдружават и пътуват с кемпер из околията, за да вършат добри дела. Те са възрастни, но дребни и някак симпатични и се държат малко по детски.

Направи ми приятно впечатление как тримата скитници се отнасят към котешкото племе - като цяло критично, да не кажа враждебно, даже в един момент сгазиха един от най-злите котешки водачи с кемпера.:) Ето как преди години правдата не е ставала жертва на политическата коректност...

Предполагам, че книгата става за възпитаване на малки бандити, които обаче да са достатъчно хуманни, та да имат милост към малки птичета, дори и те да са се излюпили в брадата на човека. Също така да помагат на възрастни дами, които са се заринали с котки, да спасяват градове от котешката напаст, от плъхове, крадливи свраки и въобще да бъдат социално отговорни люде. И периодично да съжаляват, че любимата им прашка не е под ръка, иначе, оо, иначе как щеше да си изпати врагът!

Предполагам, че такива герои, като тези в книгата, биха станали симпатични на деца и възрастни, които не задават много въпроси. За максимално положително възприемане на книгата не трябва човек да пита. Защо тези скитници живеят така, откъде намират пари за храна, бензин и други ежедневни нужди? Разболяват ли се, имат ли личен лекар? Защо не работят нищо? Защо се държат детински, като са възрастни хора даже с бради? Това не е ли малко съмнително? Но това все пак е приказка за деца и затова може би е излишно да питаме каквото и да е.

Когато домът е малък, сърце да е широко.

Поука:
Пиши писма и картички на приятелите си, те не са чак толкова много.

December 28, 2017

БиблиотекатаДаниел Щайн – урок по състрадание и милост към ближния

Много време отлежаваше тази книга в библиотеката ми. Сложен епистоларен формат и не особено ясно издателско резюме, което не успя да ми каже какво наистина ме очаква зад кориците, бяха част от причините. Започвах я няколко пъти и я оставях, но погледът ми току се спираше върху нея като пред нещо недовършено, което чака подходящия момент. А когато моментът дойде и потънах в тази наистина причудлива книга, разбрах защо резюмето на задната корица не ми е било достатъчно. Уви, не можеш да обобщиш подобно нещо в два параграфа. Не можеш да дадеш правдива картина с няколко думи. Трябва просто да се престрашиш. А, да – и да уцелиш точния момент.

„Даниел Щайн, преводач“. Самата Людмила Улицкая далеч не е много наясно с каква задача се заема, когато започва работата си по тази книга. Писма, спомени, енциклопедии, аудио записи, книги, книги, книги – камари от документи, се омесват с измислица, за да родят безкрайно сложен, нестандартен, разпокъсан, философски, но така увлекателен роман. Роман не за вярата и религията, а за пътищата на различните хора към онова, което наричаме вяра и религия. Роман за един необикновен евреин – бивш преводач в гестапо, оцелял по чудо в Холокоста и отдал живота си в служба като католически свещеник в Ордена на кармелитите. Неговият образ е вдъхновението на Людмила Улицкая. Това е роман за Даниел Щайн. Но това е роман и за Израел, за евреите и еврейството. И още по-странно, роман за евреи-католици, за араби-християни, за православни евреи. Роман за католическата вяра в земите, родили християнската религия.

„…цялото това огнедишащо разнообразие се намира в сърцето на активния и самодостатъчен си юдаизъм, който някак не забелязва огромния християнски свят. И всичко това е разположено в пространството на исляма, за който Израел е също един от центровете на живота и вярата. Тези три свята съществуват в една плоскост почти без да се пресичат“.

Даниел Щайн има свой истински прототип, с причудлива и много пленителна история. Самата мисъл за евреин – католически свещеник пробужда въображението. А странната му съдба – оцелял от Холокоста, при това като преводач в гестапо, добавя особен заряд на историята. И Людмила Улицкая събира нишките, рови из кореспонденции, спомени, разговори с хора. Добавя от себе си, доразвива герои, създава свои, сменя имена… Докато историята за Даниел Щайн – фрагментирана, накъсана, трудна за проследяване, не прерасне в нещо повече. Философски разговор за религията. История, изградена от лични истории. Истински хор от вярващи – вярващи по своему, всеки поел по собствен път или търсещ своята посока.

Даниел Щайн следва неотклонно своята мисия – възстановяването на църквата на Яков на Светата Земя. „…беше свещеник, възпяваше Иешуа на родния му език, проповядваше „малкото християнство“, личното, религията на милосърдието и любовта към Бога и ближния; а не религията на догматите и властта, могъществото и тоталитаризма“, както пише самата Улицкая в писмо до Елена Костюкович. Но съдбите, които се пресичат с неговата по този път, са също забележителни – хора, търсещи по един или друг начин своя Бог; вярващи и обезверени, отчаяни и на кръстопът; хора с тежко минало или проблемно настояще. Даниел Щайн ги привлича като магнит. Той е центърът, около който гравитира цяла екосистема, уповаваща се на неговите ценности.

„Когато нашата земя остарее и бъде навита като стар килим, когато сухите кости въстанат – ще ни съдят не по това на какъв език сме се молили, а по това дали сме намерили в сърцата си състрадание и милост. Ето нашата цел. Друга нямаме“.

За мен като човек, твърде скептичен към религията, срещата с Даниел Щайн и причудливата книга на Людмила Улицкая беше необяснимо привлекателна. Може би заради крайната необичайност на евреина-католик, може би заради интересния поглед над земите на Израел, за които не знам почти нищо, или заради разсъжденията на авторката, която поднася множество факти за религиите и размишлява върху тях по достъпен, близък начин. А вероятно е и заради тънката линия на доброто, милосърдието и състраданието, която минава през целия роман – тънка, но здрава нишка, издигаща се над която и да било религия като есенция и универсална ценност. „Ето нашата зел. Друга нямаме“, Даниел Щайн, католически свещеник.

PS: За пореден път съм впечатлен от изключителната селекция на изд. „Парадокс“, които отдавна са символ на стойностна литература без компромиси, без тънки сметки и компас, ориентиран към пазара и масовия читател. Радват ме подобни издатели с мисия. Безкрайно ме радват!

Публикувано от Георги

 

December 24, 2017

Anna Hells' Fantasy placeОтвъд стената на съня

Х. Ф. Лъвкрафт

Великият майстор на здрачното слово Лъвкрафт, преведен от непрежалимия чародей на преводаческото изкуство Лазаровски, с корица от невероятния Петър Станимиров – не можете да си позволите да нямате това съкровище на издателство Ибис в библиотеките си, ако сте поне малко ценител на добрите и изпипани до съвършенство книги, съчетаващи текст, оформление и превод в комбинация, достойна за тихо обожание. Разказите в сборника са познати, четени преди години, разхвърляни във всякакви странни компилации, но на едно място някак добиват допълнително значение, като части от тъмен пъзел за викане на чудовища от непознати селения, които не просто се интересуват от душите ни, но и от всяко парче месо по нас, способно да бъде откъснато, смачкано, сдъвкано и изплюто в лицата ни.

За тъмнината в думите на Лъвкрафт, откриващи пътища и двери към измерения на злото и страха е много говорено, включително и от мен. Периодичната архаичност на изказа само помага за подхранване на атмосферата от ужас и безизходност, обхващаща всеки неподготвен за култа на Ктхулу и вековете скрита история, за които говори автора с онази потискаща лекота на обречената на вечност душа. Детайлността на преживяването твърде много намеква, че може би не говорим за въображение, а за видения, спомени или може би предупреждения от някое далечно бъдеще за това, което ни очаква твърде близо, твърде бързо и твърде болезнено в идещия мрак. За каквото и да говорят лъвкратианците, твърде е смущаващо, твърде обезоръжаващо откъм надежда, твърде отчайващо за една атавистично скрита в нас частица, която разпознава вярното.

Дали ще надникнем в далечното бъдеще на последния, нелепо загинал човек; или ще се върнем в доисторическото минало, за което доказателства няма, но спомените са твърде силни, а може би ще посетим онази зловеща къща с неясно минало, която умира да докаже лошата си слава по безкомпромисно ясен начин. Възможно е да се отправим на пътешествие по петите на странен ерудиран изследовател на древни текстове, сам не съвсем от човешкия вид, или ще се пробваме да сключим договор с дявола, или неговия истински образ, преминаващ границите на времето и пространството с лекотата на сутрешна разходка в парка, а котките от един далечен град ще ни научат на това-онова за божествеността си. На една далечна планета ще се окажем жестоко изиграни от късмета и местните наследници на древни цивилизации, а на собствената ни едва ще се измъкнем от колония на деволюирали подобия на хора от една страна и купчини безлични, но твърде материални призраци от друга. В тъмнината ще ни чакат доказателства за различните ръкави на вероятностите, по силата на които се наричаме хора, но често не бива да ровим в миналото твърде дълбоко, за да не научим истина, която ще е твърде трудна за приемане и от най-ерудирания ум. И книгите могат да дават безсмъртие, щом душата се обрече на правилното място, а цели улици добиват свои етерни отражения, ако достатъчно хора вярват в тяхната сила и власт над живота им.

И още, и още сюжети, даващи не просто материал за размисъл, а храна за кошмари, опиум за съновидения, причина за парализа на здравия разум и основание за бавно губене на вяра във всичко познато и обичано. Лъвкрафт знае какво да ви разкаже, и кога да спре, точно разбунил душите ви, тъкмо открил страховете ви, току отворил машината за ужас в изкривените ви от недоверие към реалността лица. Майсторът на здрача, когато най-тъмно е преди разсъмване, и най-опасно след залез, когато гладните се вдигат и жадните се настървяват, а плячката сме само ние, дишащите, изпълнените с кръв и божествена частица същества. Подгответе се за падането на мрака и въздигането на царството на древните, които отварят вратите и са вратите към всичко. И не забравяйте – Ph’nglui mglw’nafh Cthulhu R’lyeh wgah’nagl fhtagn.“ Кой знае, може и да потрябва някога, някъде, някак.


Tagged: Ана Хелс, книги, отвъд стената на съня, х.ф.лъвкрафт, хорър

December 20, 2017

Anna Hells' Fantasy placeВсеобща история на безчестието

Хорхе Луис Борхес

За много неподготвени читатели Борхес все така си остава символ на някаква обременителна сложност, дълбок класицизъм, неособено вълнуваща тежест на словото и прочие абсолютно погрешни безумия. Всъщност Борхес е изключително лесно четим, с идеи, подскачащи из цялата вселена, но приземяващи се точно пред очите на читателя си, отваряйки му врати зад образи, спомени, факти, които ще ви бъдат интересни, независимо от това какво предпочитате да четете. Универсалността на борхесизма отново се проявява чрез един кратък, стегнат и забавно поднесен преглед на някои от най-големите негодници в историята, извършили или серии от безподобно нагли убийства, или оригинални мерзки кражби и измами, или просто събуждали лошото в другите когато и където смогнат.

Били Хлапето с цял колан резки на всеки отстрелян противник, като не се броят мексиканците, щото те хора не са; лъжливият освободител на роби Ласарус Морел, всъщност извършващ добре платен геноцид; почти успелият измамник Том Кастро и неговият гениален негър Богъл; жестоката пиратка, победена от провидението Чин; главатарят на нюйоркските банди, любител на птички и котки Монк Истман; вдъхновителят на легендата за 47те ронини Коцуке Но Суке; великият пророк на заслепението Хаким; странника от погубена от времето кръчма, изповядващ се на Борхес, плюс цяла плеяда неумели магьосници, продали неуспешно душите си за погрешната награда тук и отвъд. И още шепа странни имена, които не раззвъняват камбанки в спомените ни, но натискат някой и друг атавистичен страх от другия, непознатия, мислещия ни лошо човек.

Трудно е да се определи защо толкова е добър Борхес в боравенето със словото, че се харесва еднакво на претенциозни елитари и масови читатели. Историйките са прости, но гениални в сюжетите си; написани обикновеничко, но не и елементарно или обидно за интелекта на читателя; героите в кратките разкази опознаваме малко, но някак напълно достатъчно, за да си досънуваме всичко останало. Защото Борхес е един такъв съноваятел, и вдъхновител, и въобще един източник на време за мислене върху живота, историята, възможностите и способностите ни. Не, не е психологически трик, просто наистина добрата проза има едни такива облагородяващи душата ефекти. Не вярвате? Опитайте сами, и кой знае какво вие ще намерите. Лов на съкровища от думи.


Tagged: Ана Хелс, борхес, всеобща история на безчестието, книги, хорхе луис борхес

БиблиотекатаЧернобил – катастрофа на руската менталност

След травмата, която „Войната не е с лице на жена“ нанесе на психиката ми с шокиращите изповеди, събрани в нея, съм доста предпазлив по отношение на Светлана Алексиевич. Огромното любопитство, породено от новината, че „Чернобилска молитва“ излиза на български език, се сблъска със страха от още подобни картини, които отказват да напуснат съзнанието и дълго след прочитането продължават да преследват неподготвения читател. А няма как да си подготвен за такова нещо. Невъзможно е…

Накрая любопитството надделя. Прибрах се вкъщи с чисто новото издание на „Чернобилска молитва“, ден след излизането му от печат. Казах си – само ще прочета въведението, ще оставя книгата за след празниците… Няколко часа по-късно вече я бях преполовил. Ужасът пулсираше в главата ми.

