Планета Читанка

January 15, 2019

Човешката библиотекаВ подготовка за „По пътя към…“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде сборникът „По пътя към…“ на Георги Атанасов.

До 8 февруари подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме един от текстовете в сборника.  

~

Спомени от заешката дупка

 

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.
„Днес поздравих някого, а той не ми отвърна. Предполагам, че е глътнал таралеж. Само и единствено когато някой е глътнал таралеж, не отвръща на поздрав. Въпросът е дали е заседнал добре и има ли смисъл да се вади. Таралежите остават дълбоко в нас, щом се наежат. Може би този се бе наежил.“ Зайо почеса ушите си. Всъщност често го правеше мислено. Над тях се мъдреха чифт слънчеви очила и шапка идиотка. Под тях бе нахлузил жълт комбинезон, открояващ се сред лехите.
Сега се връщаше от бране на брюкселско зеле, от местата, където преди са били заешки дупки. Всъщност то не ставаше за ядене, дори и за съзерцание, и Зайо си мислеше дали не е добре да го подари на Зайка-някоя си вместо гербери. Последните гордо бяха щамповани на комбинезона му в негатив и приличаха на живи. Зайо се носеше на пет сантиметра над лехата с кошница брюкселско зеле, докато стигна до езерцето. От него излезе Птицечовката, която бе грозна, но учтива. Тя посочи към кошницата. Зайо веднага ѝ я връчи, като уви зелето в букет и въздъхна. Пред него изникна образа на Зайка-някоя си. Птицечовката обидено нахлупи кошницата на главата си и потъна в езерото.
Зайо се запъти през гората, която бе подвита от тежестта на старите дъбове. От нея се носеше миризма на сърнешка плахост и влажен мъх. Зайо остави страхливото си кожухче на едно дърво, с пожеланието да го вземе на излизане. Сега малко потреперваше, но се топлеше с букета от брюкселско зеле за Зайка-някоя си. Чу се бухане и две жълти очи го засякоха в сумрака. Без да се замисля, Зайко свали комбинезона си и дари острата човка на бухала с цвета на герберите. „Има нужда от нещо красиво“ – рече си той. Бухалът набързо прекрои оранжевата дреха в риза с къси ръкави, като на излитане метна на чело и слънчевите очила на Зайо. „Ех, сигурно отива на изток“ – помисли си с тъга заекът, защото бухаловото пляскане напомняше разбиване на морски вълни.
Пред къщичката на Зайка-някоя си той се спря. Не знаеше откъде да влезе, защото входът се местеше, според желанието му да дари целия букет от брюкселско зеле на Зайка-някоя си. Докато се колебаеше, редица мравки заградиха пътя му и започнаха да си прехвърлят зелчиците от краче на краче. Зайо стоеше и се чудеше, а междувременно букетът му се стопи. Заедно с него се изгуби и гледката към входа на Зайка-някоя си. Сега там имаше чудни брюкселски зелки и една леха оранжеви гербери, които им правеха сянка.
Зайо се почеса по главата. Убеди се, че това е трудно с шапка, свали я и се запъти към лехата. Там започна бавно, сякаш търсейки входа, който допреди малко бе пред очите му, да реди брюкселски зелки в шапката си. За да си пази сянка, изплете венец от гербери над ушите си, който ухаеше свежо. Толкова свежо, че сега лапите на Зайо се носеха на седем сантиметра над земята. Увлечен, той продължи да събира, а някъде от гората, с вика на бухала се носеше шепотът на потръпващото му кожухче, което го чакаше…

Първи впечатления от последно прочетенотоСпомени зад оградата. Непознати софийски истории - Искра Ценкова

Това е сборник с истории за различни софийски къщи от близкото минало, които са били построени от (или поне там са пребивавали) различни известни люде. Повечето къщи и сега са си там и човек може да се разходи и да си представи средата, в която са живели тези интересни българи. Историите са излизали в пресата и сега са събрани в сборник. 

Любопитно е да се проследи накратко съдбата на тези известни българи, да се припомни кои с какво са били значими и каква следа са оставили в историята. Има го обаче и известен клюкарски уклон на написаното, т. нар. пикантни подробности, за ухажвания, изневери, кой с коя е живял, какви деца са имали, какви професии са получили те, какво си спомнят за живота на родителите си. Факти, не всички от които извисяват особено образа на когото и да е, но са любима тема за поколения журналисти. В крайна сметка това книга за личностите от началото на миналия век ли е, за къщите им или за това какво е видял някой, който е надничал през оградата?

Трябва да се отдаде и дължимото на авторката, която е събирала материалите си от най-различни източници, архиви, спомени на наследници и каквото друго се е сетила. Книгата е по-добре да се чете бавно, за да не ви се омешат различните персонажи и къщи, защото са доста, а периодът е все един и същ - началото на миналия век, когато София експлозивно расте. Някои от по-известните персонажи са:

Ангел Сладкаров, Ана Каменова, Петко Стайнов, Атанас Буров, Никола Гешев, Александър Балан, Благоев и Жендов, Змей Горянин, Султана и Рачо Петрови, Сирак Скитник, Боян Пенев, Мими Балканска, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Кръстьо Сарафов и още много други.

Не е лошо да се припомнят в кратък и неотегчителен вид животите и заслугите на тези личности, защото много от тях на практика са построили съвременна България. Кой останал в историята с университет, кой - с болница, кой - писал, кой - събарял...

January 14, 2019

Anna Hells' Fantasy placeСтъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

January 13, 2019

Първи впечатления от последно прочетенотоФалшивата брада на Дядо Коледа - Тери Пратчет

Още една доза стари пратчетски историйки за деца и по-големи. Този път тематиката е за Дядо Коледа, джуджетата, зимните празници, снегове и времето в най-общ смисъл. Все пак в Англия времето си е основна и доста важна тема. Мястото, както и в предната книга, е малкото градче Блекбъри, освен ако не е някой засипан от преспите замък. А може и да е просто замък, без преспи, но пък с принц, който трябва да отговори на шантава гатанка, за да спечели една принцеса за жена. Абе много работи има, няма да скучаете, дори няма и да заспивате прекалено често, ако понечите да четете тези приказки на някой, който още не може да чете.

Преводът отново е на Комата, което е гаранция за качество и смешни смешки.

Боя се, че той не разбира английските закони. Престъпление може да бъде абсолютно всичко, както често се случва. Ако на хората им се позволяваше да правят каквото си щатсамо защото случайно не съществува закон, който да го забранява, щяхме да сме на същия хал като французите.
***
- Виж какво, бабо, не може да си гледаш Гнусен гаден снежен човек за домашен любимец! Тях всички ги ненавиждат!
- Той никак не е гнусен и гаден! - сопна му се тя. - Много даже си го навиждам и утре ще го водя в пощата да ми издадат разрешително да си го гледам.

January 12, 2019

Библиотеката„Светът от вчера“: лебедовата песен на един голям хуманист

Нали знаете онова усещане от предвкусването на нещо истински добро? Когато видях, че е излязла на български език „Светът от вчера“, последната книга на Стефан Цвайг, вече знаех, че това ще е едно от следващите заглавия на нощното ми шкафче. Знаех, убеден бях, че ще ми хареса. Но дори и не подозирах колко силен заряд ме очаква зад тази корица. И се спуснах да чета – с все по-разширяващи се от удивление зеници и с насладата на читателя, когато открие истинско съкровище.

За младите читатели името на Стефан Цвайг едва ли е в класациите на личните литературни любимци. Няма да намерите книгите му на лъскавите витрини в повечето книжарници. Около век ни дели от зенита на неговата слава, когато произведенията му се превеждат и издават в милионни тиражи по цял свят. Със своите пиеси, биографии и новели Цвайг е един от най-популярните писатели в Европа, Северна и Южна Америка през 20-те и 30-те години на ХХ век. Роден в заможно еврейско семейство в Австро-Унгарската империя в края на XIX век, той има историческата съдба да живее в най-бурните времена, сполетявали човечеството. „Ние прелистихме от единия до другия край каталога на всевъзможни катастрофи и все още не сме отгърнали последната страница“, пише той за своето поколение в предисловието към книгата. И наистина, пред очите на му се сгромолясват най-могъщите империи, Европа изчезва в пламъците на Първата световна война, за да излезе от нея променена завинаги, влизаща от една криза в друга, разтърсвана от бедност, инфлация, безработица, възход на човеконенавистни идеологии. Самият Цвайг ще наблюдава с ужас как от уважаван и световно известен писател се превръща в изгнаник, книгите му са забранени, горени на клади, а Европа – онази така обичана Европа, пропада във вихъра на нова, още по-опустошителна война.

В началото на 40-те години, в хотелската си стая в чужбина, потресен от победния ход на нацистката военна машина, по онова време погълнала цяла Европа, без достъп до книгите си, нито до паметни бележки, Стефан Цвайг пише своята лебедова песен. „И така, вие, спомени, говорете и избирайте вместо мене и пропуснете поне лъч отражение от моя живот, преди той да потъне в мрак!“

Резултатът е смайващ. Смайващ с богатството, с езика, с майсторството на писателя да пресъздава образи на градове и хора; смайващ с емоцията, която достига до нас недокосната от годините. Цвайг пише с голяма любов и носталгия за живота от края на XIX и началото на ХХ век – живот в империята на Хабсбургите, радваща се на дълъг мир, на спокойствие и безчет културни събития. Пише за изкуството, което е неизменна част от имперска Виена; за нравите на тогавашното общество, за израстването в епоха на подем, на разбирателство; сред общност, в която разговорите се въртят около най-новата пиеса в Бургтеатър или стихосбирката на Рилке. С гордост и любов пише за една столица, в която властва „фанатизъм към изкуството“ и „надценяване на нещата, които носят наслада“. Проследявайки собствените си познанства, интереси, срещи с най-знаковите културни дейци на своята младост, Цвайг буквално ни пренася в онази епоха, за да видим и ние неговите герои – Рихард Щраус, Артур Шницлер, Хофманстал, Демел, Райнер Мария Рилке. Триумф на младостта, на творчеството, на хуманизма, и победа над ограниченията, белязали предхождащата епоха.

Изключително любопитно е да се прочете днес за онази Европа, в която идеите за единство, толерантност, пълноценно съжителство на различни култури, етноси и религии, са били не просто изтъркани шаблони от брюкселските офиси, а реалност. А самият Стефан Цвайг, пламенен привърженик на наднационалното, на общото европейско бъдеще, без граници, без визи и паспорти, без войни, стои в тази реалност като самотна фигура, изпреварила своето време. Защото предстоят две световни войни и този свят ще се счупи на хиляди парчета. Мрачни и тъжни са страниците, които Цвайг посвещава на спомените си за Първата световна война. Големият хуманист, създал приятелства из целия континент, е изолиран от средата си, от приятелите и съмишлениците си. И още докато многохилядни гърла реват в патриотичен изблик при избухването на войната, той е прозрял нейното дяволско лице. „Бях открил неприятеля, срещу когото трябва да се боря – фалшивият героизъм, предпочитащ да изпраща другите на смърт и страдания, евтиният оптимизъм на безсъвестните пророци – политици и военни, които, безотговорно обещавайки победата, удължаваха клането… Беше все същата, вечната шайка през всички времена, която наричаше предпазливите – страхливци, човечните – слаби, а сама беше безпътна в часа на катастрофата, предизвикана лекомислено от самата нея“. И смело заявява: „Още от самото начало не вярвах в „победата“ и знаех само едно със сигурност: дори ако бъде извоювана с цената на безмерни жертви, тя не ще оправдае тези жертви„.

Следвоенната безпътица на Европа се откроява много силно в спомените на писателя. Не само покрусата от поражението, но и внезапно избликналият порив за отрицание, който тласка младите в ексцентрични посоки и задава тона в изкуството, музиката, литературата след войната. По онова време Цвайг вече е на средна възраст, зад гърба си има сериозно творчество, но най-мрачните моменти тепърва предстоят. Не бих искал да преразказвам онези страници, в които европеецът, космополитът, хуманистът и пацифист Стефан Цвайг става свидетел на възхода на нацизма. Не бих искал да лиша читателя от шанса сам да се докосне до тези емоционални страници, изпълнени с огорчение и болка по загубената Европа. За същата Европа по онова време страда и друг един австрийски евреин – писателят Йозеф Рот. Изгнаник в Париж, през пролетта на 1939 година той ще се погуби от пиянство, отчаян от неумолимото пропадане на своя свят. Три години по-късно, през 1942 г., след като завършва последния си ръкопис, „Светът от вчера“, Стефан Цвайг се самоубива с втората си съпруга в бразилския град Петрополис.

Излял е сърцето си в тези последни страници и тази съдбовност личи между редовете. „Светът от вчера“ не е просто хроника на най-динамичните десетилетия от човешката история, нито житейският път на един голям писател. Тя е обяснение в любов, визия за бъдещето, послание към поколенията. Книга, която озарява душата, въпреки мрачните нотки на безнадеждност и въпреки разочарованието от безумството на фанатизма.

Публикувано от Георги

Първи впечатления от последно прочетенотоПрахосмукачката на вещицата - Тери Пратчет

Патица на хоризонта! На таран! Пълен ластик!

Доста време мина, откакто по тези ширини са се мяркали платната на Тери Пратчет, и беше крайно време животворният му хумор да озари душите ни.

Разказите са сравнително по-старички и са от младините му, когато е публикувал навред из периодичния печат. Може да ви се сторят по-детински или неортодоксални (няма и намек за Света на диска), но пак са си симпатични и смешни. Има една прокрадваща се нишка за малко градче в най-дивия запад (Уелс), където овцекрадците биват преследвани от най-бързата полицейска палка наоколо, както е известен местният полицай. Имаше нещо познато и в историята за малките човечета, които живеят в тунелчета край подмолите на реката и се возят в лодки от орехови черупки, имаше даже и разгневени магьосници, които се замерят с всичко магическо, за което се сетят, а имаше и съвсем различни темички, които пък на нищо познато не приличат.

Много приятни и възпитани истории, които могат да бъдат страхотен подарък за мало и по-голямо. Буквите са едри, понякога грамадански и кривят насам-натам, а има и доста картинки. И има обилно много смешки, нали си знаете?:)

Още хубави думи за същата книга са писали Искрен и Ана.

January 11, 2019

Anna Hells' Fantasy placeТърся нещо за… История и любов

Новите предложения в импровизираната ми рубрика обхващат странната комбинация от История и Любов. Сега, точно аз книги, в които да се разказват любовни истории в исторически сетинг някак не чета, но малкото изключения, които съм допуснала в живота ми, си заслужават качествата дори, ако ги погледнеш просто като уникални истории, демонстрации на стил, идеи и заиграване с правила и емоции по практически неустоим за гладния и търсещ мозък начин.

* Аленото цвете и бялото на Мишел Фейбър е рашкошотия по викториански, богато и ексцентрично четиво за нрави и предразсъдъци с куртизанки, съчетани с най-близкото подобие на любовна история между хора, чиито сърца са практически неспособни на класическа чистота и искреност:

Ревю на Аленото цвете и бялото

* Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло е декадентска френска епистоларна история за страсти, интриги, пъклени кроежи и внимателно планирано разрушение на добродетелта, в която добри герои липсват, но очарователните са прекалено много:

Ревю на Опасни връзки

* Един аристократ в Москва на Еймър Тауълс е топъл и уютен разказ за руската действителност в началото на падението на една империя и въздигането на едно червено чудовище, в чиито уста все пак интелигентните, елегантните по душа и адаптивни хора могат да намерят начин да живеят достойно, че даже и обичат, и да бъдат обичани напълно заслужено:

Ревю на Един аристократ в Москва

January 10, 2019

Някакъв блог — ЛаИвзСтайл"Уравненията на живота" на Саймън Мордън


cover project by me

 Не понасям зимата. Натрупвам депресия, което ме фрустрира до краен предел. Единственото, което мога да направя е да се закопая в книги, филми и самосъжаление. Това е основната причина да взема да публикувам нещо в този блог, който почти успешно съм зарязала от доста време насам. Изслушахте мрънканията ми, благодаря, време е да се прехвърля върху книгата, за която става въпрос в този пост. Това е вторият път, за който препрочитам тази книга връщам се към нея като към стар приятел. Защото "Метрозоната" е чудесно отклонение от това, което съм свикнала да виждам в сай-фай литературата. Класически твърдо сварена постапокалиптика, търсеща себе-изкуплението и израстването, и изследваща разделението между физическия и виртуалния свят. Романът е толкова добър, че не му е нужно да се превръща във военно порно или евтина мелодрама. Интелигентна книга, която не се опитва дава указания или да чете лекции на читателя. Под повърхността има изобилие от социални коментари и философско съдържание, грижливо опаковани за тези, които се интересуват от тези неща. Мордън определено е проницателен наблюдател и е стъпил на раменете на Уилям Гибсън, но това в никакъв случай не е нещо лошо, напротив. Действието се развива в постапокалиптичен Лондон, в Метрозоната, пълна с емигранти, които живеят в блокове, построени от транспортни контейнери, във време, когато по-голямата част от света е унищожена от бомби и страни като Япония са напълно изчезнали. Самата история започва като криминална драма, а сай-фая се промъква зад гърба ѝ и ѝ причинява остра изненада. Разказът е бърз и включва математик, който би могъл да разбие кода за пътуване във времето, монахиня от боен орден, носеща пистолет, одобрен от Ватикана, нова виртуална Япония, изобилие от гангстери, корумпирано ченге, нео-якудза принцеса, зомбита и Джихад на машините. А най-хубавото? Главният герой е маниак. МАНИАК. И абсолютен тъпак. Но къде на друго място можеш да видиш оцелял от апокалипсис компютърен изрод, гениален математик и егоистичен задник с бойни умения с вградени пейсмейкър и дефебрилатор, който умира повече пъти, отколкото можеш да си представиш? И абсолютно страхотен.
 Ако искате киберпънк, математика, трилър, антиутопия, разбъркани в луд микс, поръсени с ноар нотки, тази книга е за вас.


January 09, 2019

Anna Hells' Fantasy placeЗимните игри

Танит Лий

Първата от трилогия мистични истории, без ясна връзка между тях освен духа на тъмни и необясними сили, завладяващи деня и нощта на обикновените хора в неизяснена реалност, на непрежалимата магьосница на думите Танит Лий, ще ви понесе в едно измерение на лед, вода и демони с почти безкрайни сили, където само надеждата в добрия край, колкото и да е необоснована, може да доведе сюжета до нещо приемливо за привидно добрите в историята. Жрица на отдавна забравил силата си храм, пази от повече от ранна възраст странни реликви, които нито правят чудеса, нито лекуват, или убиват, а само съществуват като отломка от старата,  и вече забравена вяра. Хората на селото около храма имат само неясни спомени, наследени от родителите на родителите на родителите си за това, че жрицата е важна, и винаги трябва да има жрица. Защо и как, не се знае, и всички са добре възпитани да не питат. Да ви напомня на една наша реалност?