Почти няма да срещнете в текста самата Алексиевич. Тя остава „зад кадър“, в ролята на обикновен вестоносец с магнетофон. Както във всичките й книги, думата имат обикновените хора. Макар че трудно можеш да наречеш обикновен някой, който е минал през ада на Чернобил. Тук са техните истории, спомени, размисли, философия дори. Не хронология на събитията, а опит да се осмислят чрез личната драма на интервюираните чернобилци.

Плесницата идва изведнъж, още с първата история. Алексиевич е безмилостна – двете най-шокиращи изповеди, на жени на ликвидатори, са първата и последната. Разтърсваща „рамка“ на една книга, в която така или иначе не можеш да си поемеш дъх от силата на написаното, от безграничния ужас, който пъпли страница след страница.

Монолог за страданието по ролята и сюжета

„За ликвидирането на последиците от аварията са били хвърлени двеста и десет военни части, около триста и четиресет хиляди военнослужещи. Адът е бил при тези, които са чистили покрива… Давали са им оловни престилки, но фонът е слизал надолу, а там са били незащитени. Били са с обикновени гумени ботуши…“

„Млади момчета… Сега също умират, но разбират, че ако не са били те… Това са и хора с особена култура. Култура на подвига. Жертви…

„Нашата готовност за саможертва… Нямаме равни в това…“

Чета и се опитвам да разбера. Невъзможно. С всичката информация, която имаме днес, след насадения ужас от радиацията, след като сме разбрали за последиците, жертвите, болните… Невъзможно е да разбереш как стотици хиляди хора са останали, как при смъртоносни нива на радиация са били хвърлени стотици хиляди войници да овладяват последиците от катастрофата. И как са го правели доброволно, от чувство за дълг, от нехайност или от страх, от незнание или с пълно съзнание, че са обречени.

„Хората не разбираха. Все ги плашеха, готвеха ги за ядрена война. А не за Чернобил…“

Разказите на участниците и очевидците надминават и най-дръзките фантастични филми. Разкази на хора, които са погребвали почва в почва, цели къщи с покъщината и всичко… Как се погребва гора? Как се отстрелват домашните животни, останали в заразените зони? Какво остава след човека? Как така изведнъж всичко е опасно, смъртоносно? Как така бабата не може да издои кравата си и да пие от това мляко, след като нищо опасно не се вижда? Каква е тази невидима смърт?

Разкази на хора, оставили родните си места буквално за минути. Казали им, че ги евакуират за три дни. Никога не се върнали обратно. „На вратата имаше бележка: „Драги минувачо, не търси скъпи вещи. Нямаме такива. Ползвай всичко, но не мародерствай. Ще се върнем“. Разкази и на хора, останали в къщите си въпреки опасността. Възрастни хора, оцецели през война и глад, но неспособни да разберат тази нова, невидима смърт. И отказващи да й се подчинят.

Страшното в живота става тихо и естествено

Порази ме мащабът, дезорганизираността, стихийността на пропиляването на човешки животи в адските дни след аварията. Престъпното мълчание на властите. Парадът на първи май, който е най-многолюдният от години. Под ядрените облаци. Съветска реалност, в която човешкият живот е неизчерпаем, евтин ресурс, който може щедро да се пилее. Но такава реалност е невъзможна без „homo sovieticus“, съветския човек – той не бяга, не изпада в паника, нехае пред опасността, не вярва, че нещо толкова страшно може да му се случи. От пожарникарите, през пилотите на хеликоптери, хвърляли пясък над реактора, до обикновените войници, изгребвали с обикновени лопати разтопения графит по покрива на реактора. С пълното съзнание, че ще умрат. След година, две три, пет… И още по-нечувано и неразбираемо за днешния човек – мародерите, плячкосващи изоставените къщи и зарязаната техника и продаващи всичко на съседните битпазари; месокомбинатите, произвеждащи салами от радиоактивните животни; чиновниците, които продължават да искат изпълнение на плановете за добив, при положение, че полетата, градините, овошките са посипани със стронций.

„Всеки си намираше някакво оправдание. Обяснение. Проведох такъв опит със себе си… И разбрах, че страшното в живота става тихо и естествено…“

Трудно се преглъща тази книга. Трудно е обаче и да се откъснеш от обсесивното желание да продължиш напред, да прочетеш още и още истории. Вероятно самата Алексиевич е била обсебена от темата за Чернобил. От нуждата да остави в историята неподправени свидетелства за тази драма. Без труд като нейния след години може би ще имаме само бегъл спомен за аварията като за нещо далечно и страшно, а в околностите на реактора ще продължават да правят доходоносен туризъм от любопитни туристи. Болката, страданието, страха и ужаса от този необясним, чудовищен апокалипсис, белязал живота на милиони, остава в личните истории, а не във снимките на призрачния лунапарк в Припят. Те са в тази книга.

P.S. Корицата на Живко Петров е черна, смущаваща, зловеща. Няма как да бъде друга.

Публикувано от Георги

December 18, 2017

През прозореца“Грешният квартал” – Лора Лазар

След кратко прекъсване продължавам с поредната книга от Лора Лазар. Трета подред, прочетена от мен и втора издадена от авторката.

GreshniqKwartal

Комисар Михаил Донов е изправен пред поредната мрачна дилема.  Зеещи врати, мъртъв гарван, черно куче са поредната дебелашка шега или началото на поредица от страховити събития. Комисарят получава мрачни строфи, които бележат бъдещи трагични събития. Скоро започват да се случват странни убийства като режесирани картини. Всички те са свързани с квартала отвъд реката. Квърталът е възникнал спонтанно през петдесетте и има собствен живот. В малките, покрити с прах, схлупени къщи се крият много истории, отдавна погребани тайни и нелеки човешки съдби. Някой е решил да въздаде справедливост и да поправи неправдите. Дали комисарят и неговите колеги ще успеят да разкрият загадката и да сглобят пъзела от стихотворения, за да спрат убиеца.

Увлекателна и динамична, прочетох книгата за три дни. Историята е интересно изградена на базата на поезията на Атанас Далчев, рисувайки мрачни и подтискащи картини. Героите са многопластови и убедителни. Грешният квартал е одухотворен и е един от главните действащи лица в разказа. Харесва ми, че има предистория, а не просто безмислено насилие, описано подробно само, за да въздейства на читателя. Направих си добра гимнастика за ума в опит да отгатна кой е убиеца и до края на книгата имах бегли подозрения, но така и не се бях усетила.

Препоръчвам на почитателите на криминалния жанр.

Първи впечатления от последно прочетенотоИграч първи, приготви се - Ърнест Клайн

В недалечно бъдеще кризата сред енергийните източници се е задълбочила дотам, че цивилизацията рязко е дала назад. Мнозинството от хората мизерстват, но за сметка на това достъпът до мрежата е все по-лесен и дори предпочитан. Вътре си анонимен и аватарът ти можеш да си го направиш какъвто си поискаш. Затова много хора на практика живеят във виртуалната среда на ОАЗИС и когато създателят ѝ умира, завещанието му става най-интересното нещо - той оставя на всички участници сложна загадка, а който я разкрие, печели цялото му богатство. Действието ни заварва на петата година от обявяване на състезанието, но още никой не е открил нищо от скритото във виртуалния свят съкровище. Докато едно момче от последен клас на гимназията случайно не прави първата крачка, която довежда до вълна от драматични събития, които ще променят много животи и ще дори ще прекратят някои от тях. Загадките на милиардера са все в духа на любимото му десетилетие - 80-те години на 20-ти век и за да могат да се справят с тях героите трябва да знаят из основи всички стари игри, филми и песни, които са формирали поп-културата тогава. Залогът обаче е прекалено голям, за да бъде оставено цялото занимание в ръцете на самотни романтични носталгици. Целият свят ламти за тези милиарди и е готов на всичко.

Отдавна отбелязана за четене книгата набързо беше набавена и погълната заради наближаващата спилбъргова екранизация, която се очаква през март, 2018. Както се казва, последен шанс за съставяне на собствено мнение преди някой режисьор да ни натрапи неговото виждане. Как се чете книга дебела три пръста? Ако е като тази е много лесно - започваш я в събота, четеш до заспиване, сънуваш я, а на сутринта в неделя ставаш по-рано, за да можеш да си я довършиш. И друг път ако ме чуете да мрънкам срещу дебелите книги, не ми обръщайте внимание.

Наскоро се сепнах, докато ровех безцелно в една книжарница, че всъщност в тези магазини/заведения/институции за мен няма нищо интересно. Как е възможно? Просто е, секцията за фантастика/фентъзи/трилъри не беше безкрайна, а в нея аз вече или бях прочел всичко интересно, или останалото не си заслужаваше четенето. В такива тъмни моменти на примирено отчаяние и светулката ти се струва като мълния. А тази светулка, "Играч първи, приготви се", на всичкото отгоре се оказа 99-то ниво, бронирана и въоръжена като за битка за края на света!

Не сте играли компютърни игри? Тази книга не е за вас. Играли сте игри с коли или пък някакви от рода ФИФА-МИФА? Съжалявам, не се брои.

Още ревюта на романа може да намерите при Блажев, Елена, Теми, Катя, Ирина, както и при много други млади души.

Кое е най-важното: Киберпънкът е жив!

December 15, 2017

Anna Hells' Fantasy placeУбийства в открито море

Ърл Дер Бигърс

Ако случайно сте били от малкото, за съжаление, посетители на най-новата, и доста театрално-драматична, но в най-добрия смисъл на думата, екранизация на Убийство в Ориент експрес на Кенет Брана, то вече ви липсва малко онази идея за загадка в затворено пространство, с десетина, че и повече, заподозрени, които ви се струват до един напълно виновни, и вършещи мерзости, и прикриващи грехове и скелети в гардероба чрез създаването на съвсем новички си, пресни трупове. Е, настоящата книжка, въпреки доста подвеждащото си заглавие, тъй като май само в открито море никой не умря, ще ви послужи като засищащо абстиненцията четиво, представящо, поне на мен, за първи път гениалния китайски детектив Чарли Чан, съумяващ въпреки джаба размерите си да спаси положението там, където вездесъщият Скотланд Ярд се проваля.  Зрелищно.

Представете си мечтаното околосветско пътешествие, на което се запознавате с интересни хора, обикаляте невероятни места, ядете чудесни местни специалитети, а гледките са един път… докато в съседната стая не бива удушен един симпатичен старец, ненаправил нищо лошо в живота си. След което следва още един труп, и още един труп, и още един труп… и изгубвате бройката на изгубените спътници, а е вероятно въпрос на време и вие да ги последвате, а даже не знаете защо. Или напротив. Сякаш всички пътешественици имат нещо общо, но удобно премълчано; сякаш всички имат алиби, извинение, обвинение към другарчето, но дали ще е от прекомерна предпазливост, параноя или вина – е друг въпрос. И насред тази пасторална картинка идва един азиатски Еркюл Поаро, с все китайските си маниери и хавайска почтителност, напълно достатъчни да се вникне в широката американска душа, която може да е тъмна, но пък е простичка.

Авторът за мен е непознат, и главният му детектив също, но завръзката на събитията е изключително посветена на майсторката Кристи, с повече чувство за хумор, и повече трупове – да си признаем, става малко кърваво от един момент нататък, и образът на хаотичния убиец се измества от паникьосания такъв, макар че в крайна сметка от някои наблюдатели същият може да бъде наречен и справедлив, но не и според мен – някои хора просто трябва да приемат живота, какъвто е, и това че някои хора не ги искат в него, и да продължат напред заради себе си. Защото дори и сладко, отмъщението рядко бива последвано от спокойствие и усещане за завършеност. Цената за някои неща е доста висока, и Чарли Чан е великолепния бирник, пред чиито присвити очички и източно привидно спокойствие наистина нищо не може да се измъкне, и от виновните, и от невинните. Чудесен пример за отлично криминале, което ще допадне на всички почитатели на жанра, особено на онези с класическата абстиненция.

 


Tagged: Ана Хелс, книги, милениум, убийства в открито море, ърл дер бигърс

December 13, 2017

THE DARK CORNERКлубен Панаирен Гайд

Понеже напоследък е много модерно да се пускат гайдове за Панаира на книгата в НДК реших, че ще е хубаво да направя и аз един такъв - естествено, с книги на автори от клуба. Ако искате да прочетете някое заглавие с автор член на LAZARUS, на Панаира в НДК може да намерите следните книги на указаните места:

1. Димитър Цолов - Кървави Песни



Несъмнено, най-новият клубен хит. Това е петият роман на Доктора - фентъзи приключенията на Рент и Блър можете на откриете на щанда на Изток-Запад - ет. 2, щанд 210. За най-запалените - в събота, 16-и, между 14 и 16 ч, Митко Цолов ще присъства физически на щанд FLTRP - ляв полуетаж, щанд А3, така че можете да си вземете книгата лично от него с автограф.

2. Пръстенът на Нибелунга - Елена Павлова/Пепи Станимиров



Едно прекрасно приказно приключение, написано по либретото на Вагнер, може да стане ваше притежание от щанда на издателство Кибеа - ет. 3, щанд 333. Четири великолепни издания, написани и илюстрирани по най-добрия възможен начин за вас. А специално за феновете - можете да се срещнете и лично да вземете автограф от авторката и художника в събота, 16-и, между 13 и 15 ч, пак на въпросния щанд.

3. Черната Корона - Александър Драганов



Отново чудесен, дори бих казал страхотен роман от Сашо Драганов - фентъзи с доволно мрачни хорър-нотки, продължение на "Сказания за Ледената планина". Черната Корона лично за мен е връх в досегашното творчество на Александър. Можете да откриете книгата на щанда на Иви Пет - ет. 4, щанд 406.

4. ЛАМЯ ЕООД - Марин Трошанов



Предизвикалите фурор ърбън-фентъзи романи на Марин ЛАМЯ ЕООД и ЛАМЯ 2: Освобождение могат да станат ваше притежание от щанда на издателство ФЮТ - ет. 3, щанд 332. Само един факт - Марин Трошанов е без съмнение най-каненият писател в инициативата Писател назаем и обиколи училища из цяла България, за да представи своите книги. Не пропускайте!

5. Бранимир Събев - Пустинния Скорпион/Априлска Жътва



Ами, ето я моя милост, закъде без мен. Случайно ако някой не си е закупил Скорпиона и Жътвата, може да го направи от щанда на издателство ИБИС - ет. 3, щанд 301. Пустинния Скорпион е сборник фантастика и фентъзи, а Априлска Жътва е повече хорър.

6. Елена Павлова - Две Луни



Несравнимият сборник на Елена, страхотната компилация Две Луни, съдържащ фантастика, фентъзи, че и щипка хорър, може да стане ваш от щанда на издателство Изток-Запад - ет. 2, щанд 210. Сборник разкази, в който няма нито лоши, нито средняшки произведения - всичко е от страхотно нагоре.

7. Блатна Треска и Хоризонтите на Лудостта


Дебютният сборник на Даниел Иванов и последната книга на Донко Найденов няма да присъстват на щанд на Панаира, но можете да си ги вземете двете заедно в промоционален комплект до края на тази седмица включително на обща цена от 16 лв. За целта - просто драснете един имейл на Донко: [email protected]

Ами, това е. Пожелавам ви приятно четене!

December 11, 2017

Човешката библиотека„Разкажи ми приказка“: електронно и хартиено издание, премиера (16.12.) и приятелска среща (19.12.)

Приятели (:

Двайсет и шестата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде:

„Разкажи ми приказка“ – Мел

корица на „Разкажи ми приказка“

корица на „Разкажи ми приказка“

Автор: Любомира Стоянова – Мел, 2017
Редактор: Калин М. Ненов, 2017
Коректор: Калин М. Ненов, 2017
Художници на кориците: Любомира Стоянова – Мел, Катерина Данаилова, 2017
Оформление на кориците: Любомира Стоянова – Мел, Мартина Неделчева, 2017
Илюстрации: Любомира Стоянова – Мел, 2017
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2017
Предпечат: Любомира Стоянова – Мел, Атанас П. Славов, 2017
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2017
ISBN: 978-619-90514-3-6
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2017
(без ISBN)
Най-нова версия: 2017-12-11

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

За електронното издание ни пишете и:

  1. дали предпочитате корица 1 (на Мел) или корица 2 (на Катя Данаилова);
  2. с илюстрации ли го искате (файлът е няколко пъти по-голям) или без.

Както всички наши електронни издания, файловете са без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 2 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с корична цена 7 лв., но ако си го поръчате от нас, става 5 лв. То винаги е с корица 1 и с картинки. Много картинки. 😉

Автографи ще искате ли? 🙂 Първата ви възможност е по време на премиерата на „Разкажи ми приказка“16 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека, като част от награждаването в тазгодишния ни Копнеж за растящо творчество.

Втората е една съвсем неформална среща с Мел на 19 декември от 18 до 20 часа в новия дом на книгите ни: книжен център „Славейков“.

Ще се видим ли? 🙂

И дали остана нещо важно за казване?

… А, да. Утре започва Панаирът на книгата. Ние продължаваме да не одобряваме начина, по който са организирани Панаирите. Ако две страници изчисления ви идват в повече, обобщаваме с едно изречение: Купувайки книги от Панаира на книгата, най-напред изплащате огромните такси за наем на Националния дворец на културата и асоциация „Българска книга“ –  и само ако остане нещо свръх тях, то отива при издателите и творците. (Уви, девет години по-късно нещата си остават практически същите. 🙁 )

Ако искате директно да подкрепите творците, електронните ни издания са един от начините: всички събрани средства стигат направо при хората, които създават книгите. Без посредници, без невъзможни такси и наеми.

И още: декември е месец на празници и подаръци – подарявали ли сте някога електронна книга? С лично посвещение, в определен от вас ден? С „Разкажи ми приказка“ – и всички е-издания на Човешката библиотека – може да го направите чрез нас: ето как. И ето още една идея как да зарадвате и четящи, и пишещи.

Има и друг, също толкова живителен начин да ни подкрепяте: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

И направете декември приказно ваш. Не чакайте друг да ви го разкаже – измислете си го сами. Или още по-хубаво: хайде да го измислим заедно. 🙂

Заедно,
Мел, Кал и цялата ЧоБи

December 10, 2017

БиблиотекатаЗа ползите от неуспеха и силата на въображението

На четирийсет и две години Дж. К. Роулинг е поканена да изнесе реч пред абсолвентите отХарвардския университет. Краткото й слово излиза в мъничка книжка, издадена на български език от Егмонт. В „Много хубав живот“ Роулинг говори за силата на въображението и за уроците от неуспеха. Защо неупехът е толкова важен, колкото и стремежът към успех, ако не и повече? „Защото те кара да елиминираш неважните неща“, отговаря писателката.
Това прави и тя самата, когато – разведена, с дете на ръце и без работа – престава да се преструва на такава, каквато не е, и прави онова, което диктува сърцето й. И тук идва мястото на въображението. На една лекция, на която присъствах скоро, попитаха следния въпрос: Кое е по-силно, волята или въображението? Имаше различни отговори, но се оказа, че според някакви изследвания въображението е по-силното. Ако се вгледаме в историята на самата Роулинг, ще се убедим в това.
 
Книжката се чете буквално за минути, изпъстрена е с илюстрации и ще ви накара да се замислите, да не се страхувате от неуспехите, да откривате уроците, закодирани в тях, и да дадете воля на въображението си.
 
Мисля, че е чудесно решение за мързелив неделен следобед, особено когато навън е мразовито, а празничното настроение все още не се усеща достатъчно силно във въздуха. Става и за мотивационно четиво в края на годината, когато обикновено си правим равносметка и планове за следващата. 
Публикувано от Георги

December 09, 2017

Първи впечатления от последно прочетенотоЧамкория. Том 2 - Милен Русков

Едно ми направи впечатление - не пише книгата да има редактор. Има автор, художник, коректор, издателство. Аз не знам това добре ли е, зле ли е, но ми се струва, че така авторът, който и да е той, може да изпадне в пристъп на самодостатъчност и да започне да ги пише едни, каквито би ги чела от кора до кора само майка му, един вид. Понякога не е хептен лошо човек да го надзирават и направляват лекичко, особено когато се е обърнал към публиката.

А иначе книгата продължава да е съсредоточена върху размислите на героя-шофьор и да се развива предимно в неговата глава. Кое е добро, кое - зло, коя политика е хубава и коя - не, кой човек е читав и кой не е, коя стока е качествена, коя фирма е благонадеждна, разни леко отвлечени размисли на един опърпан битов философ от градски тип със средно образование от Механото. Няма справедлива кауза, няма интересни герои, действието е скромно, а диалозите забавляват тук-там. 

Поуката би могла да бъде да не се забъркваме с криминални дейности и личности.

Дано Милен Русков спре да пише за известно време, та да му се натрупа пак малко вдъхновение, защото ако нивото на интересност в книгите му продължи да върви така, аз трета негова книга не бих чел.

Мале, прост народ девически! У главата нема никой! Само южният ветър духа там!
***
Живей с лекота и в покой!
***
Добре че мъжете са толкова глупави, особено на млади години, иначе как щеха да живеят жените, немам представа!
***
Български интелигент и петолевка са едно и също нещо. Можеш да си купиш интелигент за пет лева. Българският интелигент е много продажен и много евтин. Това е така, понеже той всъщност нищо полезно не може да прави. 

December 08, 2017

Anna Hells' Fantasy placeПанаир на книгата 2017 а.к.а дива коледна вакханалия а.к.а стотина начина за оползотворяване на коледен бонус

Не правя често разни гайдове за пазаруване, но пък за всичко си има първи път… или пък втори, като пишеш от десетина година и имаш към хиляда лични логорейни примери не е лесно. Но пък ето, че наближава поредното събиране на книгоправещи и книгопотребяващи, което за съжаление няма да е в Експо центъра, като нормален си панаир, ами се реши да е отново в морално остарялото здание на НДК-то, щото всички работим или живеем в центъра, нали, и това нещо метрото не го признаваме за транспорт. Но както и да е, за някои неща като не сме дораснали – не сме дораснали. Та ето ви няколко предложения за какво да се оглеждате по странните етажи и полуетажи на мистичния дворец в центъра на столицата, докато се бутате с няколко хилядна тълпа, спъвате се в неоправен под и се задавяте от прах от разни строителни дейности, докато преминавам покрай вас като Road runner Пилето – ниско, нахилено до ушите рижо торпедо с личен носач на стотина кила книги след мен:

Издателство Изток-Запад

Тази Коледа това иначе занимаващо се най-вече с класически заглавия и азиатски красоти издателство подарява на читателите си възможността да отнесат една камила товар с фентъзи, криминалета, източни новели и забравени от детството любими автори в чудесно оформление и в повечето случаи с така заслужените твърди корици и отвяващите глави илюстрации на Петър Станимиров. Първо дребните ми ръчички ще гледат да докопат Кървави песни на Димитър Цолов – Доктора, под редакцията на Елена Павлова – тандем, който съм сигурна, че е създал най-доброто българско приключенско фентъзи тип меч и магия досега, вдъхновено от недооценените Лейбър, Хауърд и Грийн, след което алчно ще нахвърлят на мегаломанска купчина едно тематично сборниче коледен хорър Призрачният дилижанс, двата тома на надявам се сиамския близнак на съдията Ди – Чудните дела на съдията Бао, един по-зрял Арсен Люпен под прикрието в Агенция Барнет на Морис Льоблан, едно западно виждане за странната и изпълнена с всякаква мистична гмеж Япония, още няколко класически криминално-мистични истории, като вероятността да замъкна и някое красиво издание на Брам Стокър или Киплинг никак не е малка, и още няколко неща на импулс, както винаги, защото сред книги съм Кари Брадшоу в магазин за обувки – купувам, докато джобовете не запищят на празно. Вярвам, разбирате.

Издателство Бард

Предколедно бардци са се запасили със заглавия за всеки себеуважаващ се фентъзист – това Толкин, това Робин Хоб, мега красиво издатение на Зелазни, ново българско фентъзи – което си е абсолютна рядкост да излиза изпод изключително прецизните пръсти на едно от най-старите издателства на класическо фентъзи – та за всеки по нещо. Отделно, ако се пропуснали пролетния панаир силно препоръчвам и всичко на Марк Лорънс, Робърт Джаксън Бенет, Антъни Райън, Дейвид Гемел, и отново Зелазни в тандем с Шекли и незабравимия Аззи, и Джак от сенките, и Създания от светлина и мрак… казах ли, че ще има нов Зелазни? А за Зелазни казах ли ви? Не е изключено докато дойде панаирно време още нещичко – възможно ли е още Зелазни, мхм… да изпълзи на тезгяха, като аз лично се надявам да се довърши някоя и друга поредица, че избор от такива има, но знам, че няма да стане. Все пак, може би, евентуално – и Халеевата комета минава от време на време, та винаги е възможно поредица да се завърши след години забвение.

 

Издателство Сиела

Тази година пропуснах някак ексклузивните сиелски намаления, оставящи хиляди книжни човеци вперили невярващ поглед в нежелаещата им да се зареди страница, отчайващия надпис изчерпана под любимите им заглавия, и след това чакащи Годо под формата на симпатичен куриер да им докара така дълбоко лелеяното купче с намалени наполовина книжки. Затова сега на Панаира под строгия поглед, някъде половин метър над особата ми, на господина Блажев, в компанията с красавиците Рия и Темз, ще се боря с поне стотина гладни четящи субекти в минута за новите приказки на Дежа Бук, които вероятно ще бъдат още по-скандални от Гримовските миналата година, очарователния Геймън с неговия Од и ледените великани, така дълго жадуваната Розата и кинжала…камата, което там на Рене Ахдие, тийн историята за Хубавиците от Ада, новият Джордж Мартин в стил Дюн, като не гарантирам, че едни Дворците на Кносос, Мъртвите сибирски полета или някой и друг Краковски майстор на кукли няма да намерят път към кошничката ми.

Ориндж букс

Едно изненадващо ме приятно издателство, излизащо от сянката на верига магазини за книги, игри и всякакви забавности, ще присъства под елхата ми със скромна, но ярка и пъстроцветна купчинка непознати автори, странни сюжети, топли истории – Момичето, което изпи луната на Кели Барихил, Отвъдземия на Тахире Мафи и Мечокът и Славея на Катрин Арден. Препоръчвам силно и преводите на Алиса на вездесъщата Комата – чудесен подарък за деца, възрастни, и да си го кажем – колекционери. Защото книгите са и красиви предмети, не просто добри истории, особено по празници, а Оринджа явно са доста добри джуджета на книжния дядо Коледа.