В един особен ден млад мечоносец (да, любима дума ми е), идва с особено еретичното искане да му се даде една от реликвите. Без обяснения, просто нужда. Пред младата жрица се поставя избор – да даде доброволно или да ѝ бъде отнето онова, което прави животът ѝ смислен и нужен за света. Борба ще има, битка ще бъде изгубена, но понякога войните са малко по-сложни, отколкото на пръв поглед изглеждат. Мотивите са силни, магиите също, господарите на нощта завладяват и дните, наказвайки непокорните с агресивна ликантропия и некромантия. Едно всъщност обикновено момиче с предначертана съдба тръгва на обречено пътешествие срещу повече от видно по-силни противници в името единствено на наследеното. Силите са ѝ малко, идват от твърде далеч и не я смятат за най-подходящия съсъд. Какво ще направите, ако имате да доказвате на цяла една непозната вселена от мощ, скрита зад диплите на реалността, че си струвате? 

Танит разказва тъмна приказка за лека нощ, дарк фентъзи, с пътуване през времето, подчиняване на етерните сили, смърт, болка и отчаяние, но неспособност от отказ до последен дъх. Къде свършва предначертаното, къде започва избора, кой решава съдбата на света по-ясно от своята собствена. Малка книжка, натежала от идеи, красива философия и изящни думи. Сякаш снежинките пеят своята лебедова песен, докато умират, създавайки най-очарователните етюди от скреж по стъклата. За онези специални зимни нощи.

January 07, 2019

Anna Hells' Fantasy placeЗовът на Лъвкрафт

Когато бездната обърне поглед към теб е вече една идея твърде късно да се размисляш дали случайно не си се взирал малко повече, отколкото е здравословно в нея. Лъвкрафт сякаш не е откъсвал поглед от недрата ѝ от първия си момент на тази земя, и всички негови сънища, придобили плътта на оживели кошмари, създават творчество, което за някои е откровение на анти-светец и предсказание за края на света, за други – прекалено елитарен хорър, спекулиращ с материята, от която се коват религии. Удоволствие е всеки трибют към гениалното му умотворение, а има едно особено очарование, когато това се прави от наши си родни сънуватели на ужас, и то по начин, който може само да радва читателските сетива.

Някои истории са директна препратка към конкретен разказ или герой на странния Х.Ф., други просто носят онази странна атмосфера на сподавен писък и неподправен страх, извиращ от дълбините на съзнанието, подложено на среща с непознатото. Неочакван край, но с очаквана лоша съдба за героите; разнообразни сюжети и стилове, че и цели поджанрове на хоръра – понякога фентъзи, друг път с много социален  привкус, а понякога потъващо и в красивия хаос на сюрреалистичното изживяване, споделено лично и обикновено постмортем от някоя силно изтерзана душа, за която краят може и да не дойде с последната капка кръв. Красиви истории, и някои гнуснички такива, с добри и лоши краища, със справедливост на морала или на природата, но винаги с преклонение пред огромното страшно незнайно, треперещо лакомо там някъде в дълбините, небесата или просто в съседната реалност, отделена с една тънка ципичка вероятност.

Имената на участниците в сборника сами дават най-високата оценка за качеството му – Елена Павлова, Явор Цанев, Сибин Майналовски, Димитър Цолов – Доктора, Бранимир Събев, и още цял куп думотворци на космически ужас, за които ако не сте чували никога – сега е добър момент да се заровите до уши в качествена българска фантастична литература, която ако не друго ще ви излекува от стародавната заблуда, че у нашите ширини не може нищо хубаво да се създаде на книжния фронт. Освен автобиографията на Бербатов, нали. Или на Стоичков. Абсурд. Забравете футболните препратки, и отправете взор към онези, които не просто живеят по най-добрия начин живота си, ами и създават с умовете си цели вселени от други животи и правила, което за мен си е истинското действие на онази, божествената частица. А когато са обединени от сянката на великия Лъвкрафт – очакват ви само чисти фентъзийно-страшновати удоволствия.

January 06, 2019

Първи впечатления от последно прочетенотоЧерният орден - Джеймс Ролинс

Жанрова смеска от шпионски трилър, европейски аукциони за древни книги, които освен много пари, започват да струват и много животи, загадки от квантовата механика, тайнствени чудовища в африкански резерват, ужасяваща епидемия в Тибет и дори... оцелели до днес нацисти! В хода на действието привидно разнопосочните нишки се обединяват и започват да сочат в една и съща посока - имението на една от най-богатите фамилии в ЮАР. Добрите герои в тази история са агентите от една секретна организация в САЩ, които са способни да раздадат правосъдие по всички места и теми.

Да, знам как звучи. Целта на автора най-вероятно не е била да разкаже нещо, което да звучи максимално достоверно, а просто да е леко и забавно. Да се чете бързо, да ти е любопитно какво ще се случи и как точно добрите ще надвият лошите. Тук-там има дори неща, които провокират читателя да се замисли или му припомнят въпроси, на които досега не е намирал отговор. Например - какво е провокирало някои "взривове" на видово разнообразие през епохите. Кое е тласнало случайно възникналите сложни въглеводороди в първичния бульон да започнат да се саморепликират? Отговорите са особени и непълни, но някои неща странно напомнят на "Радиото на Дарвин", което някога така безпощадно ми отнесе ума.

Може да се прочете, но не е нещо невероятно.

January 04, 2019

Anna Hells' Fantasy placeТърся нещо с… Меч и магия

Многоуважаеми ми читателю, вдъхновена от непрекъснатите търсения в най-голямата фейсбук група на все още четящите – „Какво четеш…“, стигнали на брой някъде колкото постоянните „Вижте ми новата ноктопластика, до която има и някаква книга“ или най-любимия ми отчаян вопъл към бездната „Мнения?!?“, реших да експериментирам с ежеседмичен отговор на великия въпрос – „Чете ми се нещо като еди какво си, на еди каква си тема, с еди какъв си герой, предложения имате ли?“. Та ето, предложения имам. И макар че няма да мога да отговоря с безкрайна точност на искане от типа „Май видях вуйчо да чете нещо в мазата, докато претакаше зелето, дали новия роман на Венета Райкова ще му допадне?“ или „Синът ми е на 15 и мрази книгите, даже си е направил импровизирана клада по Фаренхайт в детската, ама каква шарена детска книжка с картинки да му взема за рожденния ден?“, все пак малко от малко ще съм ви полезна.

Започваме с тема, дето ми е най по сърце, а именно – обичате мечовете, обичате магиите, мислите че сте изчели всичко таквоз на тая планета, но си мечтаете тайно да намерите още от същото. Или ваш приятел не спира да говори за жанра на мечовете, магиите и приключенията, и ви се ще да го зарадвате с нещо, което би го накарало да ви вземе на околосветско пътешествие, ако най-накрая му излезе късмета от тия гадни търкалки на Захари-Бахари и компания? Ето ви моите топ три предложения за заглавия в жанра фентъзи, тип приключения, с много люти битки и диви магии, но най-вече с великолепни герои, вървящи подозрително в балансирани двойки, в които няма как да не се влюбите –

Търся нещо с… Меч и магия

Кървави песни – приключение в разкази на уникалния екип на Чистника и Шепичката от Димитър Цолов – Доктора:

  https://annahells.wordpress.com/tag/кървави-песни/

Мечове срещу смъртта – класиката за очарователните Фафрд и Мишелова и градът разбойник Ланкмар на майстора Фриц Лейбър:

https://trubadurs.com/2013/09/23/gradyt-razboinik-lankhmar-130923/

Откровенията на Ририя – поредицата  за благородните престъпници Ройс и Ейдриън на Майкъл Дж Съливан, минаваща гранците на приключението и вливащa се в епиката:

https://annahells.wordpress.com/tag/откровенията-на-ририя/

 

 

January 03, 2019

През прозореца“Трансформации” – Благой Д. Иванов

През празничните дни не остана много време за четене, но все пак успях между трапезите и фойерверките да приключа един сборник с разкази, а именно “Трансформации”.  Книгата съдържа 20 различни истории, които впечатляват с многообразните теми и разнообразието от сюжети. Основната част от разказите са ужаси, но има и такива, които са на границата на други жанрове.

transformatsii

Ако се осмелите да отгърнете страниците на тази книга ще научите как пикник сред природата може да завърши със смразяваща тишина, какво е нужно, за да се решат проблемите с учителя по математика и какво се случва като предизвикваш съдбата на място обвито от странни истории. Един полицейски инспектор провежда необичаен разпит, който изцяло ще промени живота му. А откритият в градината амулет може да върне изгубения във времето смисъл. До какво може да доведе напредъка на генетиката и съществуват ли върколаци. При битка с немъртви винаги е важно да запазиш един куршум за всеки случай. А отражението в огледалото може да е повече от приятел понякога. Ще се срещнем с върколаци и вампири, живи мъртъвци, ще станем свидетели на космическо приключение и апокалипсис, а неизвестен паразит ще промени развитието на света.

Нямам много богат опит в жанровата литература и предполагам, че пропускам препратки към знакови произведения, но това не ми попречи да се насладя на четенето. Мои лични фаворити са “Амулетът”, “Преобразяване”, “Забрава”, “Роди се злодей”, “Искам да ме мразиш”, “Сърцето на Бог”, “Отражението” и “Разпит”. Благодарение на автора имам и автограф 🙂

20190103_141907.jpg

Голяма част от разказите са по популярни теми, но тук виждаме различна гледна точка. Има положителна градация на развитие от началото до края на книгата. Проследяваме трансформацията на Благой от по-леки и наивни истории към такива с по-мрачна атмосфера, задълбаваща в усещанията, а не толкова в описанията. Не знам каква е точната хронология на създаване на творбите, но се усеща израстване. На моменти използването на твърде много прилагателни и описания ми идваше в повече и ме разсейваше от основата на историята, измествайки фокуса от ужаса и страха. Някои от заглавията са твърде насочващи и преждевременно ми подсказаха развитието на историята. Като пример ще посоча “Паразитът”.

Книгата е много добре оформена с илюстрации, които визуално допълват преживяването. Автор на рисунките е Кристина Стоянова. Препоръчвам я за читатели с вкус към каращи те да настръхваш истории.

Първи впечатления от последно прочетенотоСедем кратки беседи по физика - Карло Ровели

Седем кратки научнопопулярни беседи от италианския физик Карло Ровели, за чието съществуване аз най-профански досега изобщо не подозирах.

От прочетеното останах с впечатление, че Карло Ровели умее да разказва интересно на лаиците за сложната материя, в която той е професионалист. Имаше някои приятни моменти в книгата, които се надявам да се били достатъчни, за да запалят случайния читател да търси и чете още по темите, защото колко други хора след Хокинг пишат разбираемо за обикновения човек по тези въпроси? Разказаното е на популярен език без формули, графики и други сложнотии, просто съвременното ниво на науката физика по теми като: теорията на относителността, квантовата механика, гравитацията, Космосът, частиците, времето и мястото на хората в целия този калабалък. Приятно е да се прочете, и ако имате дори минимален интерес по темата, книгата най-вероятно ще ви допадне.

Това е една изключително кратка книжка. По-кратка трудно можете да си представите. За да компенсират това, издателите са я изработили в малък формат и с доста дебела хартия, та да придобие вид като за 12 лв. Преводът очаквано е на нужното високо ниво и е дело на Нева Мичева, интервю с която можете да прочетете тук

Малко странно ми се стори и книжка с научно съдържание да излиза при "Жанет-45". Каквото и да си говорим, колкото и да сме политкоректни, това си е едно по-женствено издателство, където е по-вероятно да срещнеш поезия, а не наука. Но както и да е, адмирации за решението, обикновено тези, които са фенове на поезията, имат по-голяма нужда от научни познания за света, в който се намираме всички.;)

Човешката библиотекаУчаствайте в: „Изгревът на следващото“ (до 31.03.2019)

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и общността на Човешката библиотека организират конкурс за фантастични и други* разкази

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще.

плакат на конкурса

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао 🙂 ). Повечето писани днес антиутопии са резултат на трудолюбие, а не на творческо въображение. Те са призвани да обяснят отпуснатите ръце и безразличието с единствения аргумент, че утре нещата ще бъдат по-зле.

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинотворци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдеще, с които едва ли не го „узакониха“. Но това всъщност не e нищо повече от ответна реакция на Изкуството, каквато то е правило досега през цялата човешка история! Убедени сме, че фантастиката трябва да продължи по-нататък, да не забравя пионерското си проникване в територията на истински новото.

~

Някога фантастиката започна като израз на търсещата младa енергия, на интелектуалната храброст, като експлозия на въображението и откривателството.

Днес истинската интелектуална смелост и сила на творческия талант е в търсенето на формите за Изхода.

Смелостта да допуснеш, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво,
интелектът да си го представиш
и талантът да го защитиш художествено.
Без готови идеологии, митологеми и религиозни догми!

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

~

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Очакваме вашите текстове с дължина от 3000 до 9000 думи на адрес: poslednorog -в- gmail -точка- com. Изпращайте ги в някой от форматите DOC, DOCX, ODT или RTF. Файловете трябва да са анонимни! Не включвайте никаква лична информация в имейлите си – дори името си.

Допускат се и вече публикувани текстове, стига да:

1) не са печелили награди в други конкурси;

2) имате разрешение за евентуалното им включване в алманаха „ФантАstika“ през 2019 г.

Приемат се до два текста от автор. Съавторствата се броят като половин, третина, четвъртина и пр. текст, според броя на участващите автори.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха.

Краен срок за изпращане: 31 март 2019 г.

~

Произведения-ориентири

Български:
„Трогателна екзекуция“ – Емил Манов
„Невероятната Марта“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Десет на минус девета“ – Николай Теллалов
„Дивна“ – Светлини сред сенките
„Ортодокс“ – Григор Гачев

Преводни:
„Уменията на Ксанаду“ – Теодор Стърджън
„Падналите богове“ – Дейвид Зиндел
„Мъглявината Андромеда“ и „Часът на Бика“ – Иван Ефремов
„Еон“ и „Вечност“ (главите за Аксисград); „Радиото на Дарвин“ – Грег Беър
Трилогията „Марс“ – Ким Стенли Робинсън
„Далечната планета“ – А. и Б. Стругацки
„Битие“ – Дейвид Брин

Непреведени:
„Полдень, XXII век“ – А. и Б. Стругацки
„Тигр проводит вас до гаража“ – Сергей Другаль
A Requiem for Homo Sapiens – David Zindell
Earth – David Brin
2312; Three Californias Triptych – Kim Stanley Robinson
Seveneves; Anathem – Neal Stephenson
Darwin’s Children – Greg Bear

____________________

* Темата е достатъчно глобално-човешка и може да се реализира в целия жанров спектър на литературата.

January 02, 2019

Anna Hells' Fantasy placeЕдин аристократ в Москва

Еймър Тауълс

Един необичаен за мен роман в историческия жанр, и то разказващ за най-лошите – макар че днешните дни едва ли ще бъдат приети за по-добри от бъдещите поколения, години на Матушка Русия, каквито са застигнали и клетата ни родина преди около век. Царските нрави биват отхвърлени, аристократите внимателно избити, революцията подава своята грозна глава около войните, смазващи света, и въобще всичко красиво и изящно се срива под строй, създаден само с най-добри намерения, но имащ повече от спорни резултати. И въпреки размирния си фон, това не е военна история, а най-близкото до почти френски романс на абсурда и елегантността, започващ с хитроумен диалог между ерудирания и възпитан в класическите постулати на висшето общество граф Ростов и обвинителите му – цвета на селячеството и болшевиките с мазоли по ръцете. Неочаквано начало на над 30 години приключения зад стените на един хотел. И не, уверявам ви, не става и за миг скучно.

Граф Ростов бива заточен в малка стаичка на покрива на централен московски хотел до живот. Другият му вариант е куршум в главата или сибирска разходка, но поради едно някогашно сборниче с по младежки пламенна родолюбива поезия, му се дава шанс да живурка както и с каквото намери за добре в един удобен, но само за богаташи и чужденци, хотел. Само че съдиите му подценяват както предвидливостта на благородника, така и адаптивността и бързия му ум, с помощта на които уж клетият затворник си урежда доста приличен живот с умерени, но подчертано луксозни забавления. Дори среща любовта в лицето на филмова звезда, става покровител на странно момиченце с особен, преждевременно остарял поглед над живота, и в последствие изживява и съвсем пълноценно бащинството, ако и да не е на дете с неговата синя кръв. Хотелът става негов дом, негова вселена, неговата истинска държава с всичките ѝ хубавини и критични гадости, дето могат да накарат всеки нормален човек да мечтае за полет в нощта от някоя висока сграда. Но граф Ростов притежава онова невероятно качество на адаптивността, но не и примирението към всичко, което животът му поднася, защото красотата в някаква форма може и да не спаси света, но ще оцелее там някъде на всяка цена.

История за времена и места, за които в учебниците ни от някое и друго десетилетие малко унило се мълчи, тъй както преди се разказваше твърде пространно и предизвикващо повръщане с изискването си за детайлно познание на делата на меко казано недостойни хора. Ставаме свидетели на това как се променя едно огромно царство под петата на уж бащиците на народа, и как онези с блесналия поглед, вели знамената на промяната от първите редове на битките срещу статуквото, биват стъпкани до неузнаваемост и заточени достатъчно безнадежно далеч, за да се забрави за всичко преди сега. Русия винаги е била странно място, и ще си остане за мен второто най-плашещо такова след лайняната клоака на Индия, но прашинките красота на духа виреят навсякъде. И в Москва явно също, поне до някое време. Топла книга, изящна – за кой ли път го казвам, но има нещо магическо в истинските благородници, което се е загубило в днешни дни, но в тази история ще го усетите съвсем ясно и вие в цялата му красота. А скоро ще има и сериал с Кенет Брана по нея, а както знаем чичко Кенет не се снима в нищо по-малко от Шекспир и Достоевски. Та – една много добра книга, нямаща общо с нищо познато, но все пак връщаща ми вярата в не-тясно жанровите автори. Дано не е била само единичен изблик на вдъхновение, светът има нужда от подобни приказки за реалността.

 

December 31, 2018

Anna Hells' Fantasy placeКнижна 2018


 

ЧНГ, ЧНГ, ЧНГ! И още една година изтече, по-малко книжна, повече социална, но спокойна, когато имаше нужда, и вълнуваща, точно когато трябваше разнообразие, а не когато не очакваш поредното интересно време, надничащо зад ъгъла. Аман от китайски проклятия вече. С настъпването на живия живот пред книжния броят на сюжетите, минали през ръцете ми е сравнително скромен – само 160, като от тях:

  • класическо, или почти, фентъзи – 72, което предполагам прави вкусът ми вече доста разнороден, защото остатъкът от прочетеното са най-вече хоръри, исторически романи, криминалета и детски книги за пораснали читатели, и не само, че даже и експериментален сай-фай;
  • български автори – само 41, но в по-голямата си част изключително добри открития в хоръра и фентъзи жанра, даже и с малко фантастика за разкош;
  • лоши попадения – 3-4 наистина спрени след средата книги, които не ми допаднаха по никакъв начин, и може би още десетина, които избутах с мнооого зор, обикновено досадните трети – четвърти части на поредици, писани очевидно за пари, а не заради нуждата на историята;
  • в оригинал – 24, повечето от които са част от запаса ми с красота на Танит Лий и антологии с комично фентъзи и фантастика на непознати автори, почти всички от които заслужаващи да видят българско издание, ама вероятно само в сънищата ми ще се случи.