Артлайн Студио

На обичайно винаги елегантния щанд на Артлайн студио пък съм се зарекла да си довърша поредиците на Йън Макдоналд и Брандън Сандерсън, както и десетия Дерек Ланди, като силно подозирам някоя и друга шарена изненада, че ще ми намигне палаво с надпис Горещо, пари, току изпод принтиращата машина дойде, граби народе. Едно от хубавите неща на всеки панаир са, че винаги имаш достъп до заглавия, които ще се появят по книжарниците след седмици, че и месеци, и ако си падате по ексклузивните страхотни нещица от  хитови поредици в книжна и комиксова форма, с които да наглеете с нос в облаците в четяща компания – търсете това местенце.

Емас

На щанда на Емас пък ще се оглеждам трескаво за втората част от поредицата за Ясновидците на Либа Брей , което ще даде и старт на четенето ѝ, щото правилото незавършена поредица да се чете въобще все пак се нарушава понякога, когато много си заслужава. Също така се надявам на нова част от поредицата за цветовете на магията на Шуаб, както и на някое доста алтернативно европейско фентъзи като Алеа Аквариус на Таня Щевнер – запазена марка на емасци е да изравят от странната европейска фентъзийна шир много оригинални и въздействащи автори, които запомняш доста по-дълго от конвейрните хамерикански клонинги.

Софтпрес

Най-актуалната поредица на Робърт Бийти за Серафина бързо набира скорост, и за панаира ще има вече и втора, че и трета част от едно магично приключение с леки викториански и готически мотиви. Отговорното отношение на издателството прави изключително положително впечатление, и се надявам Серафина да е само първото от много заглавия на фентъзи сцената, с които ще заемат метри от вече задъхващата се домашна библиотечка. Да не се притесните само – библиотеките са свръхестествени по дефолт, та ще се разгънат в няколко допълнителни измерения, щом се налага.

Кибеа

Ще зарадвам естета в себе си с последната красавица от поредицата за Пръстенът на нибелунга, преразказана от Елена Павлова и илюстрирана от несравнимия Петър Станимиров. Идеалният, и вече в пълен комплект, подарък, който ще зарадва не просто всеки фентъзиен маниак, всеки почитател на класически истории, великолепни илюстрации и страхотни текстове, всеки ценител и колекционер на красота, ами… всеки. Не познавам някой, който дори да не ги чете такива „фантасмагории“, да не му се стопли някак отвътре, ако под шарената коледна опаковъчна хартия му разцъфнат чудесата на Кибея. Споменах ли ви колко уникално красиви са? Вижте ги, струват си на около билион процента във всяко едно измерение.

MBG Books

Безапелационно любимото ми издателство с най-красивия щанд въобще на панаир – MBG Books, освен с малиново вино и широки усмивки, ще ме зарадва и с третата част на една от най-високо оценените поредици според разни значими според личния ми вкус сайт – тази за Барутния маг, както и с втората част на космическия междувидов романс с дракони, хора и още нещо на Джейн Колдфайър. Пък кой знае, има време, още някоя и друга изненада като нищо може да ми се ококори от тезгяха, бурно настояваща за портфейла ми, тук и веднага. Едно много специално местенце, най-близо до определението ми за рай за фентъзийци, посетете го задължително поне да напълните очите и мечтите си.

Хермес

На щанда на това издателство се оглеждайте много внимателно за стиймпънк версиите на любими истории от детството като Малкият принц и Барон Мюнхаузен със страхотните илюстрации на Борис Стоилов, вдъхващи съвсем нов живот на уж познати текстове, чиито скрити елементи ни очакват на приказните страници в тези истински подаръци за попораснали деца. Надявам се скоро да се продължи тази поредица от невероятно графично удоволствие, и ако следите страницата на художника, ще видите още много идеи в тази насока, нуждаещи се само от подходящия издател и, естествено, своите верни читатели и искрени фенове. От които аз вече съм.

Колибри

Библиотека Галактики на Колибри си остава една от най-разнообразните като сюжети, автори и въобще измерения на властващата фантасмагория поредици, и смятам най-безотговорно да се самооблажа с някои липсващи ми заглавия като сборника на майстора на масова смърт Джо Абъркромби, на когото аз лично разчитам да ги завърши Троновете, когато дяда ви Мартина най-сетне ритне кофата с пържено пилешко, а именно Внезапни завършеци, както и сборника с разкази от вселената на белокосия мокър сън на всички вещици в световен мащаб Вещерът от Анджей Сапковски, и още един сборник, който незнайно как ми е минал не просто под, ами и съвсем и извън радара – Антология Галактики, който имам доброто предчувствие, че ще ми донесе много интересни моменти, носейки ме на вълните на дивата фантазия.

 

На бързичко ще мина покрай щанда на Алма, за да видя какво всъщност е Кралицата в сянка, Рейвънспайър и имат ли почва у нас ; Архонт В – за да вмъкна набързо в програмата си Дългата земя на Пратчет и Бакстър; Ерго, за да разгледам отблизо доста обещаващата Лед; Фама – подготвили са нов сборник със страховити класици Здрачни сенки; Екслибрис – за да видя най-накрая така чаканата Картър и Лъвкрафт на един открит по случайност лично от мен уникален инди автор; Акцент 96 – за втората част от доста обещаващата сага за Индор и сянката на страданието, както и Пергамент прес, зарадвали ме съвсем скоро с новината за цели два сборника на Хенри Джеймс.

Та, запасете се с подсилени торби с меки дръжки, суха храна от нецапащ тип – най-добре космически блокчета, и мини бутилчици минерална вода, и другата седмица започнете годишното си приключение в света на книгите, тъй като това е един от двата пъти в годината, когато можете да видите красиви, млади и интелигентни хора не в мол, ами в мега книжарница, а от това по-вдъхновяващата и анти-саркастична относно бъдещето на света ни картинка няма. И да, всички сме така по панаири, не чувствайте вина:

 

December 07, 2017

Човешката библиотекаНов дом за книгите ни: София, Книжен център „Славейков“

Приятели (:

От тази седмица книгите на Човешката библиотека си намериха още един дом: Книжен център „Славейков“. Ще го откриете отдясно в най-големия безистен срещу площад „Славейков“. А за да откриете самия безистен, застанете пред шадравана, с лице към „Граф Игнатиев“ (трамвайната линия), и погледнете на 1 часа. Така де, леко вдясно. 😉

Ето и едно по-кинематографично обяснение:

Не стреляйте по оператора, той толкоз може…

КЦ „Славейков“ работи всеки следобед, като най-сигурно ще го намерите отворен между 17 и 19 часа. А за да сте сигурни, че ще намерите нашите книги, минете между понеделник и четвъртък – хем ще имате шанса да се засечете с един определен Чобит. 😉

Тъй като домакинът ни Алекс (по-малко известен като Ейдриън Уейн 😉 ) не ни иска търговска отстъпка, всяка наша книга се предлага на Приятелската си цена. Освен това ползвате отстъпка и за три заглавия от новата вълна книги-игри: двуезичната „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ (която взе първо място за Любима творба за деца в Националните фантастични награди 2016), двусъставната „Градска вещица / Ловец на таласъми“ („Ловецът“ хвана второ място за Любима книга-игра в НФН 2016) и преводната „Отмъстител“, първа част от поредицата „Пътят на тигъра“. С кодова фраза „Праща ме ЧоБи“ цената на всяка от трите пада от 12 на 8 лева. 😉

В КЦ „Славейков“ ще откриете:

  • още книги-игри – класически и нови, родни и преводни, на български или английски…
  • чужди романи и сборници в оригинал: на английски, немски, френски, руски
  • албуми с фантастични художници
  • манга и западни комикси (на английски)
  • а сигурно и други неща, които самите ние още не сме открили…

Заповядайте!

П.П. Ако някое наше заглавие липсва, значи тиражът му свършва и може да се поръча само директно от нас.

Първи впечатления от последно прочетенотоПоследната империя - Брандън Сандърсън

"Последната империя" е първи том от поредицата Мъглороден, с която авторът придобива световна слава. Аз, както обикновено, изчаках да мине първоначална еуфория и щом независим авторитетен източник (Госта) потвърди качеството, се нахвърлих да чета. 

Оказа се доста приятна история с приключения, опасности, загадки и интересни герои, чиято съдба пленява читателя и не те оставя на мира. Светът съдържа огромна империя с едноличен властелин, който от 1000 години (буквално) контролира всичко и всички - благородници, църква и най-вече милионите роби. Има си млада и симпатична мацка за главна героиня, но и достатъчно екшън и почти никакви любови, за да не може авторът да бъде обвинен в мекушавост. Фантастичното зрънце се състои в уменията на някои хора (почти задължително благородници или техни издънки) да черпят супер-сили от погълнати малки дози определени метали, като процесът се нарича "изгаряне". Един им носи изостряне на сетивата, друг - сила и бързина, чрез трети могат да притеглят или отблъскват метали и т.н. Малцина умеят да боравят с по един метал, а единици са тези, които владеят всичките. Главните герои са банда мошеници, които се събират с благородната идея да бутнат империята и да създадат по-добро бъдеще за всички, изключая владетеля. В началото на историята дори самите те не вярват особено на плана на водача им Келсайър, но в хода на действието много неща се променят и наяве излизат истини, които никой не е очаквал.

Любопитни факти за автора: След две седмици на 19.12 Брандън Сандерсън ще има рожден ден, става на 42 години. На младини веднага след университета две години е служил като доброволец в Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден в Южна Корея, което предполагам, че го прави мормон.

Поредицата Mistborn (Мъглороден) засега е обявена до осми том, който се очаква да излезе през есента на 2019.

"Шедоуденс" са класирали поредицата на осмо място в десетката си за най-добри фентъзита, за което обаче трябва да имате едно на ум, щом са класирали по-напред произведения като "Малазанска книга на мъртвите" и "Хрониките на Амбър". Да не споменаваме, че начело е "Песен за огън и лед", Хари Потър е последен, а други чутовни поредици дори не са се доредили на каквото и да е място.

При години по темата ревю е написал Блажев, както и Тери, Irein (най-подробно), Били Стефанов и много други.


December 04, 2017

December 03, 2017

Човешката библиотекаКопнеж за растящо творчество 2017: резултати и награждаване

Приятели (:

През 2017-а в Копнежа за растящо творчество се включиха 45 автори от близо 30 населени места. За първа година сред най-активните творчески средища се нареди село Долно Осеново, с трима участници. А най-отдалеч дойдоха да ни изненадат млади гласове от Братислава, Виена, Москва и Ковънтри.

Сега е наш ред да ви изненадаме. Ето кого отличиха нашите журита (по ред на пристигане):

Електронно списание SciFi.bg

  • награждава с плетен Зипи:
    • Алекса Георгиева – за „Момичето от морето“
  • награждава със сборника „Мечове във времето“:
    • Николай Симеонов – за „Победителят“
    • Радина Ангелова – за „В селенията на смъртта“
  • поощрява:
    • Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
    • Александър Натов – за „Есенен разказ“

Фентъзи ЛАРП Център награждава:

  • Петя Субева – за „Спри, обичам те“
  • Ивайло Даскалов – за „Среща посред нощите“
  • Щилиана Кирова – за „Реквием“
  • Йоана Йорданова – за „Знаете ли, имам мечта“
  • Мария Гаралова – за „Тя не е по-добра“
  • Валентин Костадинов – за „Животът е утопия“
  • Вартухи Ердеклиян – за „Какво е това да си човек?“
  • Алекса Георгиева – за „Момичето от морето“ и „Утрешният ден“
  • Николай Симеонов – за „Победителят“
  • Моника Борисова – за „На върха на дървото“
  • Божидар Иванов – за „Къртиците са истински“
  • Радина Ангелова – за „В селенията на смъртта“
  • Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
  • Борислав Вълов – за „Първата крачка“
  • Елка Петрова – за „Носители на просвета“
  • Анна Стефанова – за „През очите на една Анта“
  • Гергана Гълъбова – за „Любовта е по-силна от магия“
  • Александър Натов – за „Предателство“

Фондация „Човешката библиотека“ и клуб „Светлини сред сенките“ отличават:

  • В категория до 10 г.:
    • Дара Димова – за „Левски“
  • В категория 11 до 14 г.:
    • Кристина Стефанова – за „Аз и моят въображаем приятел“
    • Елица Куртева – за „Луната спи“ и „Портокаловата градина“
    • Алекса Георгиева – за „Утрешният ден“
    • Ваня Синякова – за „Гост от бъдещето“
    • Гергана Гълъбова – за „Любовта е по-силна от магия“
  • В категория 15 до 18 г.:
    • Снежана Стоянова – за „Думи в полунощ“, „ВъзДъх“, „Магазин за човека“ и „Неделим“
    • Калин Кисьов – за „Миниград“
    • Йоана Йорданова – за „Знаете ли, имам мечта“
    • Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
    • Анна Стефанова – за „През очите на една Анта“
  • В категория 19 до 22 г.:
    • Мария Гаралова – за „Тя не е по-добра“
    • Николай Симеонов – за „Победителят“
    • Денис Олегов – за „Задгробен живот“
    • Виктория Димитрова – за „Лудият“, „У дома“, „Желания“ и „Недей“
    • Божидар Иванов – за „Къртиците са истински“
    • Радина Ангелова – за „В селенията на Смъртта“
    • Елка Петрова – за „Писмо до Дядо Коледа“ и „Носители на просвета“
  • В категория 23 до 27 г.:
    • Светлин Трендафилов – за „Шумът на морето“
    • Даниел Тунев – за „(Разпуква пролетта и аз потеглям…)“, „Антропоцентризъм“ и „(Как нощуват? Денят как минава…)“
    • Димитър Драганов – за „Отново любов“, „Разстояния“, „Нощна симфония“, „Разговор с Ема“, „Мракът и ти“, „Тъжно щастие“, „Буря“ и „Огнено чедо“
    • Моника Борисова – за „На върха на дървото“

~

Сега наградите. 🙂

Ако сте наградени от SciFi.bg, вече знаете какво да очаквате. 😉

Ако сте в списъка на Фентъзи ЛАРП Център или Човешката библиотека и Светлини сред сенките – честито! Всеки от вас има право да си избере книги от Човешката библиотека – хартиени или електронни.

А) Ако предпочитате електронни, харесайте си три заглавия от този списък. Прибавете към него и предстоящия сборник „Разкажи ми приказка“ от Мел.

Б) Ако предпочитате хартията, изберете си една книга от:

Пишете ни на poslednorog маймунка gmail точка com какво избирате. Пишете ни още кога и къде да ви дадем/пратим наградите и отличията… но първо вижте най-долу. 😉

~

Ако не сте сред отличените (получили сте писъмце със заглавие „Копнеж за ученическо творчество: резултати“) – не унивайте. 🙂 Четете! Пишете! Участвайте пак!

~

А една от вашите награди за нас бяха отговорите ви на специалния въпрос кои книги от прочетените скоро са ви станали любими. Ако сглобим пълен списък с любимостите ви, ще се съберат над 100 различни заглавия (точно както се получава и в допитването ни „Любими български фантастични книги“ 🙂 ). Затова тук ще споменем само онези, които са грабнали сърцата на поне двама от вас:

  • „Граф Монте Кристо“ – Александър Дюма (3)
  • „Физика на тъгата“ и останалото творчество на Георги Господинов (2)
  • „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери (2)
  • „Сиянието“ – Стивън Кинг (2)
  • поредицата „Игрите на глада“ – Сюзън Колинс (2)
  • „Сияйни слова“ – Брандън Сандерсън (2)

~

Накрая стигаме до…

Награждаването. 🙂

То ще се състои на 16 декември (събота), от 11 до 13 часа, в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека (на втория етаж във входа към площад „Славейков“, който се намира най-близо до „Раковска“).

И като част от него…

… ще ви запознаем със сборника „Разкажи ми приказка“ и авторката Мел

… Петър Атанасов ще ни разкаже повече за „Мечове във времето“

… а Светлини сред сенките ще ни прожектират някои от новите си клипове.

Ще дойдете ли? 🙂

Ако наистина не можете, пишете ни къде искате да получите наградите и дипломите си:

  • на живо в София;
  • или по пощата – ще ни трябват двете ви имена, пощенски адрес (вкл. пощенски код) и телефон. (Тая година уж ви ги имаме, ама пратете ни ги пак за всеки случай.)

И в двата случая ще ни е по-лесно да ви открием след 18 декември; и ви молим да ни пишете най-късно на 13 декември.

Чакаме ви!

Ние от Човешката библиотека, Светлини сред сенките, Фентъзи ЛАРП Център и SciFi.bg

December 02, 2017

Anna Hells' Fantasy placeОсемте удара на часовника

Морис Льоблан

За всички почитател(к)и на красивия крадец – джентълмен Арсен Люпен настоящият сборник ще донесе много охкания, ахкания и вероятно в някои случаи леки припадъци за микросекунда, щото сме съвременни кифли, що, тъй като в този малък роман в разкази френският Дон Жуан с бързи пръсти се изживява като  елегантен еквивалент на Бенедикт Къмбърбач, и за сърцето на една леко вятърничава и общо взето неотличаваща се с нищо, освен с грация и финес, идващи от местната кръвна банка, дама е готов дори да защитава закона. Е, в повечето случаи.

От запуснати имения в пасторален прованс, до оживените улици на безмилостен Париж, през вертепите и занданите, криещи болни, угнетени, престъпници и невинни на равна нога, Арсен ще се справи с всяко предизвикателство като същинский Барни Стинсън, но с малко повече смисъл и в името на най-френската от всички френски каузи – да се спечели една конкретна и много желана фуста. Когато Люпен е влюбен, става страшно, и за добрите, и за лошите, особено когато застрашават живота или просто отегчават неговата нова възлюбена. Една жена с брадва, един суеверен търговец, две майки по соломовски разделени, едно отдавна скрито пред очите на извършителя си убийство, един бездънен кладенец, една двойна жертва и купчина слънчеви лъчи помагат на великият майстор на престъпленията да завладее единственото, което за момента му се опълчва по силата на класическото образовение. И не се съмнявайте, че ще го получи.

Независимо дали сте нови в света на Льоблан, или сте от върлите почитатели от моята порода, които само надушат ли дори малко Арсен някъде, тичат презглава да четат поредното гилти плежър изкушение, добило статута на своего рода класика, Осемте удара на часовника е забавно, леко и приятно криминале по френски, което си носи онова женесекуа – нещото неуловимо, дето прави от една нация съвсем разпознаваем и отличаващ се човешки вид във всяко едно отношение. Малко полъх от Шанз Елизе, Мулен Руж и кулата на Айфел – за франкофони, франкофили и франкофенове – или просто любители на жанра с убийствата.

 


Tagged: Ана Хелс, книги, морис льоблан, осемте удара на часовника

December 01, 2017

БиблиотекатаДаровете на Влъхвите

Всяка красива история заслужава своя красива книга, която да разказва не само с думи, но и с вълшебни илюстрации. Чела съм разказа на О’Хенри преди много години, а преди още повече – бях гледала варианта с Мики и Мини Маус. Сега, когато държа тази красива книга в ръцете си, екранизацията на Уолт Дисни ми се струва кощунство, което обаче има своите положителни страни. Разказът на О’Хенри „Даровете на Влъхвите“ идва като красив подарък от издателство Лабиринт точно за празниците! Какво по-подходящо време от това, за да останем за минута сами, в компанията единствено на зашеметяващо красиво издание и един от любимите ни автори!

Форматът на книгата е доста нестандартен и създава усещането, че в ръцете си държиш не просто книга, а вълшебна приказка в корици. Историята обаче не е вълшебна, поне не по онзи начин, по който сме свикнали да възприемаме коледните разкази – магията тук е истинска, каквато можем да срещнем всеки ден, но която някои могат и да подминат. Странно, но спомените ми от първото прочитане на произведението на О’Хенри са доста сълзливи, докато сега оценявам чувството за хумор, с което е поднесена една толкова романтична и трогателна история. Докато преди имах очи само за саможертвата, която предприемат двамата влюбени, то сега оценявам разказа по съвсем друг начин: разчитам мъдрия съвет между редовете, с който авторът ни приканва да бъдем над нещата. Материалните подаръци са нещо прекрасно, именно защото са вдъхновени от най-искрените чувства да доставиш радост на любимо същество, но когато всичко е мрачно (сива котка се разхожда на сивия прозорец в сивия град), най-важното е, че това същество го има и с него ще поделите всичко, което имате – и добро, и лошо.


Огромно признание заслужава авторката на илюстрациите Соня Дановски! Толкова прекрасна атмосфера радва окото на четящия, докато разгръща страниците, а дизайнът на изданието е черешката на тортата! Всеки разтвор съдържа лява страница с текст и графични елементи и дясна страница с красива картина. Просто не мога да се нарадвам на хармонията, с която тази книга е сътворена! Тя е скъпоценност – наравно с косите на Дела и часовника на Джим, но се надявам никога да не я изгубя!

Девора

November 30, 2017

Първи впечатления от последно прочетенотоПочти безобидна – Дъглас Адамс

„Почти безобидна“ е пета книга от поредицата за Пътеводителя на галактическия стопаджия („Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Ресторант на края на Вселената“, „Животът, Вселената и всичко останало“, „Сбогом, и благодарим за рибките“ и тази). Героите са общи и хуморът е от същата марка. Ако ви е харесал стартът на поредицата, ще ви хареса и тази. Ако падате от небето и не знаете кои са вогоните и какво е станало със Земята, най-вероятно нищо няма да разберете. Особено, когато е гарнирано с характерните смешки на автора.

Има нещо английско в типа хумор на Дъглас Адамс, както и нещо, което го отличава от този тип. Да, да редиш неподхождащи си неща едно до друго може да е смешно с нелепостта си, но ако го правиш постоянно и дори се задълбочаваш в това си заболяване, то в един момент (находящ се още в първата четвърт на книгата) има риск да си кажеш: Този пък на какъв се прави? Защото Дъглас Адамс винаги се движи на една малка, но решаваща крачка отвъд границата на приемливия абсурд.

Сега си припомних какво ми беше приятно някога в Пътеводителя, както и защо общото впечатление не беше особено положително. Разберете ме правилно, трудно ще намерите по-голям почитател на английския хумор, но това на Дъглас Адамс вече е прекалено.

Иначе става дума за това, че Пътеводителят е с нов собственик, като промените засягат пряко Форд Префект, Артър Дент и Трилиън, като последните двама даже имат... нещо важно помежду си.:) Някои прекарват години в изгнание и правене на сандвичи, щото друго не могат, други се блъскат из време-пространствения континуум и паралелните вселени, трети съчиняват спасителни планове, докато падат от н-тия етаж, има си действие, не е като без хич.  А „Почти безобидна“ всъщност е всичко, което е отделено като описание за една цяла цивилизована синя планета, когато подробните сведения от командирования там журналист минат през редицата редактори и коректори, от които всеки реже по нещо.

Аудиокнига. Качествена работа.


Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.
***
— Бях астрофизик, разбирате ли? Човек не може да е астрофизик, ако е срещал човек от друга планета с две глави, едната от които се прави на папагал. Просто не може
***
— Зная, че астрологията не е наука — продължи Гейл. — Разбира се, че не е. Тя е просто набор от правила като в шаха, тениса или… как се казваше странното нещо, на което играете вие, англичаните?
— Мм? Крикет? Самоненавист?
— Парламентарна демокрация. Правилата някак си са се оказали там, където са. Те нямат никакъв смисъл извън самите себе си.

Първи впечатления от последно прочетенотоБасни - Езоп

Едва ли има нужда да се обяснява какво са басните и кой е Езоп. Установих обаче, че е много приятно да се припомнят. Уж в тях всичко ти е ясно, макар и разказано малко по детски, обаче поуките им са като леки отрезвяващи шамарчета, прелетели през изминалите оттогава над 25 века.

Интересен и непознат факт (и не само според мен, а според Аристотел и други древни гърци) е, че Езоп е бил тракиец, родом от Несебър (тогава Месемврия). Бил роб, после освободен, заминал за Мала Азия, която тогава, за разлика от днес, е била символ на свобода и напредничавост.

Забелязах също, че оная история за Кубрат, синовете му и пръчките всъщност е била бая по-стара.:)

Изненадах се, когато видях кой друг е писал из блогосферата за Езоп и басните му, а не биваше. Горане, приятелю жарки, разбираш ти от качествена стока.:)

Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:
— Но лани ти обиди моя баща.
А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:
— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.
Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.
***
Елен, като бягал от преследващи го ловци, се скрил в едно лозе. Едва-що били отминали, еленът, смятайки, че най-после е успял да се укрие, взел да хрупа листата на лозата. Понеже листата затрептели, ловците се върнали и което е истина, помислили, че някое животно се крие в шумата, та убили със стрели елена. А той, умирайки, изрекъл такива слова:
— Заслужено пострадах! Не биваше да причинявам вреда на тази, която ме спаси.
Баснята показва, че тези, които причиняват зло на благодетелите си, биват наказвани от провидението.

November 27, 2017

Anna Hells' Fantasy placeПоследният континент

Тери Пратчет

Какво знаете за Австралия? Едно късче там някъде в океана, където са заточвали разни престъпници от цял свят, насред пустош с пясък, змии и странни черни хорица с гигантски кавали? Едно прелестно място, ама само по ръбовете, дето ги тресе непрекъснато някакво земетресение, някакъв потоп или стада от извратени японци? Една страна с по-големи доходи от великата Америка или брекзитската Британия, където работиш като пияно кенгуру и надрусана коала едновременно, но пък си заслужавало? И великият Пратчет горе-долу така е мислил, та ни пренася в неговия свят на говорящи прото есенции на живота, богове на отпреди сътворението и прапрапрамайката на пиячката, която променя животи. Философия на иронията, естетика на ебавката, етика на глупопостта за хора с много чисто чувство за хумор в тъмните краски.

Е, Пратчет, какво очаквахте. Ако случайно нещо ви съмнява тази книжка, само да спомена, че в историята за ръчичка се спускат целият колектив на Магьосническия университет плюс достопочтенната им готвачка от подчертано женски пол, която ще внесе някое и друго уточнение на тема сексуална култура в компанията на някое и друго любопитно божественярско създание; Багажът, пътуващ в компанията на шарена група едрички травестити с тежички пестници и копринени пантофки 50ти размер, и великият Ринсуинд, тичащ около късмета, опасността, Смърт и въобще всичките правила на живота, които си умира да мачка под изпаряващите се в далечината негови леко напукани и прашни петички. Още, още?? Експресна евюлюция, сексуална ревюлюция, алкохолна деградация, и едно малко конче, способно да виси отвесно на скали. Казах ли и за Смърт – той само наминава, ама без него е като филм без Скалата и Бен Стилър, няма такива в тази реалност.