И малко лични класации, за книгите, които срещнах през 2018 , като го правя с уточнението, че голяма част от тях са издадени преди години, но аз съм си известна с това, че не чета веднага почти никоя новоиздадена книга, с малки изключения :

  • най-добрите 3 фентъзи книги на български – викторианското фентъзи за магьосници Джонатан Стрейндж и мистър Норел на Сузана Кларк, алтернативните, силно изкривени приказки Изтръгнати от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, както и пътешествието през откачени светове Питър Нимбъл и неговите фантастични очи на Джонатан Оксиър – станаха 4, ама си заслужават всичките;
  • най-добрите 3 фентъзи книги от български автори – приключенията на Шепичката и Чистника Кървави песни на Димитър Цолов, анти-героичния Убиец на герои на Делиян Маринов и невероятните книги- албуми Пръстенът на нибелунга на Елена Павлова и Петър Станимиров;
  • най-добрите 3 неиздадени на български фентъзи книги – Сенки над Бейкър стрийт – лъвкратиански Холмс и Уотсън, абсурдната комична поредица за най-неортодоксалните некроманти на света – Двама некроманти и… всякаква фентъзийна гад на Л.Г. Естрела, и обърканата приказна реалмия със зомбита и вампири Преследване по стъблото на Кирстен Уайт;
  • най-добрите 3 фентъзи поредици на български – веселяшката Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, посветената на Ктхулу и приятели дуалогия на Джонатан Л. Хауърд -Картър и Лъвкрафт, и очарователната полу-детска магьосническа история за истинската алея Диагонали – Къщата на магьосника на Шон Томас Одиси;
  • най-добрите 3 почти не-фентъзи книги – прелестната приказка за откровени фантазьори Майстори на феи на Весела Фламбурари, безумната и неясна до последен ред може би фантастика Пандора в Конго на Алберт Санчес Пиньол, и изключително нехарактерната за вкуса ми топла и елегантна Един аристократ в Москва на Еймър Тауърс.

Но поне зад стотина от прочетените през тази година заглавия мога да застана с искрено обожание и задоволство от похарчените за тях пари, като за същите съм ви разказала или предстои в близките месеци да ви подосаждам в блога си, който не е толкова активен като преди, но надявам се да е все така забавен и разтоварващ ви, ако и да не е кой знае колко полезен.

До нови книжни срещи!

Книжни приключения 2018

Януари 2018
1. Всички тези бляскави светове
2. Пакостникът Пък – Ръдиард Киплинг
3. Кървави песни – Димитър Цолов
4. Призрачният дилижанс
5. Питър Нимбъл и неговите фантастични очи – Джонатан Оксиър
6. Фантомас – Пиер Сувестр, Марсел Ален
7. Призраци за Хелоуин
8. Български народни приказки
9. Истории от стара Япония – Алджърнън Фрийман – Митфорд
10-13. Рейнско злато, Валкирията, Зигфрид, Залезът на боговете – Елена Павлова, Петър Станимиров
14-15. Съкровището на Абат Томас, Само свирни и ще дойда – М.Р.Джеймс

Февруари 2018
16. Размяната – Роджър Зелазни
17. Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето – Васил Цонев
18. Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко – Михаил Лъкатник
19. Приказки за юнаци и злодеи
20. Серафина и черният плащ – Робърт Бийти
21-22. Шедьоври на разказа с неочакван край
23. Софийски магьосници – Мартин Колев
24-31. Барбароните – Теленцата на мама Барба, Подковата на Гривчо, Голямото пране, Пикникът, Старият кораб, Вода за градината, Плодовите сокове, Елха за Коледа
32. Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

Март 2018
33. Гънка във времето – Маделин Ленгъл
34. Всички тези бляскави светове 2
35-36. Крадецът на духовете, Бунтът на духовете – Рейчъл Арън
37. Мемоарите на една лека жена – Джон Клиланд
38. Од и ледените великани – Нийл Геймън
39-41. Произход, Приключение, Вълшебство – Хигинс и Кантан
42. Невестата на змея – Влада Урошевич
43. Кутийката за енфие – Джон Диксън Кар
44-45. Загадъчната библиотекарка, СОС Нова учителка – Доминик Демерс
46. Разрушителят на духове – Рейчъл Арън
47. Сказанията на стрикса
48. Игуаната – Алберто Васкес – Фигероа

Април 2018
49-51. Конете на цар Рез, Слънцеликият стрелец, Бендида и лисицата – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
52-53. Картър и Лъвкрафт, След края на света – Джонатан Л. Хауърд
54. Българите – Забравените постижения – Делян Момчилов, Стен Дамянов
55. Войната на духовете – Рейчъл Арън
56. Ангелите нямат криле – Валентин Попов – Вотан
57. Градът на скелетите – Анна Гюрова
58. Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк
59. Изтръгнати от корен – Наоми Новик
60. Кървави книги 5 – Клайв Баркър
61. Проклятието на Белиал – Димитър Цолов

Май 2018
62-65. Крадецът на магия, Изгубен, Намерен, У дома – Сара Приниъс
66. Първото правило на магьосника – Тери Гудкайнд
67. Вой
68. Разкази за родината – Дмитрий Глуховски
69. Нощният градинар – Джонатан Оксиър
70. Камъкът на сълзите – Тери Гудкайнд
71. Черната корона – Александър Драганов
72. Майстори на феи – Весела Фламбурари
73. Скандинавска митология – Нийл Геймън
74. Съкровище, пищови и южни морета – Калоян Захариев
75. Огнена сватба – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
76. Пенелопеида – Севда Костова

Юни 2018
77. Грешен и безсмислен – Стефан Кръстев
78-79. Вълшебника от тайната улица, Кулата на магьосника – Шон Томас Одиси
80. Блатна треска – Даниел Иванов
81. Двама некроманти, бюрократ и елф – Л.Г.Естрела
82. Мистерията на лудия шапкар – Джон Диксън Кар

Юли 2018
83. Първите хора на луната – Хърбърт Уелс
84. Двама некроманти, армия от големи и господар на демоните – Л.Г. Естрела
85. Влиза един човек в книжарницата
86. Сънят на магьосника – Шон Томас Одиси
87. Рокамбол 1 – Понсон дьо Терай
88. Двама некроманти, дракон и вампир – Л. Г. Естрела
89. Вратата със седемте ключалки – Едгар Уолъс
90. Пандора в Конго – Алберт Санчес Пиньол
91. Принцеса Сиси – Габи Шустер
92. Докато смъртта ни раздели – Джон Диксън Кар
93. Агенция Барнет и сие – Морис Льоблан
94. Кръвта на братството – Тери Гудкайнд
95. Янко и вълшебната планина – Ангел Вълканов

Август 2018
96. Левиатан – Скот Уестърфийлд
97. Рокамбол 2:Клуб Вале купа – Понсон дьо Терай
98. Сенки над Бейкър стрийт
99. Стрихнин в супата – П.Г.Удхаус
100. Захапи за врата – Тери Пратчет
101. Преследвачът по стъблото – Кирстен Уайт
102. Рокамбол 3:Подвизите на Рокамбол – Понсон дьо Терай
103. Бегемот – Скот Уестърфийлд
104. Драконовото съкровище – Танит Лий
105. Барокова история – Челси Куин Ярбро
106. Политически коректни приказки приказки за лека нощ – Джеймс Фин Гарнър
107. Фалшивата брада на дядо Коледа – Тери Пратчет

Септември 2018
108. Зимните игри – Танит Лий
109. Рокамбол 4: Рицарите на месечината – Понсон Дьо терай
110. Голиат – Скот Уестърфийлд
111. Софийски магьосници в сърцето на Странджа – Мартин Колев
112. Убиец на герои – Делиян Маринов
113. Сребърна приказка – Наоми Новик
114. Философия на будоара – Маркиз дьо Сад
115. Неидентифицирани забавни обекти
116. Да мечтаеш отвъд – Александър Ненов
117. Трансформации – Благой Иванов

Октомври 2018
118. Неидентифицирани забавни обекти 2
119. Рокамбол 5: Рицарите на месечината 2 – Понсон Дьо терай
120. Здрачни сенки
121. Спътници на пътя – Танит Лий
122. Неидентифицирани забавни обекти 3
123. Целунат от Бога – Явор Цанев
124. Досиетата на злото – Чарлс Строс
125. Смешен хорър

Ноември 2018
126. Смешно фентъзи
127. Затъмнение – Евгени Димов
128. Зло от дълбините – Чарлс Строс
129-132. Роуз и къщата на магьосника, Роуз и изгубената принцеса, Роуз и маската на магьосника, Роуз и сребърния призрак – Холи Уеб
133. На изток от полунощ – Танит Лий
134. Сезонът на бурите – Анджей Сапковски
135. Зовът на Лъвкрафт
136. Един аристократ в Москва – Еймър Тауърс
137-138. Адърланд Градът на Златната сянка – Вселена в съседство, Сънят на черния цар – Тад Уилямс
139. Клеймото на звяра – Ръдиард Киплинг
140. Симфония на мъртвите – Сибин Майналовски
141. Стъкленият трон – Сара Дж. Маас

Декември 2018
142.Среднощна корона – Сара Дж. Маас
143. Адърланд Градът на златната сянка – Друга земя – Тад Уилямс
144-145. Как Къртичето си направи автомобилче, Как Къртичето си уши панталонки – Зденек Милер, Едуард Петишка
146.Часовникът, който върви назад – Христина Панджаридис
147. Адърланд Градът на златна сянка – Градът – Тад Уилямс
148. Огнената наследница – Сара Дж. Маас
149. Злостории – Явор Цанев
150. Не се сбогувам – Борис Акунин
151. Котаракът Румен – Наталия Атанасова
152. Не може да бъде – Мила Михова
153. Кралица на сенките – Сара Дж. Маас
154. Стигнахме ли вече
155. Нощната градина – Катрин М. Валенте
156-157. Книгодневникът, Под пара – Джеф Кини
158. Шумът на върбите – Кенет Греъм
159. Крадци и детективи – Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
160. Стъклените къщи на крадците на сънища – Гордън Далкуист

December 29, 2018

Първи впечатления от последно прочетенотоБаба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман

Това е най-хубавата книга, която съм чал от доста време насам. В книгата се разказва основно за Малко момиченце и нейната баба, както и за начина, по който момиченцето опознава роднините и съседите от блока благодарение на бабата. А това са един много особен блок и още по-особена, да не кажа по-силна дума, баба, извадени като от приказна страна, като онези, в които човек се отнася малко преди да заспи.

Съвременна Швеция. Това е отговорът на къде и кога се развива действието. Това е и отговорът на какво е то и какви са героите. Защото те са наистина всякакви - има ги Елса, майка й и баба й. Присъстват още Приятеля и Чудовището, Рено и Ауди, жената с черната пола, която винаги говори по бяла слушалка, момчето със синдром, разни видове и бройки разведени татковци, майки с кариери, майки без кариери, но пък изкукали посвоему, наркоман, войник, таксиметров шофьор, летен полицай, както и хора, които правят кафе и кифлички, които са безкрайно нужни и се приемат охотно, когато проблемите затрупат всички. Всички изброени в последното изречение са фон за действията и новите познания на Елса в дните около Коледа, когато навършва осем. А тя е неверояно умно дете и то не само защото рови в интернет и проверява непознатите думи в Уикипедия.

Страхотен трилър, който май още си няма категория. Много майсторски написан и увлекателен текст, който не може да те остави да го четеш просто така, информативно. Не, историята те увлича и така те засмуква във вихъра си, че накрая седиш с анцуг под юргана посред бял ден, буквите ти се размазват от сълзите, обаче не можеш да спреш да четеш, просто не бива.

Прочетете я и после ми благодарете за страшно веселото преживяване! Добре де, може да поблагодарите малко и на Бакман.

December 27, 2018

През прозореца“Забравените пътища от Родопите до Памир” – Филип Лхамсурен

Поредната изключително интригуваща история по лични преживявания от издателство “Вакон”. Филип Лхамсурен е роден в Монголия, живял е в бежански лагер, бил е част от редиците на Чуждестранния легион, през 2009г. се завръща в Сибир, където се заселва в земите на своя народ и създава “Душата на човека”. Понастоящем живее в България със семейството си като е част от Байкария.  Повече за него може да научите на личната му страница.

ZABRAVENITE PATISHTA-500x750.jpg

Настоящата книга описва пътуване от 10 000 км. на колело, преминаващо през забравени пътища пресичащи конфликтни зони, палещи пустини и високи планини от Родопите към сърцето на Азия изпълнено през 2013г.. Филип се наслаждава на всяка минута под открито небе, търсейки връзка с природата и вътрешно израстване посредством преживявания на ръба на оцеляването. Да продължаваш напред въпреки всичко и да се доближиш до природата с уважение, приел всички рискове, които се крият там.

Съпреживяваме пътуването от неговото начало в сърцето на Родопите през Турция, Грузия, Кавказ, Каспийската степ, Западен Казахстан, Каракалпакстан, Узбекистан, Таджикистан до края на пътешествието в Киргизстан. Срещите му с различни хора и култури по пътищата – едните добри и услужливи, други престъпни и корумпирани. Поканата за чаша чай и подадената в тежък момент ръка са неоценими подаръци, чиято стойност не може да се измери в пари. Ставаме свидетели на традиционното мюсюлманското гостоприемство. Много бедни, но добри хора подават ръка на изтерзания пътешественик в неговото пътуване като разделят оскъдния си хляб с  него. Преминаваме държавни граници, условни разделения между хората, поставени, за да гарантират свобода, а всъщност причина за множество войни и насилие. Близостта на дивата природа, безлюдните пустини и величествените планини, издигнали върхове към небесата отключват философски размисли за живота и смисъла му, за нуждата от вещи и за откъсването на човека от естествената му среда, заобикаляйки се с огромни градове и множество удобства в илюзорна свобода. Ненатрапчиво се запознаваме с икономическата и геополитическата обстановка в региона, заложените преди години конфликти, прераснали във войни и крайна агресия, борба за надмощи на великите сили, превръщащо живота на местните в отчаяно оцеляване. Наследството от разпадането на СССР се вижда в изоставени военни пунктове и казарми, разяждани от ръжда военни машини, оставени на произвола край тесни планински пътища.

Освен описанието на различните хора, култури и мироглед се наслаждаваме на природни описания на зашеметяващи планини, безводни пустини, древни градове, модерни мегаполиси и изчезващи махали. Контрастите са на всяка страница – глад и изобилие, смразяващ дъжд се редува с изпепеляваща жега, пренаселени градове се сменят с безлюдни райони. Виждаме света и пътя през очите на Филип. Опознаваме вътрешния му свят и мотивацията, която го движи километър след километър, карайки го да преодолява неприятни метереологични условия, болест и опасности.

Прочетох книгата за едно денонощие и ми беше много трудно да се разделя с нея на последните страници. Искаше ми се приключението да продължи макар и аз да бях на топло и сухо. В книгата има прикачени снимки, които допълнително обогатяват разказа, давайки визуална представа за местата и хората. Опитвам се да разбера хора като автора – да изоставят семейство и приятели за много време, да се подложат на неподозирани рискове и да преминат нечовешки препятствия и за какво – да достигнат прозрения, да се възродят за нов живот, да открият смисъла на съществуването, да се самоопознаят и да се слеят с природата.  Филип с лекота ме включи в историята, спечели ме и ме накара да го разбера. Той споделя вътрешния си свят, правейки читателя съпричастен дори само в ролята на страничен наблюдател. Вълнуваща и обогатяваща книгата се чете неусетно, а краят идва по-бързо от желаното.

“”Колкото различни езика владееш, толкова различни човека си и ти самият” – грузинска поговорка.”

“Някои печелят много пари, за да бъдат свободни, други се отказват от парите, за да бъдат свободни. Някои се борят за демокрация, за да бъдат свободни, а някои просто отиват в Куба. Но най-голямата свобода е да си свободен в мислите и постъпките си и някой да те обича за това.”

“Насред пустинята човек започва наусетно да мечтае за рай, който е възможен на земята, но който бива недооценен – богата природа и чиста вода.”

“Дните ни горят като свещи в църква, Те не са светлината, а вярата на хората в Бога.”

December 26, 2018

Anna Hells' Fantasy placeСезонът на бурите

Анджей Сапковски

Кой не е чувал за Гералт от Ривия, кой не го е псувал в многочасовите му игрови епопеи, кой не си е изплюл кафето в монитора като е научил, че в бъдещия сериал по книгите ще го играе господин зализания метросексуален Супермен? Тук говорим за епохален образ на ултимативния лошогъз човечец, дето бие чудовища, дига полите на всяка срещната девойка и общо взето гледа строго и сурово с котешките си очи, нещо средно между Благо Джийзъса и Киро Скалата за почитателите на развитите мускули от брадичката надолу. С Гералт никой не може да се шегува ненаказано, нито да му краде оръжията, а още по-малко почти да го приключва на новолуние, а в тази нова и засега последна книга от киселия дяда ви Сапковски всичко това все някак успява да му се случи.

Дали е била нужна или важна за основната история, и алтернативните продължения в игрите на братята поляци, превърнали се от родолюбиви създатели на електронни забавления в национално богатство на страната на водопроводчиците – повече от спорно е. Историята се врязва някъде между останалите, не е невероятно вдъхновяваща, мирогледо – променяща или скандална – просто същият стар Гералт рути бивши девици и настоящи ГМО гадове с почти котешка лекота, като се опитва да балансира между доста злопаметни магьосници – експериментатори и вероломни малки царчета в криза на средната възраст. Дали е забавно? И питате. Приключение след приключение, битки, жени, смехотворни моменти, и доста гнусновато – ужасяващи такива – полският елексир за фентъзилюбци е все така ярък и работещ върху феновете си. Но за който следи реалния живот на автора и скодуумните му опити да изкрънка някоя и друга злота от гейм студиото прочуло златната му кокошчица е ясно, че тука се извършва доене като за последно на който поддаде.

Очарователен ли е Гералт? О, да. И леко безразсъдно смел, и бавно, но дълбоко гневлив, и дори да е недодялан сваляч, все някак му се получава тънката работа. Гералт президент? Де да беше, сещам се за поне едно 240 чудовища, които си плачат да бъдат ликвидирани от професионален палач. А, да – тук ще ви зашемети идеята за генетични експерименти и био-механика на ниво Островът на доктор Моро. Ха, вече лампичката ви свети и неволно посягате към формата за онлайн поръчка нали? Няма да сгрешите, Гералт си е Гералт, някои неща не бива да се пипат. Слушаш ли ме бе Кавиле, вземи се сбий някъде и получи малко мъжествена бучкавост на това бебешко дупе дето го ползваш за лице, да ти не се види пък, това че имаш имплантирано кубче рубик за брадичка не помага особено въпреки мнението на някакви застаряващи продуцентши. Трябваше да го кажа, ще прощавате.

December 25, 2018

Първи впечатления от последно прочетенотоХартиената менажерия и други разкази - Кен Лиу

Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра. 

Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно. 

Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.

Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.

Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.
***
Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.
***
Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.
***
Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.
***
Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.

December 20, 2018

Anna Hells' Fantasy placeНе може да бъде

Мила Михова

Да наречеш тази книга нестандартна би било просто подценяване на думата, човека, идеята, които стоят зад пухава русалка върху леко друсан еднорог, гушнала прелестна котана в една ръка, и осемдесетарски касетофон в друга, търчаща сред нещо средно между облак и плаж. По принцип съм почитател на красивите корици, а тази не е точно такава, но е някак реалистично и отговорно подготвяща те за мешавицата от невероятности, очакваща те в иначе тъничкото книжле в ръцете ви. Тъничко, но идеално балансирано като хищническа кама, подострена в най-тъмните дълбини на самоиронията и сарказма.

Мила е един особен образ, който ако беше на подходящата възраст в онези мрачни времена на култовия Егоист, щеше да им пише едиториала, бичес. Или както там се обръщат младите, разтропани девойки една към друга, докато си споделят истории за зверски напивания, екзотични сексуални преживявания на три континента или близки до полудяването срещи с плеяда от весели субстанции. Мила обича кафе, вино, храна, секс, живот, партита, въпреки че е оперна певица, което както знаем е много, много лошо нещо в страната на леопардовите клинчета и трите кила цици на глава от населението. Когато Мила дава интервюта на средно напреднали в интелектуалната сфера псевдо журналистки, тя винаги говори нежно и внимателно със ощетените откъм мозъчен багаж, и то с добре прикрито повдигнати в омерзение вежди, водейки разговора към достатъчно леки за предъвкване теми, които да я представят за човешко същество с леки класически отклонения към елитарността. Което си е почти общоприето като хубаво нещо, нали.

И въпреки, че Мила не харесва мусаката и хората, които не харесват Хари Потър – е, хайде де, това трябваше да са книгите на Хърмаяни Грейнджър, и всяко момиче го знае във феминистичното ядро на душата си; аз харесвам много книгата ѝ и историите, вдъхновени от живия живот на простотията, селянията и чалгията, твърдо завладели България, скоро и други места. Героите са откачени и преувеличени, но каращи те да квичиш от зле потиснат хилеж в градския транспорт с техните приключения по света и у нас. Миски, богаташки щерки, учени от БАН, херцогини, международни полови спринтьори, влюбени алтер егота, пътешественички и туристки, музиканти, киселозелеви бизнесмени – плодове, деца, извращения на живота със всичките му странични ефекти. Но дори и най-тъжната история, поднесена с брилятно чувство за хумор и перфектен ритъм на думите, плюс тъй рядко срещания усет за това колко е достатъчно и кога трябва да се сложи точката на даден текст, става бързо любимо четиво, към което изпитваш почти болезнена нужда да споделяш, разказваш, разпространяваш сред приятели и непознати, „щото, пичове, нали, таз Мила много яка мацка се оказа, бе“.

Искаме още, още, бис, бис ! Не е като да няма материал, мат’ряла винаги ще е достатъчно лош, за да бъде тъжно осмян, но рядко се получава по толкова забавен начин. Пишете, пишете, моля ви Мила, но не от Марс, нито от Венера, а да се надяваме от някое хубаво място по света, където и леопардовите клинчета, и силиконовите цици ще са принципно по-малко. Пък ние, скромните, полузадушени от силиконова реалност ще четем и мечтаем за италианско кафе, френско вино и британски акцент. Пак е нещо.

December 19, 2018

БиблиотекатаЕдин ден през декември

В идеалния случай декември означава време за семейството, но и време за себе си, препоръчително прекарано в удобно кресло до пукаща камина, с книга в едната ръка и нещо за пийване или похапване – в другата. В моите представи декември е по-лежерен месец дори от юли или август, защото човек отпуска ума и душата си (след като е приключил с работата и задачите, разбира се) и във въздуха се носят не само снежинки и аромат на джинджифилови курабийки, но и радост, усмивки и много любов. Това е месецът на стоплящите душата романтични комедии и любовни романи. Днес ви представям един такъв, написан от Джоузи Силвър. 

Един ден през декември“ звучи обещаващо за всеки, който носи в себе си романтична душа. Представяте си нещо захаросано, нали? Но сте на грешен път. Историята в книгата не е просто посветена на някой изпълнен със случки декемврийски ден, а на един конкретен ден, който ще бележи следващите години на главната гроиня Лори и те няма задължително да са изпълнени с щастие…

Лори се влюбва от пръв поглед в младеж на сирката на автобуса. За съжаление осъзнаването на това, че е намерила своя Мъж, се случва по-бързо от осъзнаването на факта, че ако не действа на момента, може повече никога да не го види. И така: двамата разменят погледи, изпълнени с почуда от това мигновено откровение, но автобусът, в който пътува Лори, затваря врати и потегля, докато младежът остава на спирката и се изгубва завинаги. Може би…

Минава цяла година, в която Лори не може да забрави тази среща и пресъздава в главата си хиляди ситуации, в които открива своя любим и тяхната приказка започва. Когато най-накрая това се случва, обстоятелствата са немислими и напълно различни от това, което младата жена си е представяла, така че двамата са принудени да споделят живота си, но без да бъдат заедно. 

За едно нещо Лори се оказва права – когато отново среща своето мистериозно момче от спирката, нещо ново се намества в живота ѝ и той започва да се променя и да я изгражда като нова личност. Книгата е за любовта, която понякога ни кара да пораснем и да опознаем себе си по-добре, но не по най-баналния възможен начин. Емоциите на главните герои са описани по човешки, включително и това, че ние, жените, сме склонни да украсяваме реалността много повече и да придаваме много по-дълбоко значение на всеки жест, отколкото мъжете. Силвър описва взаимоотношения, които изглеждат съвсем реалистични и начинът, по който се развива сюжетът, може да бъде историята на всеки един млад човек.

Един ден през декември“ е лека и приятна книга, предсказуема, без да е лишена от своите малки моменти на изненада. Ако беше филм, сигурно щеше да се превърне в коледна класика. Наскоро Рийз Уидърспуун сподели точно този роман с последователите си в нейния литературен клуб, така че нищо чудно творбата на Джоузи Силвър да стигне и до големия екран. Ако не ви се чака, а искате да разберете какъв е пътят, който Лори трябва да извърви, за да открие истинското си Аз, което не е просто това на приятелката, дъщерята или любимата, то тогава вземете книгата и си позволете малко романтика, пък дори и да липсват идеалните условия с камината. 

Девора

December 17, 2018

Anna Hells' Fantasy placeДосиетата на злото

Чарлс Строс

Ако съчетаете Джеймс Бонд с Матрицата, добавите Ктхулу митологията и всички конспиративни теории, включително най-любимата ми за нацистка база от тъмната страна на Луната, ще получите Досиетата на Боб. Кой е Боб? Хакерче – нърд, от най-класическия тип на асоциалност и социална неадекватност, което дали случайно, дали нарочно, хаква нещо, което не трябва в тази алтернативна вселена, където дори невинният  фрактален скрийнсейвър е заклинание за призоваване на демони. Каквито между другото никак не липсват, винаги са гладни, и от нас ги дели толковa тънка ципичка пространство-време-материя, че е цяло чудо как по вратовете на обикновените минувачи не капят непрекъснато лиги от някое интердименсионално изродище. И както става обикновено – нашето талантливо хакерче бива доставено по бързата процедура на бюрото на някакви бюрократични изкопаеми със съмнителна способност за дишане и общо взето жизнени функции, които му предлагат или да изгние в неименован затвор, или да стане част от великия отбор по спасяване на вселената. Познайте какво избира.

Така се почва една епопея между чистата технология и чистата магия, вдъхновяваща приключения тип Златното око среща Стар трек, като пътьом наминават Некрономикона и Лъвкрафтианския кръг Мисъл. С високотехнологични джаджи, супер заклинания и общо взето много късмет, шепа неособено атлетични гийкове имат да се борят с една вселена суперинтелигентни изчадия, изключително кисели шефки със склонност към безкрайни формуляри и минимализиране на разходите, и добрия стар нагон към любовни истории точно в най-неудобните моменти. Е, Чарли Строс си разбира от работата и всичко бива обяснено доволно подробно и някак смислено – логично, ако и на моменти твърде детайлно, техничарско и признавам – сухичко. Но представете си как учебникът по информатика за девети клас се счепква на лепило и телчета с някое бондско книжле, и резултатът ще са тези досиета – хем екшънести и безумни в обратите си, хем водещи те с ледена твърда ръка в дебрите на непознат свят на нули, единици и пипала зад пентаграми.

На български език имаме само първите две от една не точно къса поредица от що-годе самостоятелни истории, насочени в един или друг край на спектъра на научната фантастика и хоръра, но смазани под петичката на доста реалистичните възможности на една класическа държавна организация, наподобяваща патрулите на Лукяненко, но малко по-бюрократична. Та, ако ви се чете нещо забавно, странно, интелигентно, нърдско, компютърджийско, но все пак – хорър фантастика по всички параграфи – Боб е вашия човек, последвайте го, и внимавайте с пипалата и пентаграмите, да си знаете.

December 16, 2018

През прозореца“Ди Гунан” – Робърт ван Хюлик

“Ди Гунан” е първата книга в поредицата “Китайски загадки”, разказваща за разследванията на съдията Ди. Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, китаист и писател. Дълбоките познания на автора в областта на китайската култура стават видни още от първите страници на книгата, където накратко се описват нестандартните методи за водене на разследвания и разпит на свидетели.

di_gunan.jpgСблъскваме се с интригуващи загадки, а свидетелските показания се изтръгват с поредица изключително жестоки и натуралистично описани мъчения. Сега разбирам защо “китайски мъчения” е нарицателно за особена жестокост съчетана с нечовешка изобретателност да се причинява болка и страдание. Съдията Ди е надарен с огромна проницателност и голяма наблюдателност, аналитичен ум и дълбоки познания за човешката природа. Той върши работата си съвестно и отдадено, готов да заложи личната си репутация и живот в името на справедливостта. Последователен и подкрепен от верните си служителите успява да разкрие дори неразрешими загадки и да залови опасни престъпници.

Няколкото истории събрани на страниците на тази книга разкриват далечната култура на Китай и манталитет коренно различен от този на хората, живеещи  на запад. Историята ме увлече и заинтригува, но някои от описаните сцени откровено ме отвратиха. Имам доста услужливо въображение и понякога твърде описателната жестокост ми влияе повече от желаното. След като се абстрахирах от първоначалното въздействие на прилаганите методи, успях изцяло да се насладя на криминалната част от историята. Леко наивна и опростена, но впечатляваща в друг аспект криминалната история увлича. Очакванията ми са, че следващите книги от поредицата ще се развият и усложнят, а това е само кратко въведение в нея.

Проследяваме разследването на убийство на търговец на коприна и машинациите на коварна вдовица. Има свръх естествени сили, явяващи се призраци и голяма доза магия при разрешаването на заплетените загадки. Съдията Ди прибягва до нетрадиционни похвати за събиране на информация и водене на разследване преструвайки се на лечител. Той не се подвежда по лъжливи показания, проявявайки задълбочен поглед, отвъд очевидните твърдения.  А йерархията в китайското общество  стриктно се спазва, давайки почва за развитие на корупция и нечисти похвати за домогване до пари и положение. Има клевети и подкупи, а хората са подвластни на всички чисто човешки черти и пороци. И да спомена, че в Китай клеветата се наказва строго. Почита към предците е много дълбоко заложена във вярванията на китайците, а оскверняването на гроб се счита за огромен грях.

Робърт ван Хюлик ни запознава с далечната култура с вещина и голямо разбиране, Уводът ни представя задълбочен поглед към характерните вярвания на обитателите на поднебесната империя. В книгата има илююстрации в типичен за Китай стил.

“И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят и от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.”

December 13, 2018

Anna Hells' Fantasy placeКотаракът Румен

Наталия Атанасова

Както напоследък обичам да казвам – ако не сте чували за Котаракът Румен – срам и гугъл за вас. Самото сиво страшилище на лаврака и кюфтаците би ви отрязъл с „бяс и тения затеп“, но то британците ги разбират по-добре нещата. Та, след като, надявам се, сте се запознали с леко неграмотната, но бляскава и внушителна личност на сивокозинестия бог на нищонеправенето, вече сте му фенове до гроб и сте се насочили към личния му магазин, от където можете да се снабдите със стикери, картички, чаши, а и вече книга – надявам се първа, от мемоарите на антрацитеното чудовище за плюшените мишки и овце. Записващ гениалностите му е неговата лична чистачка на тоалетни – изключително чаровната Наталия, която сигурна съм все пак поправя креативния му коткопис, за да е четим дори за средно грамотната част от населението, но пък от друга страна това котка да се научи на писменост без противоположен палец е сравнимо на това човек да може да постави тялото си така, че на един квадратен сантиметър да се срещнат гъз, нос и лява пета – нещо естествено като дишането за по-ушатата част от земните видове, истинските господари на диваните, кутиите и „омрелите пеперудки“.

Самата книга е селекция от приключенията на негово височайшество Румен в ранните му месеци преди настаняването на златното сладуресто безпородниче Златин в уютния му дом, заради който всъщност започнах и да следвам сивото светлейшество на „инфлуенцърите“. Защото аз лично съм силен привърженик на мотото Don’t shop – adopt, или не купувайте домашни любимци – осиновете ги, спасете ги, приютете ги, а красивите сини британци винаги имат солена цена. Но оранжевите розовоносници напълно свободно ги захвърлят на улицата, и изисква много голяма човечност да не подминеш и да намериш място в сърцето си за създание, което без теб няма шанс за живот. Та ето, че и Румен и Наталия се присединяват – щото тая работа без думата на основния господар на хладилника не става, към малкото общество на спасителите на живот и то го правят тъй готино и популярно, че надявам се повече хора да вземат безпородни другарчета на породистите си дребосъци – изискват се само няколко седмици за затопляне на отношенията, и търпение и спокойствие в чистачите на тоалетни, плюс обилни количества храна – и ето на, чудото се случило и щастие настъпи над земята. Ако почвате да се замисляте сериозно по въпроса – потърсете във фейсбук Котешки хлапета търсят дом или някоя добра про-котешка организация и започнете своето лично космато приключение .

Но да се върнем на Руменският литературен експеримент и неговите качества, основно концентрирани върху създаването на широки усмивки, предизвикването на неконтролирано кикотене и вдигането на всякакво поумряло в сивотата на ежедневието настроение.  Великолепен коледен подарък, както личен, така и за приятели, които дори не е нужно да харесват котки – и без това ще ги харесат след като прочетат книжката. За хора с чувство за хумор и лек поглед над живота, котките и лаврака. Румен даживей, тоз хубав човек, по-добрият президент!

Човешката библиотекаАлманах „ФантАstika 2018“: хартиено издание

Приятели (:

От печатница „Дайрект Сървисиз“ ни изненадаха и алманахът „ФантАstika 2018“, който издаваме съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, излезе два дни по-рано от предвиденото. Ура! 🙂

корица на алманах „ФантАstika 2018

„ФантАstika 2018“ е 344 страници, включително десетина цветни; разгледайте съдържанието. Коричната му цена е 23 лв., но ако си го поръчате от нас , струва 20 лв. Тиражът този път беше определен с предварителни поръчки, но все още имаме десетина свободни бройки – не се кумете дълго. 😉

Електронно издание не се предвижда скоро.

Този брой на „ФантАstika“ ни е особено мил в умовете и сърцата :), защото в него ще представим всички разкази, които отличихме в първия конкурс „Изгревът на следващото“.

По-долу ви предлагаме началото на един от тях.

~

Да ни намеря и да ни спася

Елена Павлова

Барманът:
Не обслужваме субатомни частици.
Един тахион влиза в бар.

Връщаме се в Хелзинки 2017. Лято е. Градът е жив, свеж, слънчев и тъне в зеленина. Нищо общо с 2030-а, да не говорим за след войната.
Примигвам. Имплантът ми се ръкува с местната мобилна мрежа, разбива я и симулира номер на компанията. Сверявам часа и датата – точни са.
Хващам Алберто за ръка. Леко приведен, той е наклонил глава да пресява шумовете. Обкръжава ни гълчавата на големия град: кашлица на коли и автобуси, далечно звънкане на трамваи, грак на чайки, човешки гласове…
– Те тук ли са вече? – мърмори под нос мъжът ми. – Сигурна ли си, че са тук?
Примигвам. На едната си ретина гледам Гугъл картата, на другата – спътникови данни. Нямам нужда обаче: на светофара момиче с куфар и раница тъкмо пресича, а вятърът развява изскубнал се от плитката ѝ кичур. Разрошено момче с набола четина дърпа цигара пред магазина отсреща.
– Вече са тук – прошепвам, макар че няма причина да говоря тихо.
Момичето влиза под колоните до магазина и спира пред емблемата на хостела. Още преди вратата след нея да се е затворила, аз вече нагласям и подправям данните в компютъра на горния етаж. Пресичането на улицата ми коства повече усилия: имам агорафобия от бъдеще, чието небе половин век ме засипва с огън и куршуми. Ръката на Алберто трепери, когато го помъквам след себе си по зебрата.
За награда, след пресичането го вкарвам в магазина до входа на хостела. Смътно следя как имплантът му се ръкува с ПОС терминала, влиза в банковата система, създава призрак на сметка, снема образци на чипа. Вързаният на кръста му пуловер е с втъкан 3D принтер – безшумно изпечатва картата, докато аз слагам в кошницата наденички, майонеза, хляб, сок с пулпа „Тропикал“, бира.
Леле, колко видове бира има!
– Само четири кенчета? – мърмори Алберто недоволно.
– Не можеш да изпиеш повече от две – вразумявам го аз.
– Едно време гълтах и по повече…
Сякаш повикано от хвалбата му, разрошеното момче спира до нас и грабва опаковка от шест бири.
Стоя със залепнал в гърлото дъх. Ще имам синина на ръката, така се е вкопчил Алберто в мен.
Момчето отминава.