С две думи, защото нататък става спойлерство трагично, Пратчетизъм в най-размазваща форма, с кикотене под сурдинка, и извън нея, и на глас, и със всичкото въргаляне по земята, в калта, по стълбите, само внимавайте с колите по улицата и странните погледи на пешеходците, че не всички разбират какво значи да се подиграваш с цял континент и еони непозната история по мащабен и отвяващ глави и перчеми начин. За студените вечери, и топлите нощи, а понякога – и за хладните утрини, четиво против грип, главоболие, колики и червен вятър – Пратчет е и отговора, и въпроса, и живота. Само да дораснете до него може и някакви дълбоки неща да закачите, за мен още е само откровеното забавление.


Tagged: книги, последният континент, тери пратчет, фентъзи

November 24, 2017

Anna Hells' Fantasy placeКъдето дърветата пеят

Лаура Гайего

След Краят на света – една чудесна малка книжка, почти с игрови сюжет за спасяването на битието ни около хилядната година, чрез събиране на различни групички поддръжници и ровенете из цяла Европа за тайнствени артефакти, последва още една, с изумително красива корица и оформление, и толкова топла и епична история, че ще разтопи сърцето и на най-големия песимист по отношение на европейското фентъзи. Сега, не очаквайте идеален шедьовър, материал за велик блокбъстър или основата на гигантска поредица, която ще се пише цял живот. Добрата история си е добра история, когато оставя онова нежно чувство за смислено прекарано време. А Където дърветата пеят ви дава точно това.

В земи, напомнящи подозрително за добрата стара Франция, Средновековието се вие тихо и спокойно, с все рицарските турнири, красивите девойки с чисти сърца и младежите с огън в душите. От Север настъпват странните прото-викингски племена, на юг се гушат страхливите търговски народи, а във великите гори уж живеят древни същества, обезпокоени от човешката раса в своето идеално природно равновесие. Но злите варвари намират едно непреодолимо предимство, и сриват из основи благовъзпитаните кралски дворове на цивилизована нео-Европа, убивайки мъжете и заплождайки жените им. В тази сцена една – едничка искрица борбеност се появява насред напудрените фусти на класическата девойка, предопределена за съпруга и майка, и се започва едно подчертано феминистично приключение, достойно за легенда на Толкин.

Гайего не претендира за историческа достоверност, нито даже за историческо фентъзи, а просто за една хубава история с женска протагонистка, която не е нелепа, нито прекалено идеална, а активно развива каквото има, и се опитва да преодолее, каквото ѝ пречи в характера. А това за една средно разглезена благородничка не е нито малко, нито много. И Мeриян се вписа някак в бандата на Робин, та промяната няма да ви накара възмутено да се нацупите и да обвините ситуацията в невъзможност. Просто човек прави това, което трябва, когато се налага. Е, борбеният човек това. Предаването е също вариант, но не и за онези с искрицата жажда за свобода в душата.

Фентъзийният елемент не е много, но е основен за митпоетичната страна на цялата история, а и помага много за трагичността на любовната история, която естествено е тук. Но не пречи, не е сълзлива, захарна, неутешима, объркана или трудна – няма време за всичко това. Една борба, един сезон, една година, бързи действия срещу опастността, и решенията идват и се вземат на момента, без излишества, без самосъжаления, без дворцови игри на тронове. Хора срещу други плюс лек фантастичен елемент, и така се ражда човешка история, пораснала приказка, познала и болката от реалността, и усмивката на спокойните дни. За онези моменти, когато вярата в простичкото и чисто хубавото е позаспала.


Tagged: Ана Хелс, където дърветата пеят, лаура гайего, тонипрес, фентъзи

Първи впечатления от последно прочетенотоЗелки и царе - О'Хенри

На младини О'Хенри е обвинен (и до днес не се знае справедливо или не) за едни изчезнали суми в банката, в която работи, и след като тъстът му плаща гаранцията, той предвидливо не дочаква процеса, вдига си чуковете и изчезва в уютния и близък тропически Хондурас, за който тогава е известно, че не екстрадира. За шестте месеца там понаписва това-онова, включително определяйки местната идилия като "small maritime banana republic", което понятие бананова република оттогава се налага като описание за назаднали държавици, чието съществуване се крепи на щедростта на климата и природата.

Освен това тази книжка е интересна и с още нещо - твърди се, че тя е първият сборник с разкази на автора. Преди това той е писал доста, но все поотделно за вестници и списания. Написаното тук не е роман, но не са и самостоятелни разкази. Уж са отделни истории, но са така свързани, че трудно можеш да ги четеш поотделно. Формата била избрана нарочно, заради старата мантра, че разкази трудно се продават, трябва си роман. В сюжета се преплитат алчни президенти-еднодневки, бунтовници, които бленуват да станат алчни президенти, даже и един бос адмирал. Няколко авантюристи, една певица, лекар, който нищо не лекува, освен собствената си алкохолна жажда, и още персонажи, които се укриват от нещо или някого. За да си там - в задрямалата тропическа държавица, е почти задължително да си имал някакви проблеми (любовни, финансови, със закона...) и временно да си се приютил да поближеш рани. Естествено, рано или късно ти минава и се завръщаш в цивилизацията. 

Не бива да се бърза с четенето на тази книга. Хубаво е първо да се минат останалите томчета на О'Хенри, с които завинаги ще станем негови верни поклонници, и чак тогава с око на ценители да се върнем към сенките под палмите на измислената Анчурия, където ще си обясним това-онова. А може и нищо да не си обясним, а само да подремем в долче фар ниенте.:)

Книгата може да се намери като аудио такава на английски в Либривокс.

November 23, 2017

През прозореца“Престъплението на лорд Артър Савил” – Оскар Уайлд

Между различните криминални романи в последно време успях да вмъкна едно произведение, състоящо се от четири отделни новели. Към книгата ме привлече “Кентървилският призрак”, но и останалите три новели си заслужават.

prestyplenieto_na_syr_Artyr

Много различни по тематика, но обединени от позитивния си заряд и лека мистична нотка, типични английски истории, разказани много увлекателно. И пред вид, че обобщих цялото си мнение за книгата в едно изречение ще напиша по няколко думи за всяка от историите.

Първата новела е едноименна с книгата и разказва историята на младия лорд Артър Савил, когото съдбата изправя пред тежък избор. На едно светско събиране хиромант предсказва на младия лорд, че ще извърши убийство. Дали това ще провали безоблачното бъдеще на младия, безгрижен и много влюбен аристократ? Ще има ли смелостта да посрещне съдбата си или ще се опита да избяга? Как това ще се отрази на любовта му?

Историята в “Кентървилският призрак” противопоставя типичните английски порядки на американската практичност. От всичко това най-потърпевш се явява призракът в замъка. Дали ще успее все пак да изплаши нахаканите американци или ще намери покой след столетия бродене?

“Сфинкс без загадка” е кратка история за тайнствена жена, а каква е тайната и ще разберете само след като прочетете разказа на Джералд.

Колко важно е понякога да сме жалостиви и добри, а добрината ни може стократно да се възнагради.  Дали трогателната любовна история на Хюи Ърскин и Лора Мъртън ще има щастлива развръзка и как се печелят десет хиляди лири е описано в “Милионерът модел”.

November 22, 2017

Човешката библиотека​Туууп! Една приказка, моля!​

Драги четящи,

„Разкажи ми приказка“  е на прага на печатница! Със светлата си корица 🙂

Ако все още не сте си поръчали екземпляр от хартиеното издание, много ще ни помогнете, ако го направите и същевременно до края на ноември успеете да предплатите бройките, които сте заявили, за да улесним заплащането на тиража.

Засега приятелската цена е 5 лв. Ако възникнат някакви непредвидени обстоятелства, книгата няма да струва много повече.

За поръчки се обръщайте към poslednorog маймунка gmail точка com с ваши телефонни координати.

Начините на плащане са описани тук.

Очакваме книгата в началото на декември. Моля заделете си навреме неприкосновен финансов запас за нея 🙂

Пожелайте ѝ скорошно и успешно появяване на бял свят!

хрстн

November 21, 2017

Anna Hells' Fantasy placeАферата Грийн

С С ван Дайн

Покрай наскоро излязлата нова репродукция – защото историите за Поаро са си планирани за чисти визуални вакханалии от типа картина на Леонардо с милиард скрити елементи зад сенките на нечия полу – ехидна усмивка или неособено бързо загасен пламък в очите; на онази така добре позната история за трупа в Ориент експрес, се замислих какво е удоволствието да се гледа или чете история, чийто край знаеш, независимо колко оригинална, красива или вълнуваща по спомен е била някога. Е, това няма да ви се случи с Аферата Грийн, за чийто автор е малко вероятно да сте чували. И ще сте пропуснали много.

Тази малка книжка съдържа в себе си вълнуваща криминална драма от типа не затворена стая, ами направо затворена къща, в която всеки е заподозрян, а труповете капят като зрели праскови току в ръцете на обърканите до невменяемост полицаи. На помощ се притичат отново любители и не съвсем любители детективи, които доказват за пореден път, че дяволът е в детайлите, и жертвите твърде често стават извършители на злини, но и обратното е също толкова вярно. Наследниците на огромно богатство са задължени да живеят в истински замък насред американската индустриална революция, и в това убежище на готиката си дават среща истински макабрените призраци на миналото, престъпленията с тон прах по тях и човешката злоба, непознаваща граници. Дали доброто побеждава? Е, невинаги най-симпатичните герои са последните оцелели, но щом се случва, какво пък, още един спасен живот.

Класическа Кристи с нотка Льоблан и полъх на Льору, истинско криминално изживяване за неуморните сиви клетчици, които виждат престъпника във всеки, но най-вече защото точно той е там, макар и за други престъпления от конкретно търсените. Богатство, кражби, тайни връзки, съкровища, нездрав интерес към смъртта, злокобни слуги и още по-зловещи господари – рецепта за добро преживяване в тъмната страна на човешките слабости. Един брилянтен ум, посветен на логиката се бори с един перфектно обучен и съвършен в социопатичната си омраза, и резултатът е наистина по класически британско Дойлски, ако и без лулата, цигулката и спринцовката морфин. Една от най-добрите, и което е по-важно – непознати, поне за мен, криминални истории за пореден път в една блестяща колекция.


Tagged: Ана Хелс, аферата грийн, книги, милениум, с с ван дайн

Първи впечатления от последно прочетенотоЧернобилска молитва. Хроники от бъдещето – Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич получи Нобеловата награда за литература през 2015. Произходът ѝ е белоруско-украински и тя познава прекрасно местата и хората, които са били засегнати от аварията в Чернобил. Книгата представлява разговори с тези хора - над 500 души.

Когато авторката получи наградата си и вестник „Дневник“ пуснаха кратък откъс, бях много силно впечатлен и решително се разтърсих, но книгата се намираше само в оригинал. Прежалих се, изтеглих я и зачетох. Бавно, борейки се с непривичния език и кошмара на събитията. За 14-те дни живот на първите притекли се да гасят авариралата АЕЦ, изпратени там, без да получат никаква информация или предпазни средства. Трагедиите на жертвите и още повече на тези, които са оцелели. Загуби, разруха, заболявания, счупени съдби.

Така я карах близо две години, докато днес случайно не видях, че книгата е излязла и на български (издателство „Парадокс“), но аз вече просто нямам сили да чета за трагедиите на войничетата, пожарникарите, вдовиците им, малформациите на сираците им, на всички изселени. Не мога повече и преустановявам, последната част ще остане недочетена. Може би за някои книги така е по-добре.