Връщам се в Хелзинки 2017 със затъкнат в гърлото писък.
Към три сутринта е – здрачно утро, тишината я разрязва препускащ по релсите отвън трамвай.
Алберто спи алчно, по гръб, с разперени ръце и зинала уста. Не го разбутвам – войната отстои на тринайсет години. Ислямската имам предвид, не световната.
Сънувах Хелзинки 2030. Обичайните кошмари, от които квантовият драйв в главата ми е преценил автономно да ме събуди. И тогава беше лято, а пухчетата на тополите се носеха по спиралите дим и изпълваха небесата. Гладът вече беше започнал, Ислямска Европа се опитваше да отреже последните доставки на съпротивата. Три години отстъпвахме, само за да се озова в Хелзинки 2030 на границата на силите си. Лежах омаломощена на тротоара и гледах пухчетата на тополите, а Алберто притича покрай мен, отстреля няколко дрона мохамедчета от облаците дим и изръмжа:
– Искам да умра до теб, Руми, но не точно сега, ясно?
По-късно преровихме склада на магазина и открихме един забравен тропически сок с пулпа. Най-хубавото нещо, което някога съм пила!
– Ако можеше да пътуваш във времето – подхвърли ми мухата Алберто, – къде щеше да отидеш?
Тогава само го изгледах като малоумен. Но истината е, че бих дала всичко – че дадох всичко – да ни намеря и да ни спася.
Сега се сгушвам по-плътно в него и затварям отново очи. Чудя се лениво как ли ще стигнем сутринта – под открито небе! – до първия и единствен Уърлдкон1, който съм посетила два пъти… и заспивам.

От огледалото ме гледа старица с кожа като гьонена подметка и по войнишки къса подстрижка. На седемдесет и две съм, какво му се чудя? Наплисквам си лицето, изпивам и глътка вода. Хелзинки 2017 се гордее с чистотата ѝ. Хелзинки 2030 – не. За проблемите заради климатичните изменения да не споменавам. Вярно, нанокролът ме поддържа, но… не е същото. Прокашлям се. Небцето ми е изтръпнало, при вдишване дращи, все едно имам заседнало пухче от топола. Напрежението в ъглите на очите и без сверка със сензорите подсказва, че вдигам температура. Чувствам се като доячка в Бъркли 1796. Поклащам глава срещу огледалото.
За малко да се изсмея при вида на Алберто, чинно седнал на дългата маса в трапезарията на хостела. Абсурден е сред останалите – млади, жизнени, меки. Навеждам се и го целувам зад ухото. Нежността ни поражда усмивки и кикот. Усмихвам се на свой ред и му мажа дебело филия. Заедно слушаме как рошавото момче черпи с кафе момичето с плитката и небрежно флиртува:
– За Уърлдкона си тук, нали? Откъде си? Аз съм Бърт, португалец, но живея в Ю Кей. Била ли си в Манчестър?
– От България съм. Приятно ми е, Руми. Да, за Уърлдкона. Не, наесен съм в Лондон, ще следвам. Физика.
– Физика? – Бърт се смее. – Руми Айнщайн ще ставаш, а? Някой ден ще се гордея, че те познавам…
И Алберто се подсмихва, потупва ме обичливо по ръката и натъпква наведнъж половината филия в устата си.

Хелзинки 2017 и всичко е както го помня. После ще обявят, че посетителите са били над десет хиляди. Множество са и не ме успокоява мисълта, че съм изживявала вече това събитие и знам какво няма да стане: най-близкият атентат ще е следващата седмица в Барселона, в разгара на епидемията. Но… преглъщам страха си, докато се блъскам в тълпите из „Месукескус“, повела Алберто за ръка. Той има лентичка с надпис ACCESS – в превод: „Осигурете достъп за инвалида“, – но не искам да ни правят път, напротив. Искам да дишаме един въздух с всичките десет хиляди души. Да докосна всеки от тях. Повече няма да видя толкова щастливи хора наведнъж…
Внезапно се натъкваме на Руми. Бърза срещу нас. Сграбчвам я в прегръдка, вдъхвам сладкия аромат на парфюма ѝ – „Лагуна Маравиля“ на „Салвадор Дали“ – и възкликвам:
– О, здрастиии! В хостела… не си ли…
Не съм говорила български от толкова години, че ѝ разбирам една дума на три. Но усмивката ѝ сияе окуражително.
– На английски… моля… – обяснявам. – В Кѐнада от дълго…
Руми възкликва:
– Но си българка, а? Видях ви с мъжа ти на закуска… Много сте сладки!
– Запознахме се на един Уърлдкон, сега ни е златната сватба – хрипти Алберто.
– О! – Руми се смее. – Леле, петдесет години заедно, а? Ей, Бърти, чуй само…
Задъхан, младежът застава до нея и я прегръща през кръста.
– Запознали се на Уърлдкон – обяснява му тя.
Кашлям, в опит да прочистя задирането в гърлото си, и подавам на „Бърти“ ръка.
Алберто предлага:
– Да идем да пием кафе?
– Ужасно скъпо е тук… – възразява Руми.
– Ние черпим! Бездруго няма да успеем да влезем на откриването, такива тълпи… Бих хапнала и нещо сладко.
Часът е 14:49. Според компютърните симулации векторът на епидемията започва точно от залата, където е откриването. След конкръда2 не само Европа, но и светът няма да е същият.

Целия разказ може да прочетете в новия алманах „ФантАstika 2018“.


1 Уърлдкон 75 се състоя от 9 до 13 август 2017 г. в Хелзинки, Финландия.

2 Грипоподобните вируси, разпространявани при големи събирания, носят сборния прякор con crud (англ. „вирусче от конвента“).

December 11, 2018

Anna Hells' Fantasy placeЗдрачни сенки

Втората колекция от класически истории на премерения ужас в мрака на Фама е поредното ценителско томче, което може и да не допадне на следовниците на краля или обичайните бързи ужасии с три тона отрязани крайници и артериална кръв. Страхът е нещо специално, което се гради бавно, има история, вина, престъпление и несъстояло се наказание. Писъкът от чист ужас е нещо твърде материално, което живее в едно особено кътче вътре в нас и излиза на разходка само, когато е застрашена самата есенция на душата. Злото е нещо, което съществува въпреки молитви, надежди и добри дела, и напада когато вселената реши, че балансът ѝ е застрашен. И в тези условия писателите от векове насам опитват да борят със силата на перото си неизвестността на тъмнината и поне мъничко да подготвят жителите на настоящото ни измерение относно капаните на здрачните сенки от онзи свят, и още няколко около него. Неуспешно, разбира се, жертви винаги ще има, докато има хищници от какъвто и да е вид.

Лъвкрафт замайва сетивата с красотата на неизвестното и забравеното, но все така опасното от всички измерения; Робърт Хауърд повдига булото над едно от най-скверните тайни места по света ни; Ръдиард Киплинг изважда най-неразбираемото и неподлежащо на отпор от екзотичните джунгли; Едит Уортън разбърква ума под жегата на пустинята; Артър Конан Дойл организира шествие на духовете в английската провинция. Уилям Джейкъбс покрива желанията и надеждите в одеянията на капризния шанс с грозен уклон; Стивън Биней подмамва дявола в игра на адвокати; Марк Твен изживява прераждания и сънища за неотменимата идеална любима; Джордж Елиът кара най-примитивното у хората да прелее от подсъзнанието им във вербалната клоака на трудно покритите низки щения.

Амелия Едуардс преследва духове по железопътните линии; Робърт Бар прехвърля наоколо души на живи и мъртви, като няма невинни, а само желаещи още и още мрак и разрушения; Бърнард Кейпс изприда заклинания в картини, отнемащи младост и живец дори от невръстно дете; Върнън Лий бяга от звука на идеалния тенор – магьосник из лагуните на Венеция. Джером К. Джером пуска на свобода всички потиснати призраци от най-тъмните за човечеството моменти; Амиас Норткът издига къща на мъртвите, гладни за красота и топла кръв обречени души; Елън Глазгоу пристъпва тихо зад загинало в името на парите упорито момиченце, готово за отмъщение и справедливост от гроба; Форест Рийд ще освободи онези, които се нуждаят от финал само със смелостта на искрените сълзи от съчувствие и обич; Уилям Харви ще поседи да почака края на дните, родил се в умовете на двама непознати, станали неволни, но и осъзнати жертви на съдбата.

За всичко, дебнещо в тъмнината на душите или ъглите на сътворението, разказано майсторски с класическия подход на напластяване на напрежението, без да има истинска развръзка с фойерверки или реки от кръв и вътрешности, но със скритото в дъното на същността усещане за удар върху логиката и реалноста, който няма как да отблъснем или повлияем. Класически писъци в мрака…

 

 

Човешката библиотекаКопнеж за растящо творчество 2018: резултати и награждаване

Приятели (:

През 2018-а в Копнежа за растящо творчество се включиха 40 автори, вдъхновени от 59 книги или поредици. Най-малкият участник беше на пет. Една-единствена книга/поредица присъстваше сред любимците на няколко участници. Можете ли да отгатнете коя е тя – без да надзъртате надолу? 😉

И… ето кого отличиха нашите журита (по ред на пристигане):

Ателие за българска детска литература „Горната земя“ награждава с „Майстори на феи“:

  • Снежана Стоянова – за „Физика на тъгата“
  • Лъчезар Йорданов – за „Хари Потър“
  • Рая Маркова – за „Пепеляшка“
  • Фая Гератлиева – за „Емил от Льонеберя“ и „Писмата на един дакел“
  • Румян Димитров – за „Неочаквана заплаха“ и „Атаката на клонингите“
  • Борис Йовчев – за „Хобит“
  • Диан Драгнев – за „Пипи Дългото чорапче“
  • Геновева Трифонова – за „Приказка без край“
  • Мартин Минев – за „Писма от Дядо Коледа“
  • Симона Йовчева – за „Матилда“
  • Кирил Димов – за „Хари Потър“ и „То“
  • Дейвид Дечев – за „Това е моят живот“, „Джон Бон Джоуви: Биографията“ и „Употреба на свободата“
  • Соня Василева – за „Магьосникът от Оз“
  • Люкия Трифонос – за „Хари Потър“
  • Борис Костадинов – за „Баскервилското куче“
  • Николета Стойнова – за „Училището за добро и зло“ и „Свят без принцове“
  • Нефизе Махмудова – за „Без Хоуп“ и  „Да изгубиш Хоуп“
  • Вартухи Ердеклиян – за „Волният народец“
  • Никол Игнатова – за „Граф Монте Кристо“
  • Елена Петкова – за „Моята приказка за доброто“

Фондация „Човешката библиотека“ и клуб „Светлини сред сенките“ отличават:

  • В категория до 10 г.:
    • Рая Маркова – за „Пепеляшка“
    • Румян Димитров – за „Неочаквана заплаха“ и „Атаката на клонингите“
    • Борис Йовчев – за „Хобит“
    • Диан Драгнев – за „Пипи Дългото чорапче“
    • Атанас Бранчев – за „Медената питка“
    • Мартин Минев – за „Писма от Дядо Коледа“
    • Поля Лалева – за „Хиляда златни рибки“
    • Милла Рачева – за „Мечо Пух“
    • Симона Йовчева – за „Матилда“
  • В категория 11 до 14 г.:
    • Лъчезар Йорданов – за „Хари Потър“
    • Геновева Трифонова – за „Приказка без край“
    • Кирил Димов – за „Хари Потър“ и „То“
    • Соня Василева – за „Магьосникът от Оз“
    • Невена Христова – за „Невидим“ и „Измамен“
    • Борис Костадинов – за „Баскервилското куче“
  • В категория 15 до 18 г.:
    • Снежана Стоянова – за „Физика на тъгата“
    • Йоанна Николова – за „Град от кости“
    • Ивета Андреева – за „Аз преди теб“
    • Езги Ахмед – за „Всички наши места“, „Вселената на раменете ми“ и „Всичко, всичко“
    • Ани Цанева – за „На изток от Рая“
    • Атея Степанович – за „Възвишение“
    • Мария Ченешева – за „Аз, вещицата“
    • Стиван Кирилов – за „Четирите споразумения“
    • Нефизе Махмудова – за „Без Хоуп“ и  „Да изгубиш Хоуп“
    • Вартухи Ердеклиян – за „Волният народец“
    • Никол Игнатова – за „Граф Монте Кристо“
    • Елена Петкова – за „Моята приказка за доброто“
    • Доника Димитрова – за „Тетрадката“ и „Бягай, малкия, бягай!“
  • В категория 19 до 22 г.:
    • Мария Гаралова – за „Мравките“, „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“
    • Божидар Иванов – за „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“
    • Борислав Вълов – за „Неудържима: Моят живот досега“ и „Бъдете силни 365 дни в годината“
  • В категория 23 до 27 г.:
    • Люкия Трифонос – за „Хари Потър“

~

Сега наградите. 🙂

Ако сте наградени от „Горната земя“, вече знаете какво да очаквате. 😉

Ако сте в списъка на Човешката библиотека и Светлини сред сенките, изберете си книги от Човешката библиотека – хартиени или електронни.

А) Ако предпочитате електронни, харесайте си три заглавия от този списък.

Внимание! Ако не живеете в България, това е единственият вариант, който ви предлагаме. Освен скъпите пощенски такси сме имали проблем и с изгубени/върнати колети, така че се отказахме да пращаме хартиени издания в чужбина.

Б) Ако предпочитате хартията, изберете си една книга от:

Пишете ни на poslednorog маймунка gmail точка com какво избирате. Пишете ни още кога и къде искате да получите наградите и дипломите си:

  • на живо в София;
  • или по пощата – ще ни трябват двете ви имена, пощенски адрес (вкл. пощенски код) и телефон.

И в двата случая ще ни е по-лесно да ви открием след 17 декември; и ви молим да ни пишете най-късно на 16 декември.

~

Ако не сте сред отличените (получили сте писъмце със заглавие „Копнеж за ученическо творчество: резултати“) – не унивайте. 🙂 Четете! Пишете! Участвайте пак!

~

Награждаването на Копнежа се състоя на 8 декември в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека. Като част от него се срещнахме с романа „Ортодокс“, стихотворната повест „Момичето от квартала“ и техните автори … но всъщност направо го вижте цялото. Или го чуйте – с по-силен и ясен звук.

(За клиповете благодарим на Фери; за звукозаписа – на хрстн; за изпълващото четене – на Миро, Мел, Цвети, Лъч и още някой там, ама кой беше…)

Обичаме ви!

Ние от Човешката библиотека, Светлини сред сенките и Горната земя

December 10, 2018

THE DARK CORNERДва промоционални комплекта - 25 и 20 лв




Малка предпанаирна декемврийска промоцийка, така :) Това на горната снимка са последните ми три книги: Пустинния Скорпион, Априлска Жътва и Нощно Острие. Тези общо 40 разказа в жанровете фантастика, фентъзи и ужаси могат да бъдат ваши само срещу 34 лв 25 лв.

На другата снимка виждате екземпляр от "Вой", събрал 18 разказа от авторите на клуб LAZARUS, един от които е и мой, неиздаван никъде другаде. Сборникът е с твърди корици! До него е последната ми книга, "Нощно Острие". Можете да се сдобиете с това комплектче само срещу 30 лв 20 лв.

Всички книги са в перфектно състояние. Всеки комплект е един брой, и са ПОСЛЕДНИ, няма други, и няма и да има. За провинцията пращам с Еконт за ваша сметка, за София може да се видим някъде и да ви ги дам на ръка. При проявен интерес - пишете ми на лично във фейсбук-профила ми, или пък ако ви е по-удобно, на имейл [email protected]

Весели празници!

П.С. И двата комплекта са вече продадени.

December 08, 2018

THE DARK CORNERСказанията на Стрикса - том 4


Автор: Колектив
Издател: ИвиПет
Година: 2018
Стр: 194
Цена: 12 лв

Сказанията на Стрикса е една чудесна инициатива, стартирана в началото на годината от издателство ИвиПет. По същността си това са поредица от фентъзи сборници, съдържащи по няколко разказа от родни творци, които излизат на всеки три месеца. В досегашните три броя са взимали участие автори като Александър Драганов, Васил Мирчев, Коста Сивов, Димитър Цолов, Делиян Маринов, Донко Найденов, Николай Теллалов, Петър Атанасов и др.

Следващата седмица, за Панаира на книгата в НДК излиза най-новият, четвърти брой, с корица от Пепи Станимиров, който обещава да е размазващ чук! Заповядайте на представянето на сборника, което ще е в неделя, 16-и, от 16 часа в НДК, сцената на панаира, етаж 4, западно крило. Ще присъстват всичките автори, а те и техните разкази в новия сборник са:

» „Ръждивата къща“ от Благой Д. Иванов
» „Кладенецът на надеждата“ от Сибин Майналовски
» „Безплатното бренди“ от Мартин Колев
» „Меч за Дагон“ от Александър Драганов
» „Цар Гарван“ от Бранимир Събев
» „Ритуалът“ от Марин Трошанов
» „Епос за Kръволоците: Пробуждането на Mрака“ от Елена Павлова

Линк към събитието във фейсбук.

Вход свободен, всички сте добре дошли - хем можете да си вземете хубава книжка на добра цена, хем да съберете автографи от авторите! Приятно четене!

Anna Hells' Fantasy placeКниговодител за Панаир на книгата 2018 – или как да натоварите три кервана с книги

Идва панаирно време или мокрия сън на всеки читател, който хем няма място в библиотеката, хем до леглото му има ей такава купчина непрочетени книги, които тия дни ще го погубят под меките си гръбчета, хем окото насита няма. Та ей го на момента, в който можете да видите най-много практикуващи четене хора – или може би почти всичките – на едно място, с усмивки до ушите и прокъсващи се торбички, побрали много повече от определеното им от съдбата и производителя количество умотворения в целулозна опаковка. Мен лично ще ме познаете под формата на дребно, нахилено торпедо с бележник, съдържащ към стотина заглавия, от които поне половината ще се материализират в товар, носещ се от ръцете на уместно тихо мърморещ главен носач, гледащ и да ме пази от тълпите, които аз, с естествено заслепени от тоновете напечатана хартия очи, няма да видя дори за секунда. Но пък вие можете попиете някои идеи от напълно субективната ми селекция заглавия, които да подарите на някой добър, четящ човек, или направо на себе си.

Започвам с издателство Изток – Запад, на чийто щанд обичайно се изтъпанчвам с максимално развити във височина всичките ми метър и петдесет и малко, разривайки с лакти морето от хора около тях, хващам някоя симпатична девойка, и рецитирам отмерено какво искам в почти спретнат речитатив. Тази година конкретно ще ги занимая да ми изровят няколко книги от красивата им колекция класики като Дяволът и Том Уокър на Натаниъл Хоторн и Тайнствени истории на Александър Грин ; втората част на новата поредица на Пиер Певел за магия в така любимия ми Париж – Еликсирът на забравата; книжната форма на един от любимите ми филми за френски върколаци – Живодинският звяр на Абел Шовалье; първата част на обявената за задължителните 100 книги в живота ви – артурианската Веднъж и завинаги крал на Т.Х.Уайт, както и новите тематични сборници на хоръра – наш и чуждоземен – Сърдити небеса и Глас в нощта.

Другата тежка във всяко отношение спирка е гигантския щанд на Бард, където отново ме очаква битка за докопване до ъгъла с фантазийните им творения, откъдето ще заграбя третата част на Войната на червената кралица на Марк Лорънс и третата Съдбата на убиеца на Робин Хоб – заради тази моя пуста страст към завършване на поредици; завръщането в магичния свят на Шалион, помогнал ми преди десетина години да се влюбя в жанра – Пенрик – Магьосникът от Шалион на Лоис Макмастър Бюджолд; няколко колекции избрани разкази от Зелазни – Смъртта и светлината, Гррр Мартина – Нощен летец и Гарднър Дозоа – Книга на мечовете; както и завръщането в стиймпънк магията на Лира – Книга за праха на Филип Пулман.

Но това се развива на по-късен етап в рейда ми из НДК. Първите жертви на портфейла ми ще се дадат при великолепните Артлайн, където даже и почитаемият ми главен носач има вероятност да се облажи с няколко комикса, но основно ще се плесна на рафта да си заявя с авторитетно цвърчене Разбитата корона на Ричард Форд, колекцията разкази за добрия Доктор Кой и – признавам си – Дедпул убива класиките… Вие пък можете да се зарадвате и с новия Скълдъгъри Плезънт, нова драма от Патрик Нес, че даже и доста арт издание на Ян Бибиян. Въпрос на вкус и разбирания.

И след като се измъкна някак от комиксовите лапи, ще атакувам фронтално добрите хора от Сиела, където Блажев и Рия може би пак ще ги възмутя с кофата си въпроси – Има ли го това, защо го няма, писахте, че го има… За Хубавиците от ада ми е въпроса, ама на, още няма, може и да няма въобще. Но, това за което ще раздавам лакти и настъпванки са новите Български приказки от Македония, за които подозирам , че ще разпалят пак страсти, тоя път международни; Примигване на екрана – още малко лебедови песни на Пратчет; Стигнахме ли вече – наръчника за оцеляване с деца на път на най-чаровните хухавели в интернета Майко Мила; четвъртата Виктория Айвярд – Гибелна буря – щото част от поредица, що, и Шепа врани на иначе от мен доста недолюбваната Джоан Харис, но понякога фентъзито ѝ се получава, ако и да получавам ортикария от другите и творения.

Почти в движение ще се метна на новата на Джеф Кини – Под пара – Да, аз чета Дръндьото на обществени места и не ми пука, виждала съм и други горди женици като мен, хвърлящи предизвикателни погледи над техните Дръндьо копия към любопитковците. Пък.

За страшновати заглавия ще се разровя в Колибри за двойна доза Клайв Баркър – Кървави книги 6 и Аленото евангелие, както и ще си допълня Абъркромби поредицата с Половин Война. А при Милениум кротко ще ме чакат разкшотиите Дяволиада и Пясъчния човек. Качествени писъци ли чух да казва някой? А, аз съм била. Ами така си е.

При чаровните Емас ще ме чакат Новият Доктор Проктор на шашавия Ю Несбьо, третата В А Шуаб – Заклинание за светлина – пак, колекция, завършване, идея си нямам каква е поредицата, както и новата им фентъзи странност Зимна песен – звучи многообещаващо, искрено се надявам да е поне красиво, ако не гениално. Досега разочарования не съм имала, и не очаквам, ама и грешки стават понякога.

Тази година Егмонт обявиха изненадващо, че се завръщат на панаира след няколкогодишно отсъствие, та вероятността една торба книги да изпадне някак от щанда им в ръчичките ми не е никак малка – особено ако ви се завършват поредиците на Сара Дж. Маас, която лично мен в момента ме оставя малко със смесени чувства, затова пък ще заложа на допълване на многологиите на Кевин Сандс, Джей Кристоф, Холи Блек и Касандра Клеър, Дженифър Донъли, както и да видя каква е тази хитова странна книга Цирцея на Маделин Милър, а може би и екзотичната поредица на Олдуин Хамилтън, за която съвсем наскоро прочетох доста вдъхновяващи отзиви. С тийн фентъзито винаги има огромен шанс да се разочаровам, но и да се влюбя. Егмонт обичайно имат безкомпромисна подборка на заглавията си – винаги обират каймака от  актуалните тренди автори, но понякога главните герои в младежкия поджанр ми се струват твърде, твърде тъпи, спънати и мрънкащи пред обратите на съдбата. Не ми се иска да вярвам, че е за да могат читателите да се идентифицират по-лесно с тях, поне не и родните.

Следваща спирка на кервана – щанда на Ориндж, където ме чака малка купчинка странни заглавия за четене пред камината – като Каменното ложе на Маргарет Атууд, чиято Прислужница ми е крайно неприятна като концепция от един филм насам; про-руската Момичето в кулата на Катрин Арден, мистериозната Къщата на фуриите на Маделин Ру и новата им книга от благотворителната поредица за най-добрите детски романи – Вълшебникът от Оз. Признавам, че ѝ се чудя много на поредицата за младшите рипъри на Нийл Шустърман, но ще почака вероятно да ѝ дойде друго време. Или поне да я завършат, трудно им устоявам на завършените поредички с панделка и пакетно намаление, да се знае.

Ако търсите класически криминални романи – постъпете като мен и не пропускайте Пергамент Прес, от които ще се снадбя с колекция от истории на  един от любимите ми благонравни детективи – Отец Браун. Ако пък се чудите за подарък за Коледа за децата си – мястото е Пурко, с невероятно сладурските книжки за Мумините и Ана-Ана, а ако си падате по малко по-така заглавия – защо не се отбиете при Кибеа и да се запознаете с едно симпатично зомби момиченце на име Мортина.

И тъй и тъй съм започнала с невероятно странните комбинации – какво ще кажете за многопластов роман с фантастични елементи, написан от истински огромен талант на родната книжна сцена, за който няма да спра да ви разказвам – Лиценз за престъпления от Стефан Кръстев на издателство Монт? Или странни класически истории с неочакван край от Джейн Остин и Олдъс Хъксли на издателство Лист? Или още по-откачено – книжки с Вицове за деца на създателя на комичното фентъзи Индор – Б.Н.Добрев и издателство Акцент 96, развълнували морето на бг-мамите с повече от пиперливото си чувство за хумор?

Вероятно няма да мога да опиша съвсем – съвсем всички места, на които ще се спра като магаре на мост, и няма да помръдна от погледа на поуморените книжари, докато не се измъкна с някое жизненоважно ми заглавие, но със сигурност не пропускайте и невероятните Иви Пет – новите рицари на българското фентъзи, от които няма да пропусна да се заредя съ сборниците Сказанията на стрикса, новият роман на Александър Драганов – Звездата на гибелта, както и две доста интересни заглавия – Ледена зора и До дъно, за които само едното голо предчувствие ми вдига високо палци в съзнанието, пък не искам да го разочаровам.

И за финал искрено ви съветвам да посетите две отделни местенца, на които има много хубави книги за много хубави хора – издателство Горната земя http://upper-earth.com/produkt-kategoriya/books/ с най-добрите книги за мъничета, хлапета и пораснали фантазьори – поредицата за родните Лара Крофт и Нейтън Дрейк – Ваканции за Надя и Мартин на страхотния Калоян Захариев, супер сладурската Майстори на феи от магьосницата на фантазиите Весела Фламбурари, и най-новият роман на Явор Цанев, подозрително намекващ ми да принадлежи към един от любимите ми под-жанрове – детския хорър – Злостории. И естествено мястото на новия български супер инфлуенцър – Котаракът Румен – https://kotarakutrumen.com/shop/ , от където можете да закупите новата му книга. Как, не знаете какво е Котаракът Румен? Срам и гугъл за вас!

Въобще, панаир иде добри ми хора – хубави книги на хубаво място с хубави цени. За всяко душевкусие, мирогледане и усетология. Пазарувайте, или пазарете, ако сте от източните български земи – това е единственото смислено място, където замерянето на продавачите с пачки има някакъв екзестенциален смисъл, доста по-дълбок от това да дадете 300 лв за марковите чорапи на Риана с камъни Сваровски. И една книга ще озари деня ви и ще помогне да дишате една идея по-свободно. Освен, ако не сте уцелили някой от дните за зелен билет – тогава дишайте вкъщи, на топло. Но с книга. Празниците започват, когато ние решим!

 

 

 

December 04, 2018

Anna Hells' Fantasy placeЦелунат от Бога

Явор Цанев

Когато видите името на Явор някъде като автор, съавтор, съставител, редактор, издател, жури или каквато там книжносвързана позиция има за заемане още, можете да сте сигурни, че ще прочетете нещо наистина добро, изпипано, обмислено, издържано и в най-дребните детайли, така че да няма ни един многознайковец, дето си прекарва нощите в броене на запетайки и пълни членове, който да може да се заяде с шест страници фейсбук пост в обемиста група от всечетящи индивиди. Целунат от Бога е колекция истории идеални както да се запознаете за първи път с Явор, така и да си залъжете за малко глада за нова добра българска литература с фантазмено – хоръристичен привкус. Някои от нещата съм имала удоволствието и честта да прочета в списание Дракус или някой от сборниците на клуб Лазарус, но други са ми съвсем нови и изненадващи с оригиналните си идеи, които няма как да предвидиш, но може да им се радваш искрено като сладокусно дете в особено пищна не-веганска сладкарница.

Богатството на хрумванията и сюжетите, обикалящи земното кълбо и няколко паралелни реалности едновременно е едно от нещата, в които ще се влюбите, заедно с изключителното внимание на Явор към чисто практическото си изпълнение, истински комплимент към читателите и чисто уважение към езика и правилата му. Да, и на такива неща се радвам, защото твърде много примери има от другата страна на писателската гилдия, дето са се сбрали любителите на кратките изречения, трите тона удивителни на страница и фриволното пръскане на запетайки, пред което дори и моята творческа пунктуация бледнее. Но какво може да очаквате от тази книжка с привидно леко религиозен уклон? Като за начало да знаете, че капка религия няма, и тази божествена целувка ще боли много и ще оставя следи физически и нетелесни, които нито ще искате да погледнете, нито да почувствате. Както почти всичко, което ще се случи на героите тук.

Дали ще търсят справедливост, възползвайки се от късно въведени, за жалост невъзможни в реалността ни, закони, или ще се възправят срещу чистата лудост, търсеща криво разбрано равновесие, а може би ще предизвикат силите на отвъдното за спасение или богатство, без да обръщат внимание на огромната, непосилна цена за услугите на оня свят – мракът бързо настига по петите всеки бягащ от възмездие, независимо от подбудите. Магия лети из космоса, гладните за души причакват безстрашните, а срещу болката средството винаги е било по-ужасно от невронните писъци на увредените клетки. Драконите търпеливо очакват да се отвори пътя към новото им владение, докато хората сами не се самоунищожат в престъпен мързел, или не се удавят в собствените си сълзи, по силата на велико заклинание от непознат магьосник. Дори децата не са невинни в света на злото, убийците стават жертви, докато търсят поредното кърваво изкупление на слабостта си, а кръвопийците добиват още едно тълкувание в творчески план.

Кладенец помещава последното умиращо зрънце надежда, затвор пък я убива в елегантни дизайнерски мъки, а единствените съратници често са онези, загубили всичко, освен чисто природния механизъм за дишане въпреки всичко, тъй трудно преодоляващ се без достатъчно сила в душата, дори когато същата я има в ръката, ковяща оръжия или държаща ги срещу целия вдигнал се ад. Но най-важното е да искаш да дадеш от себе си, да споделиш това, което имаш с онези, които имат нужда, дори ако на масата стои като единица мерна само живот. Калейдоскоп от истории, сякаш разказани пред лагерен огън насред гори тилилейски, бумтяща камина в готически замък или в малките часове в отдалечена хижа, сбрала в себе си странници с твърде различни цел и посока – ще притихнете, ще се заслушате и ще пуснете мисълта си да странства там някъде, където божиите целувки болят, щом дават живот.

Човешката библиотека„Ортодокс“: електронно и хартиено издание и премиера (08.12.)

Приятели (:

Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. 😉

Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.

Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.

Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.

Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…

А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:

„Ортодокс“ – Григор Гачев

корица на „Ортодокс“

Автор: Григор Гачев, 2018
Предговори: Валентин Д. Иванов и Атанас П. Славов, 2018
Редактор: Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Калин М. Ненов, 2018
Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Петър Станимиров, 2018
Оформление на корицата: Елка Парушева, 2018
Предпечат: Елка Парушева, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: издателство „Сердика ИТ“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека, 2018
ISBN: 978-619-7163-28-5
Първо електронно издание: издателство „Сердика ИТ“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека, 2018
ISBN: 978-619-7163-29-2
Най-нова версия: 2018-12-04

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файловете са без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 5 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с корична цена 18 лв., но ако си го поръчате от нас, става 13 лв.

Първите бройки – и първа възможност за автографи 😉 – ще се появят по време на премиерата на „Ортодокс“8 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека, като част от тройния празник, на който сте канени всички.

Ще се видим ли? 🙂

И дали остана нещо важно за казване?

… За предстоящия Панаир на книгата и защо не одобряваме как е организиран, вече сме говорили достатъчно. Ако искате директно да подкрепите творците, електронните ни издания са един от начините: всички събрани средства стигат направо при хората, които създават книгите. Без посредници, без невъзможни такси и наеми.

И още: декември е месец на празници и подаръци – подарявали ли сте някога електронна книга? С лично посвещение, в определен от вас ден? С „Ортодокс“ – и всички е-издания на Човешката библиотека – може да го направите чрез нас: ето как. И ето още една идея как да зарадвате и четящи, и пишещи.

Има и друг, също толкова живителен начин да ни подкрепяте: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Декември е и месец на отворените врати в Човешката библиотека. Преди Петърчо да ви ошашави с въпросите си, помислете: искате ли да питате нещо нас? Ние ви слушаме; чакаме; винаги.

С вас сме,
Кал и цялата ЧоБи

December 03, 2018

През прозореца“Творческо писане за мечтатели” – Росела Калабро

Ако от време на време хвърляте по един поглед тук ще знаете, че тази книга беше спомената в един от разговорите под предишен пост. Заглавието веднага събуди любопитството ми, а от своя страна аз си позволих да я предложа за прочит в читателския клуб към фейсбук групата “Чета и трупам лавици с книги“. Лесно я открих в най-близката книжарница, а прочитът ми отне 3-4 дни.

tvorchesko_pisane.jpg

Искам да започна с факта, че имах известни очаквания към книгата, които в голяма степен се разминаха с нейната реална същност. От резюмето на задната корица се бях настроила за среща със симпатична група запалени читатели, които понякога се отдават на писане на лични истории. Не, че групата от историята не е симпатична, даже напротив, но се оказаха доста по-шантави и неочаквано необуздани, начело с разказвача на историята – книжарката Петра. Освен да опознаем живота им, ще съпреживеем пътя към преоткриването им и сбъдването на мечтите им, каращи сърцата да потропват в специален ритъм. Ще се научим да четем затворени книги, да чуваме случайно прошепнати или умешлено изкрещяни истории от различни предмети и ще разберем в какви цветове обичат да бъдат боядисвани стените. А любовта е навсякъде и съпътства сбъдването на всички копнежи и неосъзнати желания. И макар да има малко разочарования всичко накрая се нарежда.

На страниците на книгата има разказани приказки, доста цитати от различни книги, повечето италиански, разбъркани, хаотични мисли, доста музика и танци. Усещане за споделеност и разбиране.

Не мога да кажа, че стила на авторката ме е грабнал, даже на моменти ме дразнеше. Съвсем открито си признавам, че едвам се удържах да не захвърля книгата в далечния ъгъл на стаята. Това до голяма степен се дължеше на факта, че основна част от историята е разказ от първо лице на Петра, а тя понякога ми ставаше твърде превзета и доста скована с всички бръщолевения за калинки, бръмбари и миещи мечки. Все пак проявих търпение и дочетох книгата до край. Хареса ми идеята за ре-куклите, а като най-близък почуствах Армандо с неговото непринудено желание за танц и красота. Така и не разбрак какво се случи с Дилън, но това май няма голяма значение.

Ако очаквате да намерите практически съвети за това как да пишете – то определено няма да намерите такива тук. Росела Калабро е написала ръководство за слушане на затворени книги и за следване на истински мечти, прошепнати от сърцето.

P.S. Една забележка ще си позволя да отправя към издателство “Ера” – моята бройка, макар и много грижливо избирана сред няколкото налични на щанда, не беше с добре изрязани страници и ми се налагаше аз да ги разделям докато чета, което доведе до съксване на няколко листа. Звука на скъсана хартия и раздърпания вид на нова книга дълбоко ме натъжи. В бъдеще е желателно да сте по-внимателни към книгите, които представяте на читателите си и да не допускате такива пропуски.

November 30, 2018

Anna Hells' Fantasy placeНеидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

November 29, 2018

Човешката библиотека08.12.: Премиера на „Ортодокс“ и „Момичето от квартала“ и награждаване в Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

На 8 декември, събота, ви каним на троен празник… юхууу! :))) Заповядайте от 11 часа в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека (на втория етаж във входа към площад „Славейков“, който се намира най-близо до „Раковска“), за да ви запознаем с:

– две нови наши книги за деца (и не само): романа „Ортодокс“ на Григор Гачев и стихотворната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките;

– младите автори, които грабнаха сърцата и умовете на журито ни в тазгодишния Копнеж за растящо творчество.

Обещаваме изненади. 😉

Вход свободен… но ако ще идвате, молим да ни пишете до 6 декември (четвъртък), за да преброим столовете.

Чакаме ви,
Светлини сред сенките, Григор Гачев и цялата Човешка библиотека

November 27, 2018

Човешката библиотекаВ подготовка за алманах „ФантАstika 2018“: Малкото четене

Приятели (:

В момента приключваме подготовката на алманаха „ФантАstika 2018“, който издаваме съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Нали сте виждали предишните? 🙂

Внимание! До 2 декември ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате хартиени бройки от алманаха и колко. Този път ще определим тиража изцяло по предварителните поръчки. Това значи, че ако не си го поръчате сега, по-късно вероятно няма да има как да си го купите.

Обемът на „ФантАstika 2018“ ще е 300-350 страници, включително десетина цветни; разгледайте съдържанието. Цената ще зависи от тиража, но предполагаме, че ще е между 15 и 20 лева. Веднага щом я знаем точно, ще пишем на поръчалите.

Електронно издание не се предвижда скоро.

Този брой на „ФантАstika“ ни е особено мил в умовете и сърцата :), защото в него ще представим всички разкази, които отличихме в първия конкурс „Изгревът на следващото“.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси от един от тях.