Още за книгата има при Паула, представителни откъси - в блога на dorichela, а за други неща от авторката има в блога Библиотеката

„Вдигнаха полка ни по тревога… Пътувахме дълго. Никой не казваше нищо конкретно. Едва в Москва, на Белоруската гара ни съобщиха направлението ни. Един, май от Ленинград, се възпротиви: „Искам да живея.“ Заплашиха го с трибунал. Командирът ни така и каза пред строя: „Или в затвора, или разстрел.“ Аз чувствах по друг начин. Всички наопаки. Исках нещо героично. Да изпитам характера си. Може би е било детински порив? Бяхме събрани момчета от всички краища на Съветския съюз. Руснаци, украинци, казаци, арменци… Беше тревожно и някак забавно. Е, докараха ни… Докараха ни до самата гара. Дадоха ни по един бял халат и бяла шапка. Марлени маски. Прочиствахме района. Един ден стържехме долу, един ден – горе, на покрива на реактора. Навсякъде с лопата. На тези, които се качваха горе, им викаха „щъркели“. Роботите не издържаха, техниката се побъркваше. А ние работехме. Понякога от ушите, от носовете ни потичаше кръв. Гърлото драска. Очите болят. В ушите постоянно кънти монотонен звук. Пиеше ни се, а апетит нямахме. Забранени бяха физзарядките, за да не дишаме напразно радиация, а на работа ни караха в каросериите на открити камиони. Но добре работехме. И много се гордеехме с това…“
***
„Не знам за какво да разказвам… За смъртта или любовта? Или това е едно и също… За какво?
…Бяхме се оженили неотдавна. Още ходехме по улицата и се държахме за ръка, даже и когато влизахме в магазина. Винаги заедно. Казвах му: „Обичам те“. Но още не знаех колко го обичам… Не си представях… Живеехме в общежитието на пожарната команда, където той служеше. На втория етаж. Там още три млади семейства, за всички една кухня. А долу, на първия етаж, стояха автомобилите. Червени пожарни автомобили. Това беше работата му. Аз винаги съм в курс: къде е, какво става с него? Посред нощ чувам някакъв шум. Викове. Погледнах през прозореца. Той ме видя. „Затваряй и лягай да спиш. В централата има пожар. Скоро ще се върна.“

Седем часа… В седем часа ми предадоха, че е в болницата. Хукнах, но болницата вече беше обградена от милиция, никого не пускаха. Милиционерите крещяха: не се приближавайте. Не само аз, бяха дотичали всички жени, чиито мъже през тази нощ бяха се оказали в централата. Хвърлих се да търся моя позната, тя работеше като лекарка в тази болница. Хванах я за халата, когато излизаше от колата: „Пусни ме вътре!“ „Не мога! Той е зле. Те всички са зле.“ Държа я: „Само да погледна.“ „Добре, – вика, – да тичаме тогава. За петнадесет-двадесет минути.“ Видях го. Целият отекъл, подул се… Очите почти не се виждат… „Мляко трябва. Много мляко! – каза ми една позната. – Трябва да пият поне по три литра“. – „Но той не пие мляко“. – „Сега ще пие“. Много лекари, сестри, особено санитарките от тази болница, след време ще заболеят. Ще умрат. Но тогава никой не знаеше това…

November 18, 2017

Anna Hells' Fantasy placeДневното момче и нощното момиче

Джордж Макдоналд

Зловеща история за странна вещица от несъществуваща страна, сдобила се едновременно с две деца – момче и момиче, с които осъществява изключителен по жестокостта си и социопатичната си усмивка експеримент. Момчето никога няма да види нощта, момичето нивга няма да съзре слънцето. Дори и без да бъдат наричани чудовища, мракът и светлината ще се превърнат в истински противници на ума, и ще направят от двете деца осакатени чудовища, готови да следват всяка дума на своята господарка, и да я забавляват с нещастието си докато са живи. Е, такъв е бил планът, но случайността и любопитството, както и лошият, или добрият – според гледната точка, късмет, променят правилата и дават началото на една красива любовна история, служеща за забавление на салонните дами.

Историята е кратка, приказна и странна, отличен пример за митпоетичен уиърд, и нещо, което в някои страни отвъд далечни морета може би се смята за класика. За някои Джордж Макдоналд е известен с една трагично прекратена поредица на Бард, която явно уплаши доста хора с мрачността си и твърде класическата структура на мъченията. Вероятно има защо, но не мога да споделя напълно основанията, защото Макдоналд макар и мрачен, е справедливо приказен в ужаса си, и няма ненаказано зло, и добро, и въобще всякакво такова ненаказано нещо – наказания има за всички. Но и красота, ако и мрачна. Нощ и ден в едно съчетание на злокобно очарование, кога ли пък ще имате нужда от друго.

Книжката може да я намерите за свободно ползване, често и в приложенията за безплатни книги за по-умните от нас телефони, което ме е и спасявало в разни странни моменти, когато съм излизала без книга от вкъщи, или не дай си боже – току ми е свършила книжката по средата на пътешествието ми от или до работа. За да не ви се случват такива неща, и да ви се наложи да зяпяте околните като някакъв психопат – сериозно, не гледайте в очите софиянец в метрото, плаши се и става агресивен; запасявайте се със симпатични и кратки истории на всяко мобилно устройство по джобовете, които да те заредят топло през деня сред работни условия и отдалечавания от свободата на безплатното лентяйство. Макдоналд има доста добри попадения, класиката му обикновено си заслужава името, макар и да ѝ трябва правилния момент, в който да бъде четена. Но нощното момиче и дневното момче са почти универсални, и наистина – просто красиви.


Tagged: Ана Хелс, джордж макдоналд, george macdonald, фентъзи, the day boy and night girl

November 14, 2017

Anna Hells' Fantasy placeСтиймпънк Пени Дредфул

Стиймпънкът е любимата заигравка на какви ли не модерни режисьори, създатели на игри, творци на сериали, криейтиви на модни решения или просто търсещи вдъхновения арт хора. И въпреки, че бройката на тези, които наистина знаят какво е стийм, какво е пънк, и как двете живеят заедно без външни влияния, е много, ама наистина много малка, е винаги приятно да прочетеш истории с алтернативна история, причудливи машини, обновени митове и приказни легенди с технологии, ама не от бъдещето, а от нова несбъднало се минало, за което упорито сънуваме, че и мечтаем, и сме си почти сигурни, че в някой много по-добър ръкав от време-пространстовто там някъде всъщност се случва, и всички се забавляват чудовищно.

Но да се върнем в реалността, обсипана с фантазии. Настоящият сборник спокойно може да се нарече инди, онлайн достъпен, съдържащ принципно непознати имена на неколцина добри майстори на словото, до които в рационалното ни ежедневие едва ли ще се докоснете. Но пък е чудесен източник на вдъхновение, и ми се ще някога да има и български стиймпънк, който да подхване добрата ни стара история някъде от около Възраждането или Византия, и завърти родината ни в истинска Балканиана готика, съперничаща си по всичко на Викторианата такава, и вместо кокошкарене на дребно и разни комунистически упражнения по разорение, да срещнем Левски как бори стотиците турски потери с метални ръце-къртечници или Ботев на борда на диржабъла Радецки да освобождава раята с напалм и самонасочващи се куршуми. Е, вероятно подобни истории ще стигнат до клоаките на журналистическия анализ по телевизиите, събрали вегани, скинове, бг мами, мис Силикон и Слави Трифонов на едно място да обсъждат упадъка на патриотизма и разгула на модерното общество, но без това няма как. А за какво всъщност бленуват братовчедите от отвъд океана, щом стане въпрос за голямото питане : Ами ако беше ето така…

Дали ще сме в дебрите на дивия Запад, където зомбита, демони, киборгизирани престъпници и теракотени армии от автоматони ще чакат подобрени вампири, механизирани каубои и обикновени авантюристи, заменили някой и друг крайник или орган със съотвеното му метално приспособление с хиляди зъбчати колелца, навместо божествената искрица на сътворението; дали ще сме в недрата на Европа, където летящите кораби на Отоманската империя решават спора за това докъде ще се простира владението на Мохамед, или може би ще се отскочим по китайското крайбрежие, осеяно от технология за цунами, срещу която белите дяволи на запада и жълтите демони на изтока нямат шанс – стийм технологиите на метала, парата и понякога магията завладяват реалността по един логичен, научен и едновременно романтичен начин.

Да, машините понякога имат сърца, и душа, и отмъстителна същност. Ако вървят с кръв – кръв ще бъде изпита, ако вървят с болка – то болка ще бъде причинена. Не, в истинския стиймпънк хората са богове – създатели на нови отрочета, които твърде бързо престават да вярват в съзидането и търсят своята метална справедливост и живот. Ужасните истории за по едно пени, разказващи за мистични сили, духове и чудовища в мрака се събират с блясъка на полираните до съвършенство остриета на металния под-вид алтернативни автоматони, и така навлизаме в територии на съчетание на мит и възможност, приказка и нощен страх, легенда и скрита реалност. Бъдеще апокалиптично, минало алтернативно, съвремие покрито – само въображението спира създателите на компилацията да стигнат до вашите собствени сънища. А може би не, може би вече успели са? Вдъхновете се от чуждата вариативност на мислите, и може би все някога от тунела ще ни изведат нашите проблеснали съзнания, способни да погледнат и малко нагоре и настрани от скутовете и паниците. За вдъхновение, определено.

 


Tagged: Ана Хелс, книги, фантастика, фентъзи, хорър, penny dread tales

November 09, 2017

Първи впечатления от последно прочетенотоПриключенията на Том Сойер - Марк Твен

Този пост уж е за Том Сойер, но и не съвсем. Той е малко повече за едно друго момче в предучилищна възраст, пак от малко провинциално градче, което предпочиташе да си играе по улицата с котки, камъни, пластмасови индианци и въженца, вместо да се учи да чете. Караха го, упорито, но опитите с "най-подходящата за него" книга поне три-четири пъти завършваха все до:
— Том!
Никакъв отговор.
— Том!
Никакъв отговор.
— Чудя се къде ли се дяна това момче? Хей, Том!
Никакъв отговор. 

След това следва чудовищно дълъг пасаж от шест реда без никаква пряка реч. Признайте си, че и вие да бяхте, бихте се почудили дали изобщо си струва усилието, нали? Що за начало на детски роман е това? Години по-късно при някой от поредните прочити и препрочити ми просветна, че всъщност тази книга май не е предназначена само за настоящи деца, ами и за бивши, които обаче си спомнят това-онова. Оказа се, че авторът си го е казал в прав текст още в предговора, ама кой да ти чете:

Макар че книгата ми е предназначена да забавлява най-вече малките момчета и момичета, надявам се, че вече порасналите мъже и жени няма да я пренебрегнат заради това, тъй като намеренията ми бяха отчасти и да напомня на големите по един забавен начин какви са били някога, какви са били чувствата и мислите им, как са разговаряли и с какви шантави начинания се е случвало да се захванат.

Авторът,
Хартфорд, 1876 г. 

Самата книга е доста готина, още повече като се има предвид кога е писана, което е само поредно доказателство за гения на Марк Твен. Приключения за калпазанлъците на малките момчета вероятно ще се пишат и ще се четат докато свят светува, но всички следващи ще се равняват по г-н Твен. Това търсене на съкровища, бой с пришълци от други градове, дошли за ваканцията, суеверия и джобни ножчета, вирове, риба, първи стъпки в бизнеса, ненаучени уроци, момчешка чест - списъкът не е безкраен, но вероятно всички се сещате какви неща вълнуват малките момчета. Конкретно този главен герой си е специфичен. Може и друг път да съм споменавал, че самият Том ми е малко като Мики Маус - уж приключения, уж непослушен, ама все е най-добър и за пример. Виж, Хък Фин е друга работа, по-истински, затова и книгата за него ми е по на сърце. Но за нея - друг път.

Но стига толкова, вероятно има десетки други места, където да се прочете за какво се разказва тази легендарна детска книга. Този пост нали щеше да е и за един друг мъченик на книжовното поприще? За онзи, който подпираше глава на старата лакирана и леко паянтова маса между каната за вода, завита с розово покривче, и черковното календарче за актуалната година и сричаше първите редове с пряка реч от омразна книга с твърди зелени корици. От първия път не му се получи, но с годините нещата така се измениха, че тогавашното му "аз" никога не би повярвало с каква страст ще поглъща написаното смешно слово в бъдеще. Затова и вие не бързайте, оставете четенето на приключенията на Том Сойер за периода между падането на млечните зъби и поръчката на първите изкуствени. Обещавам, няма да съжалявате!

November 08, 2017

Anna Hells' Fantasy placeЗагадката на Мари Роже

Едгар Алън По

По не е само тъмна поезия на лунна светлина, гарвани, осмиващи живота, и тъга по загубените и нивга непритежавани любими. Ако очаквате обичайните пълчища отмъстителни черни котки, щракащи челюсти на железни вдовици и махала от нищото, спускащи се в тъмнината – ето ви нещо различно, което можете да четете, дори да не се идентифицирате, освен може би понякога в банята, като душевен гот, от онези с дебелата черна линия на клепачите и бретона в очите. Криминални разкази, повече Дойл, отколкото По, детайлни, анализиращи до степен на дребнавост, логични до непоносимост, сравнима само с теоретизиране на физични закони от Шелдън Купър в ранна утрин след добър запой. Но все пак са и мрачни, жестоки истории, човеконенавистни, човекообидни, човекоомразни. По.

Загадката на Мари Роже е малка компилация от три истории, които ще се харесат на онези читатели, които обичат реалистичните обяснения на видимо необясними ситуации. Едно огромно съкровище, за което единствената улика е малко бръмбарче и парче полу разложена хартия, ще се намери чрез сложна система от декриптиране и дедукция, на която не един и двама вълшебници на паролите ще повдигнат учудено вежди, че човешкият мозък може да мисли далеч по-ефективно от която и да е машина. Труп в комина и друг с почти отделена глава на кротки женици ще отведе един несъзнателно гениален в проследяването на причинно-следствени връзки нарочен за детектив човечец до намирането на странен отговор за източника на невиждано по размерите на жестокостта си убийство. А само лек оглед на трупа на красавицата на квартала, поругана, разложена и измъчвана до смърт, ще доведе до разкритието на цяла престъпна схема от бандити, като наизлезли от някоя от специалните книжки на Сад, които поради липса на хартия и мастило е изписвал с личните си вегански продукти по стените на килията си.

Може би По ще ви се види малко сух в разсъжденията си по време на привидно безкрайните си анализи, направени сякаш от разумна машина, а не от грешащ принципно емоционален индивид от страстен френски произход. Може би пък ще решите, че ненужно брутална е смъртта, макар че какво значение има какъв е характера на края, щом е за последно. По е различен, суров, безкомпромисен, и задоволяващ най-тъмните дебри на човешкото, където са се скрили клетките на първите прадеди, при които правилото е било общо взето изяж или бъди изяден. С малко размисъл от страна на студената гениалност виновните ще бъдат намерени. Ще ми се понякога да не виждахме лицата на убийците, да си мислим, че не са хора, никакъв вид нормални, ходещи, говорещи, имали детство човеци. А тези, които ги намират дали не са и те един вид други чудовища… По ще ви накара да се позамислите.