~

Генезис

Владимир Кабрански

Събуди се в добро настроение. Прозя се лениво, протегна се, запали нощната лампа и се изправи пред огледалото. Прокара пръсти през косата си и се усмихна, любувайки се на играта на мускулите под тънката кожа. Нахлузи любимите си стари шорти, обу на бос крак маратонките и подсвирквайки си, излезе навън.
Във фоайето видя Стивън. Отново беше прекарал нощта тук. Излегнал се на дивана, гледаше втренчено големия екран на отсрещната стена. Екранът беше тъмен, почти черен, но той вероятно не осъзнаваше това.
– Утре трябва да дойдеш с мен – опита се да го заговори. – Първия път е трудно, но нищо не може да се сравни с удоволствието, което изпитва тялото след крос от три километра.
– Удоволствие ли? – промълви лениво Стивън. – Удоволствието е серия от електромагнитни импулси, които организмът превръща в допамин. Клото го прави по-добре от глупавото ти тичане.
Бяха спорили много пъти по темата. Стивън не беше единственият от екипажа, който изповядваше тази философия. Обаче беше последният.

Когато пресече финала, сърцето му се опитваше да изскочи от гърдите, а дробовете искаха да се пръснат, но времето беше далеч от най-доброто му постижение.
Знаеше, че новото му тяло е най-съвършеното от всички досега. Проблемът не беше в тялото, а в това, което го управляваше.
На връщане прехвърли през ума си задачите за днешния ден. Нямаше нито една задължителна или спешна. Можеше да отложи всичките и да прекара деня край басейна, гледайки стари филми. Можеше, но нямаше да го направи. Графикът, който спазваше всеки ден, беше единственото, което го крепеше. Единственото, което го спираше да последва другите.

Стивън все така лежеше на дивана, но Вик усети, че нещо не е наред. Докосна го внимателно. Тялото беше топло, но прекалено отпуснато. Не откри пулс и признаци на дишане.
– Кло?
– Съжалявам, Вик – чу гласа ѝ и екранът светна. – Опитах се да го спра, но не успях. Изключи се.
– Няма защо, Кло. Това е негов избор и право.
Беше предвидил, че това ще се случи, но не успя да сдържи сълзите си. Чуваше гласа на Клото, но не я слушаше. Каквото и да казваше, вече нямаше значение. След триста двадесет и две години вече нищо нямаше значение.

Спомни си първото прехвърляне. В лабораторията бяха само той и Клото. Безформеното подобие на човек, което лежеше на масата, не се броеше. Биоинженерите отдавна създаваха човешки тела, по-съвършени от истинските, но беше поръчал това. Така нямаше да изпитва угризения, когато след тестовете го пратеше за рециклиране.
– Започвам прехвърлянето, професор Христов.
– Наричай ме Виктор, Кло!
– Щом така желаете, професоре. Може ли да съкратя името ви на Вик?
– Да, Кло. Започни прехвърлянето!
Екранът на Клото просветна, тялото потръпна и отвори очи. Много светли, почти безцветни очи.
– Здравей! Знаеш ли кой си ти?
– Казвам се Виктор Христов. Ха-ха-ха! Би било хубаво това да е истина, но зная, че аз съм ти. Успя, професоре! Успяхме…

Процедурата не беше сложна. Под кожата имплантираха биочип, който се свързваше с невроните, и Клото сканираше процесите в човешкия мозък. Правеше стотици копия, а след това ги наслагваше, филтрирайки шума и случайните отклонения. Резултатът беше обикновен файл, който можеше да се прехвърли в тялото на друго човешко същество. Можеше да се прехвърли и в изкуствените тела, които превъзхождаха истинските.
Чипът осигуряваше и обратна връзка. Човек можеше да архивира ненужните в момента спомени или да търси в архива дори такива, забравени завинаги. Ако някой се нуждаеше от обучение, можеше да се свърже с базата данни, получавайки достъп до всичките знания, натрупани от човечеството.
Наистина не беше сложно. В началото трудно отсяваха важните сигнали в човешкия мозък. Когато Вик създаваше технологията, търсеше някаква подреденост и логика, но бързо осъзна, че е на грешен път. Оказа се, че съзнанието се крие зад хилядите на пръв поглед хаотични сигнали, които беше приемал като част от шума. Когато разбра това, нещата се подредиха.
Заслугата не беше негова. Един ден Клото създаде копие на съзнание, в което беше включила част от шума. Не беше ѝ поставял такава задача. Не разбра защо го направи. Не разбра по какви критерии беше подбрала какво да включи и какво – не.
Тогава, в радостта си, не се замисли над това. Нямаше значение. Нали беше успял! Беше дал на човечеството ключ към безсмъртието.

Целия разказ може да прочетете в предстоящия алманах „ФантАstika 2018“, както и в сборника с разкази на Владимир, който очакваме през 2019-а.

November 26, 2018

Anna Hells' Fantasy placeДраконовото съкровище

Танит Лий

Една кикотеща приказка за рожден ден, разказана от магьосницата на фантазиите и божествената сила на думите Танит Лий. Всичко запозва като добре познатата Спяща красавица, но вместо невръстна девойка, многопочитаемата кралска двойка има два броя наследници от мъжки и дамски пол, плюс една доста кисела братовчедка – вещица с прилепи в косата и вълци по петите.Поради неспособността на фентъзийните отвъдземски пощи, една кралска покана не пристига навреме – или по-точно някой доста мързелив писар си е избърсал носа с нея, и хоп-троп-тралала – имаме взривоопасната комбинация между рожден ден и вещица в менопауза, та повече от естествено почват да валят проклятията като плодовете на избухнала външна тоалетна на 4 юли в кротко американско предградие. .Принцът се сдобива с превръщането си в гарван веднъж на ден, за един час, на неравни интервали, а принцесата става толкоз тъпа, колкото красива и добра, което значи много, много тъпа, до степен не просто да подари златотканите си гащи на първия молещ за милостиня бедняк, ами да му предложи височайшото бельо и на цялата си рода за компенсация на грижите человечески.

Докато принцесата бързо и свръхефективно разорява кралството си, принцът решава да се поразходи малко наоколо и да изпробва кога какво може да му се случи, ако се превръща в черно пиле веднъж на икиндия. Леля му вещерката с врасналите нокти и люспещите се циреи обаче го погва през вълшебното си огледало и се опитва да му направи живота по-черен и от перата на анималистичната му същност, като хвърля по някоя и друга буря, насъсква приятелчетата си от цял свят или подкиселява обитателите на морската шир, за да се получи едно огромно класическо приключение с много хумор, заиграване със всички постулати на жанра, и в крайна сметка задължителния добър финал на три дена яли, пили и се веселили. Но не и преди да се включат джинове, агресивни канарчета, вегани – далечени братовчеди на Ктхулу, комарджийски настроени демони, кози мастършефове, русалки с лош речник, и несклонни да помагат на случайни минувачи селяни, свикнали да ги грабят и бият в името на завързването на сюжета.

Малка очарователна книжка, спомен за безсмъртния талант на богиня Танит, която и от най-простичките истории може да сътвори чисто забавление от красота и смях, без текстови излишества и писаческа алчност.

Библиотеката„Светът за българския воин“: Голямата война на Балканите през погледа на печата

Точно 5 години изминаха от излизането на първата книга „Светът за българския воин“ на Димитър Димитров. Стилно, сериозно и скъпо издание, събрало безценна колекция от статии, рисунки и гравюри от европейския печат, посветени на българското военно дело от Възраждането до войната със Сърбия (1885 г.). Година по-късно дойде и втората книга, където фокусът вече беше върху участието на страната в двете Балкански войни. Възторгът ми от двата тома тогава се сблъска със съмнения дали някога ще видим трета част; дали пазарните механизми, които в повечето случаи решават съдбата на една или друга поредица, ще позволят „Светът за българския воин“ да продължи естественото си развитие с така логичната тема за Първата световна война. Годините се заизнизаха без трети том да се появи, въпреки че от време на време подпитвах в изд. „Изток-Запад“. И ето че в самото навечерие на 100-годишнината от Солунското примирие през 1918 г., с което България излиза капитулирала от Голямата война, се появи дългоочакваната трета книга!

Голямото чакане обаче си струваше. „Светът за българския воин. Книга трета“, подобно на предшествениците си, е истинско бижу! Художественото оформление е същото, отново имаме твърди корици и гланцови страници с пълноцветен печат. Както и в предходните три книги, същината на сборника е колекция от публикации, статии, дописки, картини, скици, гравюри и литографии, посветени на българския воин, този път в пламъците на Първата световна война. Особеностите на европейския конфликт са ключови и за разликите обаче. На първо място, сборникът съдържа не само публикации от периодичния печат, но и извадки от книги, повечето от които спомени на участници. Войната обхваща на практика почти целия континент, а след края й мемоарните книги никнат като гъби. Авторът си е направил труда да открие една част от онези, споменаващи срещи с българите, било то като другари или врагове. Втората важна особеност е цялостната емоция на текстовете. Докато в европейската преса от времето на Първата балканска война преобладава възторгът и изумлението от подвизите и смелостта на българите, то тук трябва да отбележим, че повечето страни извън Централните сили вече са наши врагове по фронтовете. Изцяло положителни са единствено дописките от немския и австрийския печат, докато в английските и френските свидетелства преобладава хлад, язвителност, често пренебрежително отношение, макар и да не липсва респект от военните успехи на нашите войски. Тези особености всъщност са доста полезни, защото дават незахаросана представа върху начина, по който европейското обществено мнение е гледало на воюващия българин през 1915 – 1918 г.

Димитър Димитров е подредил колекцията си хронологично, следвайки основните сцени на бойните действия от нападението над Сърбия през есента на 1915 г. до Солунското примирие три години по-късно. Страниците изобилстват от илюстрации, някои от които удивляват със своята детайлност и сами по себе си носят достатъчно информация дори без придружаващия ги текст. Отделни глави са посветени на любопитни и малко познати епизоди и участници, като например летците, пленниците и камиларите (да, аз лично нямах представа, но на Македонския фронт е имало обозни части, „екипирани“ с камили). Мемоарните свидетелства също представляват много интересни находки, тъй като дават гледната точка на отсрещната страна, толкова рядко ставала достояние у нас.

Едно от най-силните достойнства на сборника лично за мен е в решението на автора да запази абсолютна безпристрастност, да „отстрани себе си“ и да остави на документите да говорят. Да, не можем да говорим за обективност по страниците на европейския печат, а и пропагандата по онова време вече е била доста развита; на моменти информацията там не отговаря на историческата истина, но в книгата липсва натрапване на позиция и опит за тълкуване. Това е сборник с публикации, отразяващи единствено виждането на своите автори, повечето писани преди близо 100 години. Ако съставителят бе се „полакомил“ да остави някъде своя собствен коментар, да изпъстри книгата с бележки под линия, да влезе в обяснения за причини и следствия, историческата стойност на това прекрасно издание би олекнала доста. В последните години се появиха доста издания, в които авторите даваха изява на лични пристрастия и убеждения, на свои тълкувания на събитията, на егото си, в резултат на което аз не мога да посоча нито едно качествено изследване за българското участие в Първата световна война през всичките тези 3 години, отбелязали 100-годишнината. „Светът за българския воин“ е най-доброто по темата до този момент и заслужава аплодисменти наред с изтупаните от пепелта на забравата мемоари на някои от най-забележителните участници в тази война.

Радвам се, че дочакахме тази книга и че тя се появи именно в навечерието на 100-годишнината от края на кървавия конфликт. Надявам се, че ще успее да зарадва много библиофили и любители на историята с пищното си съдържание, с илюстрациите, част от които неизвестни до този момент, и с другите изненади, които крие между страниците.

Публикувано от Георги

През прозореца“Портретът на Дориан Грей” – Оскар Уайлд

Тези дни приключих прочита на една емблематична история, за която нямах никаква предварителна подготовка или пък очаквания, освен факта, че многократно съм чувала името и. През годините съм засичала откъси от филм по книгата, но винаги съм бързала да превключа канала, за да не си разваля бъдещото удоволствие от четенето.

dorian_grey

Книгата е изключително популярна и едва ли е необходимо да правя резюме на сюжета, но все пак ще си позволя да нахвърлям няколко думи. Дориан Грей е очарователен, невинен младеж, който с неподправената си красота и свежест провокира свой приятел художник да го увековечи в портрет. Художникът съумява да улови цялото съвършенство и чистота на младежа, претворявайки го в портрет. Докато позира Дориан среща лорд Хенри, който с няколко думи успява да разбонтува душата му и да вмъкне покварата в мислите му. От този съдбоносен миг пороследяваме живота на Дориан, надарен не само с красота, но с богатство и с високо обществено положение. Съпреживяваме първата, дълбока, искрена любов и всичко последвало от това.

Признавам си в самото начало историята ми вървеше бавно и дори имаше момент, в който ме отегчи и загуби вниманието ми, но това беше за кратко и най-вероятно се дължи на моментното ми настроение. След това развитието на сюжета ме погълна и всики мои опасения за типична, блудкава любовна история бяха разсеяни. Тук искам да направя вматка, че не бях чела резюме за книгата предварително и нямах никаква представа какво да очаквам. Изключително много ме впечатли последващият обрат и първоначално извика усмивка на доволство, която се трансформира в чуство на разочарование и тъга от лесното падение.

Поставят се много морални въпроси, развити в задълбочен и пространен анализ на една нетипична гледна точка. Интересно ми беше да се запозная отблизо с живота и мисленето на част от привилигированата класа. Да разсъждавам над ролята на изкуството и оправадава ли неговата красота жертвите, които се правят. Можеш ли да имаш морал, ако си освободен от последствията от делата си и страхът от отплата ли е възпиращия фактор, първопричниата да постъпваме правилно. Може ли човек да е добър безусловно и въпреки всичко.

Излишно е да споменавам неподражаемия стил на Оскар Уайлд и богатството на представените идеи. Финалът беше предсказуем поне за мен, но книгата определено заслужава внимание и прочит. Ще бъде прекрасна компания в мразовитите зимни следобеди.

November 21, 2018

Anna Hells' Fantasy placeЗахапи за врата

Тери Пратчет

Вампирските истории основно са два вида – в единия всички блещукат и са вегетарианци, във втория са безмозъчни животни, дето имат нужда от стотина литра добра балканска кръвчица на ден. Никой никога не отговаря на разни важни въпроси от това дали вампирите развиват диарийка или запекче от разните задръстени от боклучава хранителна диета видове кръвна плазма; защо нивгаж вампир не се секне или подпръцква в полет, а още по-малко дали съществува такова нещо като дневна полюция и въобще кръвният поток като такъв как стига до някакви определени местенца на интерес от страна на любопитни малокръвни девойки. Пратчет за съжаление също не вдига много дантелените перденца над тези екзистенциални въпроси, но пък отваря вратите към познанието какво става като събереш на едно място модерни вампири, старомодни вещици, пазители на вярата и киселите алкохолизирани братовчеди на пиктите. Мазало, ако се чудите.

Вампирите се модернизират, интересуват се от управление, малко олигархия, мода и обществено здраве. Наясно са, че за храната си един кръвопиец трябва да се грижи, да уважава, да забавлява, но най-вече да менажира със здрава ръка и студен интелект, неподвластен на всякакви анти-вампирясващи методи като светена вода, свещени предмети и символи, и разни зеленчуци със съмнителен аромат. Така от едно жадно за червени коагулиращи течности животно, модерният вампирясал субект става безмилостен мениджър на ресурси, който е способен да се сприятели с екипа си и да обучи консумационната си база в среда на разбирателство и взаимно уважение. Всеки може да се лиши от някой и друг литраж кръвчица от време на време все пак, даже е полезно за метаболизма и имунитета, нали. Само че в света на Пратчет вече има едни лидери на обществено мнение, наречени вещици, дето някак не обичат никак, ама никак новите порядки, и това създава проблем за новия острозъб мениджмънт на Ланкър. А за страничните наблюдатели като нас носи тонове необуздани пристъпи на хилеж и кикот насред задръстения градски транспорт.

Все още съм в онази част от творчеството на Пратчет, когато книгите му са по-малко послания, повече забавление без грижа и отговорност към света наоколо. Пестя си ги като рядък швейцарски шоколад с трюфели, златни парченца и кафе от цибетки, защото този вид интелигентен хумор няма много последователи, надарени с талант, усет за идеален баланс между смешното и замислящото, и просто онуй женесекуато, дето не можеш да го определиш какво е, но винаги знаеш когато го има, и когато липсва. Като блясъкът в очите на истински обичаната жена, звънкостта на смеха на истински щастливото дете, ореолът от спокойствие в истински добрите хора. Да, рядкост са истинските истински неща, и Пратчет бе сред тях. Но ни остават вещиците, кралете, свещениците, вампирите, троловете, върколаците, дребния народец и Грибо за всички опечалени, дето ще забъркат най-голямата каша на света с голямата лъжица, и после половината вселена ще трябва да се евакуира бързичко, защото ще има бум, ще има бам, и накрая както винаги ще оцеляват тези най-близко до черните островърхи шапки.

November 20, 2018

Човешката библиотекаВ подготовка за алманах „ФантАstika 2018“: Малкото четене

Приятели (:

В момента приключваме подготовката на алманаха „ФантАstika 2018“, който издаваме съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Нали сте виждали предишните? 🙂

Внимание! До 30 ноември ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате хартиени бройки от алманаха и колко. Този път ще определим тиража изцяло по предварителните поръчки. Това значи, че ако не си го поръчате сега, по-късно вероятно няма да има как да си го купите.

Обемът на „ФантАstika 2018“ ще е 300-350 страници, включително десетина цветни; разгледайте съдържанието. Цената ще зависи от тиража, но предполагаме, че ще е между 15 и 20 лева. Веднага щом я знаем точно, ще пишем на поръчалите.

Електронно издание не се предвижда скоро.

Този брой на „ФантАstika“ ни е особено мил в умовете и сърцата :), защото в него ще представим всички разкази, които отличихме в първия конкурс „Изгревът на следващото“.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси от един от тях.