 


Tagged: Ана Хелс, едгар алан по, загадката на мари роже, книги, милениум

November 07, 2017

През прозореца“Чашата на проклятието” – Лора Лазар

“Чашата на проклятието” е първата книга на Лора Лазар. С нея авторката печели първа награда на Националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”. Оказа се доста трудно да се сдобия с книгата понеже липсва по книжарниците. Но за щастие се намери в градската библиотека и благодарени на електронния им каталог успях бързо и лесно да проверя наличностите. Признавам си, че поднових отдавна изтеклото си членство именно заради колекцията от книги на Лазар. И добре, че го направих, за да разреша недоразумение с четири неотбелязани като върнати книги. Електронните услуги са хубаво нещо, но добре че все още се пазеше хартиеният ми картон, за да се доизясни всичко.

ChashataNaProkliatieto

В една неделна нощ иманярът Игнат Казанджиев изкопава каменна розета, карта към съкровище. В същата нощ от гробището на провинциален град е изкопан един череп. Младата реставраторка Яна Среброва не може да си влезе вкъщи, а на сутринта пред вратата си намира труп. Разследването е поверено на местната полиция в лицето на комисар Михаил Донов – Мишената и неговия колега Радослав Ангелов. Това убийство се оказва първо от серия необичайни убийства, а Яна е свързана с всяко едно от тях. Виновна ли е тя или някой иска да я натопи? Каква е ролята на каменната розета и има ли древно проклятие, което е надвиснало над младата жена.  В разказа се преплита разследване на убийства с проучване на древни артефакти и елементи от историята на древните прабългари. Има любов и ревност, приятелство и предателство, надежда и добрина на фона на ужаса от дебнещата смърт.

Може да съм вече пристрастна към авторката, но книгата ми допадна – свежа и интригуваща, добре разказана история.  Героите ме впечатляват – различни и достоверни, с човешки облик и плътност на характерите. Има размисли и дълбочина, която затрогва. И тук, както в предишната история сравнително бързо предположих какво се случва, но това не ми попречи да се насладя на прочита. Някои от детайлите в историята останаха недостатъчно описани, а просто загатнати.

Четох почти до 2 през ноща и бях на границата на отчаянието, когато се оказа, че почти 10 страници от края липсват. Добре, че страниците се оказаха просто разместени и успях с малко прелистване да си довърша историята. Опитах се да разбера кой е градът, в който се развива действието, но за момента нямам категоричен отговор. Предположенията ми се въртят около Ловеч и Велико Търново.

И вместо препоръка ще ви споделя, че вече нетърпеливо започнах следващата нейна книга.

БиблиотекатаЧервеният октомври и революцията, която промени света

Емблематична годишнина отбелязваме днес, точно на днешния ден. 100 години от началото на Октомврийската революция, която промени света по начин, неочакван за никого до този момент. Начин, твърде различен от обещаното, и с твърде дълготрайни последици, за да подминем тази годишнина незабелязано. Представям си какво би било на този ден, ако у нас все още на власт беше комунистическата партия. Представям си мащаба на бутафорията, на лъжите, на празните хвалебствия. Близо половин век продължи за нас този унищожителен експеримент. Руснаците страдаха повече. Щетите и при двата народа, както и в цяла Източна Европа, са неизчислими. Но въпреки тях, днес имаме свободата да знаем. Да се информираме. Или да не се.  Да научим истината, ако имаме желанието за това. Да се заровим в източници на факти, вместо да повтаряме като папагали пропагандните лъжи. Да си представим цялата картина на промяната, която Октомврийската революция наложи с кръв и оръжие на света. И да сме благодарни, че експериментът й все пак се провали. Уви, за някои доста късно, но се провали.

Вкъщи имам цял рафт с книги, посветени на щетите. На терора, на лагерите, на престъпленията, причинени от комунизма. В Съветска Русия, в Унгария, Северна Корея, България, Чехия. Шаламов. Солженицин. Евгения Гинзбург. Гросман. До този момент обаче не съм се задълбочавал в книги, описващи как започва всичко. Винаги ми се е струвало твърде, твърде сложно. По руски сложно. Необяснимо. Загубвах се в понятия като „егери“, „меншевики“ и „троцкисти“, които се срещаха постоянно при изброените автори. Имах нужда някой да ми го обясни простичко, ако е възможно. Кой какъв е в този убийствен пъзел? Как започва всичко? Кой дръпна спусъка? Кой позволи на стихията да залее Изтока?

Потърсих отговорите в една книга, която ми се стори тъкмо като за случая. „Октомврийската революция“ на бившия британски агент под прикритие Дъглас Бойд излезе на български език от „Сиела“ преди няколко седмици, за да улови момента на знаковата годишнина. И да даде някои отговори на онези, които преливат от въпроси. Обемът й от малко над 200 страници ме учуди, но и зарадва. Нямам възможност да чета грамадни тухли в последно време, а и исках нещо систематизирано и обобщено, без излишни подробности. Това обаче се оказа и нож с две остриета. За Октомврийската революция, както се убедих, просто не е възможно да се пише в телеграфен стил, кратко, ясно и подредено. Защото тя самата е хаос, чудовищен в своите мащаби и напълно неразплетим.

Бойд започва с кратко въведение за някои от имената, превърнали се в символи на революцията. Ленин, Сталин, Троцки, Маркс и Енгелс. За всеки от тях са изписани десетки хиляди страници, тук авторът се е постарал да синтезира основното в по 2-3 страници. Отделено е внимание на обстановката в имперска Русия в началото на ХХ век и на първите признаци за изостряне на социалното напрежение, довели до размирици. Бойд се спира на личността на Николай II, само за да изтъкне негативното си мнение за способностите на царя и неговото подценяване на ситуацията, нежеланието да направи каквито и да били промени и в крайна сметка неговата безпомощност пред лицето на историята. Същевременно повдига завесата над твърде любопитната подкрепа, която получават болшевиките от Германия в разгара на Първата световна война и идеята на Берлин да финансира революцията с цел изваждането на Русия от войната.

Всъщност за малка като обем книга, мястото, отделено на военновременната обстановка е учудващо много. Бойд проследява бойните действия на руснаците срещу силите на Тройния съюз в териториите на днешна Румъния, Полша и Украйна, състоянието на войските, различните настроения за и против войната. Безспорно Общоевропейската война е катализатор за революцията, но на мен лично ми се струва, че фокусът върху това в книгата изглежда твърде пресилен на фона на множество други бели петна. На февруарската революция също е отделено подобаващо мнение, докато, колкото и да е парадоксално, за събитията от онзи прословут октомври 1917 г. има буквално няколко реда. Не се шегувам. В книга, озаглавена „Октомврийската революция“, октомври е споменат толкова бегло, че просто се губи в лавината на събитията. Впечатляващо обаче е разкриването на широкия революционен фронт, който всъщност довежда до краха на империята. И докато лексиката от последвалите години повтаря неуморно за „болшевики“ и „болшевишка революция“, става ясно колко други сили са действали кога единно, кога всеки срещу всеки, в събарянето на монархията и дърпането на спусъка. Защо не знаем за тези „други сили“ ли? Бойд проследява съдбите на някои от тях и на изявените им водачи. Всички до един намират смъртта си в чистките на Сталин – разстреляни или, в най-добрия случай, заточени из ледовете на Сибир. За да останат болшевиките, при това „правилните“ болшевики, като еднолични узурпатори на революцията и да зададат курса към последвалата кървава диктатура.

Разбира се, книгата има и някои силни моменти. Всъщност, един. Публикуваният за първи път доклад на комисаря на Уралския съвет Яков Юровски, който е и комендант на Ипатиевата къща. Именно там, в Екатеринбург, през юни 1918 г. е затворена фамилията Романови, а настъплението на антиболшевишкия чешки легион ускорява развръзката по въпроса със съдбата им. Юровски с нечувано хладнокръвие разкрива детайлите по убийството на царското семейство. Подробностите са толкова стряскащи, че изведнъж, сред цялата документалност на текста, попадаш сякаш в „Хладнокръвно“ на Труман Капоти. Един от най-ужасяващите моменти от революцията оживява по начин, който и филм не би се справил да опише толкова добре.

Иначе в доста отношения книгата не успя да отговори на очакванията ми. Малко място е отделено на разразилата се гражданска война и различните сили, борещи се за надмощие в нея. За личности като Врангел и адмирал Колчак например се споменава твърде бегло, а това са емблематичните фигури на съпротивата срещу болшевиките. Няма особено много информация за сраженията с белогвардейците и в крайна сметка победата на червените, определила спускането на дългата болшевишка нощ над цяла Русия. Може би е разбираемо с оглед на стремежа на Бойд към резюмираност и сбитост на разказа, но липсата на тази фактология ни оставя единствено с вицовете за „белите и червените“ и Чапаев.

И все пак, било то заради кръглата годишнина или заради ефектната корица, а и заради вечния интерес към темата за революцията и за комунизма като цяло, книгата ще намери своите читатели. И дори в телеграфния си стил и формат може да бъде една стартова точка към осмислянето на онези кървави събития, тласнали света към една нечовешка диктатура и затрили живота на милиони заради едно фалшиво обещание за справедливост. Колкото до последиците, по-горе споменах няколко знакови автора, които дават много ясна представа за мащабите на терора в последвалите десетилетия. Потърсете ги. Прочетете ги. Разкажете за тях на други. Нека не допускаме пипалата на пропагандата да си проправят път отново.

Публикувано от Георги 

Първи впечатления от последно прочетенотоЪгъл на разследване - Майкъл Конъли

Какво по-хубаво има на този свят от това да прочетеш на спокойствие и с кеф нова книга от Майкъл Конъли? Правилен отговор - две книги от Майкъл Конъли!

Това е първият и единствен сборник с разкази на автора. Писани са през различни моменти от кариерата му и това си личи най-малкото по това на каква възраст заварваме Хари Бош и с кой партньор работи в полицията. Приятни, кратки и бързо развиващи се историйки в любимия ни стил. Да, трилър-моментите няма как да се получат в такъв малък обем, но криминалните загадки и предизвикателствата за разкриването им са си там.

Историите не са непременно за някой от познатите ни персонажи, обаче веднага се набива на очи характерното за Конъли чувство на справедливост и дори възмездие. Без значение дали от ръката на някой детектив, или по странна прищявка на съдбата, но лошите винаги си получават заслуженото. Ами така де, иначе за какво изобщо да се борим с тъмнината?

Леко е странно да четеш къси разкази от човек, когото познаваш единствено като гениален автор, на когото обикновено му са необходими към 300 страници, за да развие божествената си дарба. В обема на разказа същите истории седят някак сбутани, духът им е пренебрегнат и звучат като че някой е преразказал роман, ама без вълнуващите обрати и задънените улици. Прекалено лесно се сещаш кой какво е извършил.

Но както и да е, изключително приятно беше да се попълнят някои дупки от липсващи тухли в стената на съграденото от Конъли през годините. Сега остава само да изчакаме новата реколта от 2017 - The Late Show и Two Kinds of Truth - и да се върнем в добре картографираните води.

November 03, 2017

Anna Hells' Fantasy placeРазследванията на Ханшичи

Окамото Кидо

След прецизните в прелестта си Китайски загадки на вездесъщия Хюлик, в мен се отвори един нечовешки читателски глад за изящни азиатски истории, смесващи смущаващи местни легенди и вярвания с изключителни в жестокостта си престъпления на странна раса. Но такива просто няма. Е, да, ще спомена укоризнено едни ми ти японски загадки на Лиан Хърн, но не, никаква екзотична Кристи не е, а поредното доказателство на клишето „женско писане“. Докато не се посблъсках със следната компилация от великолепни истории на, за мен лично, напълно непознатия Окамото Кидо, разгърнал един почти извънземен свят по тертипа на Дойл, където мастър Шерлок се заменя от странния субект Ханшичи.

Кой обаче, или какво е господин Ханшичи? Наглед като образ от японски театър, малко комичен, но и доволно агресивен съoбразно времето на шогуните, упорито отказващи да приемат съществуванието на друг свят освен техния. Но всъщност е и хладнокръвен, наблюдателен и ерудиран, познаващ както човешките слабости, така и качествата, които си заслужават да си затвориш очите веднъж – дваж щом се наложи. Престъпниците са всякакви, но учудващо поддаващи се на неразбираемо горещи, като за местния климат и облик, страсти, водещи до трупове на девойки и младежи, къде от ритуално самоубийство, къде от трудно покрита с възпитание ярост. Свръхестественият елемент винаги бива набеждаван, и би било хубаво да имаше поне един разказ, в който демоните всъщност да са истински, но не – хората си оставаме най-големите чудовища на този свят, пред който дори и То свежда глава.

Разследванията… са не просто криминални разкази, развиващи се на странно място, в странно време и със странни хора, а едно доста детайлно изследване между редовете на една цяла култура, със все термините, бележките под линия и онази атмосфера на литнали във въздуха черешови листенца и мекият ромон на градско поточе, свиващи своите пасторални гнезда насред и най-кървавото престъпление. Екзотично и особено, но напълно задоволяващо тъмните щения на криминалните любители на задочните престъпления. Е, да, де, да, не е Ди, но е достатъчно добро, за да не тъжим завинаги по мистиката на Изтока. Дано отнякъде се пръкнат повече такива изнамерени от книжни изследователи малки съкровища, на мен са си ми нужни, на вас също, ако и още да не го знаете.