~

Бетелгейзе в световете

Калина Александрова

От дете обичаше звездите. Нощното небе не просто я привличаше – то направо я поглъщаше и тя се разтваряше сред милиардите светещи точици, ставаше една от тях, едно с тях. Любимото ѝ съзвездие беше Орион, затова ще я наричаме Бетелгейзе.
Звездите я примамиха на хиляди километри от градчето, в което отрасна. Разтвориха за нея огромните врати на алма-матер в столицата…
Сигурно си мислите, че приказката е за Космоса, Вселената и…
Например как малкото момиче станало велик астрофизик и открило…
Момичето откри, че не знае как се учи, и излезе от престижния университет, за да стане работничка.
Така и не свикна да върви като хората. Изпързаля се. Хлътна. Потъна „в тъмните земни недра“, както е в песента. Вместо да лети все по-нагоре, слизаше все по-надолу. Вместо звездна светлина я обгръщаше подземният мрак. Вместо в безкрайния космос се гмуркаше в безкрайната кал, пълзеше из тесняци, катереше се по камънаци, спускаше се в пропасти, окачена на тънко въже като паяк.
Разправяше разни истории: как опъвала системата в сто и трийсет метровата пропаст, а после трябвало да обяснява на всяко от десетината момичета с нея как се преминава възел по средата на пропастта; или как половината от екипа си забравили храната в автобуса и ровили за картофи в нивите край Гинци… Десетки истории. Повечето само пещерняк можеше да ги разбере.
Тази история не я разказа на никого. Дори на себе си. Тя чакаше в тъмната пещера на съзнанието ѝ. Усещаше, че е там, но все не можеше да влезе вътре.
Точно както Тизоинът и Сагуарото чакаха, скрити в пазвите на земята, някой да ги отвори, за да разкрият красотата си. Открити бяха с помощта на багета, година преди Бетелгейзе да помирише подземната кал. И както запази в сърцето си Орион като най-красивото съзвездие на небето, така скъта в себе си Сагуарото като най-красивата пещера под земята. Макар че вътре преживя и най-големия си ужас…

Бетелгейзе знаеше, че това е краят. „Поне ще умра сред красота. Нищо че в момента не се вижда.“ Пред очите ѝ продължаваха да се извиват причудливи форми, да блестят кристали.
Наистина нещо блестеше – точица, после още една и още, и още: милиарди светлинки. Имаше чувството, че гледа небето в ясна нощ. Само че това не бяха звезди, защото се движеха, събираха се, уплътняваха се в някаква форма. Човешка форма. Пред нея стоеше човек – момче, към тринайсетгодишно. Слабичко, стройно, с чорлава глава, с широки панталони, пристегнати при глезените, и ризка, падаща свободно върху тях. Нямаше как да прецени цвета на кожата, косата, очите или дрехите му, защото всичко светеше, но определено имаше чаровна усмивка.
– Здравей, Бет! – Думите не дойдоха отвън, по въздуха, а прозвънтяха в главата ѝ като сребърни камбанки. – Искаш ли да се поразходиш с мен?
Тя се изправи и се протегна да го докосне. Видя, че и нейната ръка свети. Обърна се назад. Светещото момче, а и тя самата осветяваха пространството достатъчно, за да види, че Шедар и Бетелгейзе все още седяха прегърнати на камъка.
– Ти си призрак или дух, нали? Май и аз съм призрак. Умрях ли вече?
И нейните думи се чуваха отвътре, а не отвън.
– Умряла?! Ха! Не виждаш ли, че дишаш? Пък и аз не съм призрак.
Бет се вгледа в седналите фигури. Младежът нежно докосваше с устни челото на девойката, като я държеше в здрава прегръдка, а тя се беше отпуснала в ръцете му. Виждаше се, че диша.
– Какво си? И това – тя повдигна ръцете си и ги завъртя – какво е?
– Разбираш ли нещо от физика?
– А? Че аз точно физика учих, но ме скъсаха на един изпит и се махнах от университета. Сега съм работничка. Но да, обичам физиката.
– Тогава знаеш, че материята съществува в две форми: вещество и поле. Там виждаш своята веществена форма, а тук усещаш полевата. Така става ли ясно?
– Не съвсем. Защо светим?
– Че откъде да знам? Малък съм, не виждаш ли? – И той се ухили.
– Имаш ли си име, малчо? И откъде знаеш моето?
– Чух го от приятелите ти. Да не си мислиш, че мога да чета мисли?… Приятно ми е! Аз съм Светослав.
– Приятно ми е, Светославе! И името ти е светещо. Като всичко останало. Моето име е Бетелгейзе. Бет е съкратено. Само не ми казвай Бети, щото мразя.
– Е, и твоето име е светещо – име на звезда. Много е красиво.
– Откъде знаеш, че е име на звезда? Как виждаш звездите под земята?
– Че аз не живея под земята.
– Къде живееш? Кой си? Какво си? Аз какво съм?
– Олеле! Затрупа ме с въпроси. Обикновено аз затрупвам другите с въпроси. Какво си ти, не знам. Предполагам, в момента си чисто съзнание – това светещото, де. Това, което виждаш като мен, е чисто съзнание.
– Чувала съм за астрални тела. Някои вярват в ангели, в извънземни. Да ти кажа, не вярвам в тия неща.
– Много съм си земен даже. В момента моето тяло си почива там горе в моя свят. Какво е това „астрално тяло“, „ангели“? За пръв път чувам такива думи.
– Нещо, свързано с религията или вярванията на хората, не съм запозната. Лично аз предпочитам да знам, не да вярвам. Затова не съм се интересувала от тия работи. Ти каза „моя свят“. Откъде си?
– Ела с мен, ще ти покажа.
– Ако тръгна с теб, ще се върна ли? Какво ще стане с Шедар? Как е Вега, знаеш ли?
– Приятелката ти е готина. Има приключенски дух, но не мога да се свържа с него – много е действена. Тя… Чакай малко.
Светлинното момче сякаш се сви в себе си, стана на точица, а точицата изчезна. След малко се появи, започна да се множи и ето ти го отново Светослав.
– Лази по тесняка. Уверена е, здрава, силна, опитна. Нищо лошо няма да ѝ се случи. Този дългият, като го гледам, няма да те пусне. Много ли се обичате?
– Не знам… С него ми е хубаво. Имам чувството, че той е моят принц… Ти имаш ли си приятелка?
– Иска ми се да имам, но тя не ми обръща внимание.
– Нали не страдаш от това?
– Че защо да страдам? Хубаво ми е да я виждам, да си я представям. Ако тя реши, че ще ѝ бъде приятно с мен, много ще се радвам. Аз и така се радвам, че я има.
– Много точно говориш. Изглеждаш малък, а говориш мъдро. На колко години си?
– Важно ли е?
– Май не. Попитах по инерция.

Когато излязоха от гората, Бетелгейзе ахна. Сред дивата природа тя не очакваше да види зеленчукови градини. Зеленчуците, най-различни по цвят, вид и форма, бяха засадени не в прави редици, а в успоредни криви, които следваха извивката на планината и създаваха причудливи форми.
– Като цветен килим! – възкликна тя. – Това са зеленчуци, нали, не цветя?
– Зеленчуци са. Който иска цветя, бере от поляните.
– Не знаех, че отглеждането на зеленчуци може да създава красота.
– При вас как ги отглеждате?
– Никога не съм имала градина със зеленчуци. Ходила съм на селскостопански бригади, но там са едни огромни полета… Не като тук – все едно художник е рисувал.
– Момичето, което харесвам, обича да се занимава с това. Познава земята и знае точно какво къде може да расте, кои зеленчуци се обичат, кои се мразят. От малка е свързана с плодородието. Като че земята ѝ говори.
– А ти?
– Аз предпочитам да оглеждам небето, вместо да отглеждам зелки. Помагам, когато ме повикат, правя каквото ми кажат, нищо не разбирам.
– Ходиш ли на училище?
– Искаш да кажеш, аз какво уча?
– На твоята възраст не учите ли всички едно и също?
– Че защо да учим едно и също? Нали всеки е различен.
– Аз например от седем- до осемнайсетгодишна ходех на училище с моите връстници. В първи клас децата се учат да четат, да пишат, да смятат…
– Че защо трябва да ходи детето някъде да се учи да чете? При нас четенето се учи с говоренето. При вас къде носите бебетата, за да се научат да ходят, да говорят, да се хранят?
– Не съм гледала бебета и не знам. Но тия неща са естествени при хората. То и аз, откакто се помня, мога да чета, но то е заради майка ми – като малка ме приспивала с буквара. Тя много искала да учи, но баща ѝ забранил.
– Как можеш да забраниш на някой да учи?
– Като не го пуснеш да ходи на училище. Тя е отраснала в друго общество. В моето общество образованието е задължително, поне до осми клас.
– Какво значи образование?
– Абе в какъв свят живееш? Да не сте диваци? Не учите ли?
– Не ми каза какво е образование. Учим, разбира се. Също се храним, ходим на два крака, говорим. Това са естествени неща при хората, ти го каза.
– И ученето ли е естествено?
– Разбира се. При вас не е ли?
– Като се замисля, прав си. Но в моето общество ученето се подчинява на специална образователна система: на определена възраст за определен брой години изучаваш определени предмети. Оценяват знанията ти по тях и ако си получил правилните оценки, ти дават диплома за степен на образованието: начално, основно, средно, специално, полувисше, висше или следдипломна квалификация. В други страни образователните системи са различни. При вас как е?
– „Оценяват“ от цена ли идва? Сега чета за различните държави и общества, защото ми се иска да обиколя света и да науча нови неща. Много често срещам изразите „стоки“ и „цени“.
– Е, щом си чел, си разбрал, че в някои общества образованието не е достъпно за всички хора.
– Затова и те питах какво е образование, защото не ми беше ясна думата. И пак не ми стана много ясно. Сега се чудя при ученето кое е стоката: самото учене, учителят, учещият, предметът, който се учи, знанията или уменията?

Целия разказ може да прочетете в блога на Калина… и разбира се, в предстоящия алманах „ФантАstika 2018“. 😉

November 19, 2018

Първи впечатления от последно прочетенотоСмях от британските острови - Сборник

Вицовете и анекдотите са разделени на четири секции, съответно за Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс. Ето по-долу една непредставителна извадка, на която се спрях предимно, защото бяха от най-кратките. Споделям ги без обозначение, вие си се ориентирайте кой за кого се отнася.:)

Въпрос: Как наричат овца, вързана за ограда в Уелс?
Отговор: Увеселителен център.
*** 
Въпрос: Как наричат уелсец с много приятелки?
Отговор: Пастир.
*** 
Кардиганска поговорка: Има едно предимство в това да си беден. Много е евтино.
*** 
Въпрос: Кои са най-хубавите десет години в живота на един ирландец?
Отговор: Трети клас.
*** 
Въпрос: Чували ли сте за ирландския бумеранг?
Отговор: Той не се връща, а само пее песни за това колко много би искал да го направи.
*** 
Ирландците изобретили гайдите и ги дали на шотландците на шега, но шотландците не са разбрали шегата.
*** 
Шотландецът е единственият мъж на света, който е готов да мине през загорелите тела на дузина голи красавици, за да стигне до чаша уиски.
*** 
Чували ли сте историята за шотландеца, който се оженил за момиче, родено на 29-ти февруари, за да купува подарък за рождения й ден само веднъж на четири години?
*** 
Въпрос: Каква е разликата между плешивия шотландец и плешивия англичанин?
Отговор: Англичанинът си купува перука, а шотландецът си продава гребена.
*** 
Въпрос: Кое е най-тънкото нещо на света?
Отговор: Тубичка от паста за зъби, използвана от шотландец.
*** 
Въпрос: Колко шотландци са необходими, за да сменят крушка?
Отговор: Ох! Не е чак толкова тъмно!
*** 
Въпрос: Каква е разликата между гайдата и трамплина?
Отговор: В крайна сметка хората се уморяват да скачат на трамплин.
*** 
Въпрос: Защо гайдарите маршируват, когато свирят?
Отговор: Защото подвижната цел е по-трудна за улучване.
*** 
Въпрос: Какво е определението за джентълмен?
Отговор: Човек, който може да свири на гайда, но не го прави.
*** 
Въпрос: Как можеш да накараш двама гайдари да засвирят в съзвучие?
Отговор: Като застреляш единия.
*** 
Въпрос: Каква е разликата между шотландската гайда и гайдата от Нортумбрия?
Отговор: Шотландската гайда гори по-дълго, а тази от Нортумбрия с по-силни пламъци.
*** 
Въпрос: Кога три стари английски дами ругаят?
Отговор: Когато четвъртата стара английска дама извика "Бинго!"
*** 
Въпрос: Каква е разликата между адвоката и батута за скачане?
Отговор: Човек си събува обувките, когато скача на батут.

November 18, 2018

През прозореца“Омъжена за Бутан” – Линда Лийминг

“Омъжена за Бутан” е от онези съкровища, за които едва ли ще прочетеш много в Интернет. Мен ме привлече от рафта на книжарницата. Книгата е от издателство “Вакон” – много харесвам повечето от техните книги понеже са основно за приключения и пътешествия, описват живота на смели и различни хора. Приключенци решили да поставят волята и уменията си на изпитание, или ткива имащи смелостта да тръгнат по неотъпкани пътеки и да потърсят щастието на неочаквани места.

omyjena_za_Butan

Линда Лийминг  заминава на пътешествие из екзотичните Индия и Бутан без да подозира как това ще промени живота и. Тя се влюбва в Бутан и след кратки колебания свързва живота си с него. Какво намира една американка, свикнала на изобилие и удобства в бедната, малка страна ще разберем на страниците на тази увлекателна книга.

Линда ни представя един откровен и неподправен, искрен разказ за опита си в планинското кралство и живота в полите на Хималаите. В Бутан почти няма пътища, местните хоре живеят в изолирани селца, разпръснати из планините и китните долини. Навсякъде, дори на най-непристъпните чукари има храмове и ступи, молитвени колела и пъстроцветни знаменца. Тук животът върви на бавни обороти, никой не бърза, а вежливостта е над всичко.

Хората приемат живота и смъртта по различен начин от нас. Не притежанието е важно, а защитата на заобикалящия ни свят. Всеки живот има стойност. Отношението на будистите към смъртта е като към шанс за ново начало, те не се страхуват от нея и я приемат като най-нормалното нещо в живота. Будизмът се е смесил с древните вярвания на религията бон, изпълнена с много страховити демони и божества. Раждането и смъртта са съпроводени с множество сложни ритуали, събиращи цялото семейство.

linda_namgay.jpg

Докато работи като учителка в местното училище авторката неусетно опознава и се влюбва още по-дълбоко не само в Бутан, но и в бъдещия си съпруг. Когато Линда се влюбва в Намгял – ухажването протича по съвсем различени правила от модерните, забързани отношения в Америка. Преоткриваме непринуденото вълнение от постепенното сближаване, първите трепети и чистата радост от срещата с любим човек.

Срещата на талантливия художник на тханка с Америка и неговото възприятие на всичко там е другата страна на историята. Той е изумен от изобилието и мащабите, а в същото време е ужасен от количествата боклук и ненужни вещи, които се трупат всеки ден.

Разказ от първо лице за един доскоро затворен и крайно изолиран свят. Задълбочен поглед на една чужденка върху непознати за нея порядки и традиции. Сблъсък на две крайно противоположни възприятия за живота и света. Възможено ли е да нямаш нищо и да все пак сърцето ти да прелива от щастие? В Бутан успехът се измерва не с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие.

Сблъскаваме се с обичаи и поведение диаметрално противоположно на това в западния свят – на почит е мълчанието, не се говори, ако нямаш нещо наистина значително за казване; гостът се храни сам в храмовата стая на семейството без да бъде прекъсван или обезпокояван; в някои села се толерира многоженството – възможно е една жена да има неколко съпрузи или едни мъж няколко съпруги. Мъжът в общия случай отива да живее при семейството на жената. В Бутан традиционно има общности от възрастни хора, които се отеглят да медитират в планината за да постигнат по-добро кармично прераждане или просветление преди края на този живот, но никой не ги съди и не се опитва да ги ограничи или контролира. Даже напротив общоността им помага с каквото може.

Спирам понеже, ако продължавам така ще преразкажа всичко от книгата. Последно искам да споделя, че Линда Лийминг има лек и описателен стил, увлича и прави читателя съпричастен на мислите и преживяванията си. Предлага задълбочен поглед върху порядките в Земята на Дракона и нейните обитатели. Впечатлява с дълбочина и смисъл. Хубаво е да се срещнеш с хора, които имат смелостта да последват мечтите си и да захвърлят удобствата и сигурността в името на нещо по-смислено, следващо повика на сърцето. Щастието не е в притежаването на вещи, а в преживяването на моменти, в умението да живееш тук и сега на мига, воден от добрината.

Препоръчвам тази книга с две ръце, дори и да не сте почитател на този жанр, в тази ще намерите нещо за себе си.

November 16, 2018

Anna Hells' Fantasy placeМечът на истината

Тери Гудкайнд

Тази поредица има едно огромно предимство пред почти всяка многотомна епика, издавана у нас, а именно – завършена е, книжните ѝ тела са еднакви по височина, имат чудесни черни гръбчета с елегантни мечове върху тях, които стоят идеално върху всяка библиотека, независимо от вида на читателя им, и правят общо взето добро впечатление на гости. Е, събират прах като всяка друга книжна вакханалия, но все пак са елегантни, дори и в неравномерността на дебелината си, и разделянето на някои заглавия на две части, което между другото е доста удобно за четене. Та, ако искате една красиво изглеждаща поредица, която да заеме удивително централно място в дневната ви – това е една от тях. Какво питате, а? За какво се разказва ли? Героите читави ли са? Авторът добре ли се е справил? Вярно ли е, че от един момент нататък само лесбийки и бдсм става цялата работа? Уф, мислех, че ще ми се размине този път. Но добре, хайде, поискахте си го сами.

За мен лично има смисъл само от първите три – четири книги, съставляващи вероятно оригиналната поредица, разтеглена до неузнаваемост от чисто комерсиални подбуди, както се е правело от зората на книгописането досега. Историята всъщност е доста добра в основата си – разделени светове, ограничени магии, призраци, дебнещи в промеждутъка между реалностите. Един е избрания, неподозиращ за силите си, отключващи се при добър катализатор под формата на красива жена с бойни възможности и може би най-яката свръхестествена способност, за която съм чувала – изповядване чрез докосване, подчинявяне и поробване до смърт. Само си помислете какви прекрасни неща ще свърши един Изповедник в родния ни парламент, или във всяко едно полицейско управление или съд. Въпреки, че влиянието на сериала върху образите от книгата ще ви е силен, всъщност Ричард е доста по-мъжествен, Калан – по-женствена и трогателно неоправна, Зед – доста по-нормален тип, а Рал си е тъмен белокос елф отвсякъде. Но мацките в червена кожа са си мацките в червена кожа – порно архетипът за строга господарка е универсален.

В първите книги имаме сюжетът на израстването, осъзнаването, поемането на отговорност, влюбването, приемането на промяната. Всеки има своята сериозна мотивация, лошите включително, но си заслужават креативните жестоки финали на животите им до един. Имаме няколко паралелни сюжета, които се свързват красиво на панделки, пълни с магия, кръв и битки. От всемогъщия магьосник, през божеството на смъртта, агресивните завоеватели, възползвали се от възможността за почти безболезнено придобиване на ресурси и организиране на кръвожадни забавления, до обладания от демони мистериозен садист с ориенталски нрави – противниците са до един заслужаващи си. Плюс ордените на сестрите на светлината и мрака, които са си чисти окултни шайки с особена любов към садо-мазото, неотличаващи се кой знае колко от морещиците, с изключение на вида на аутфитчетата; чудовищата, бойните племена и остатъчните стари магии, надживели създателите си – атмосфера да искаш, напрежение, идеи, обрати. Но какво се окъква в крайна сметка?

Ако имате една брилянтна идея, но я повтаряте докато всички около вас започнат да повръщат на подозрително равни интервали от време – може би е време да се замислите да не би случайно да има такова нещо като пренасищане, и ако всеки път слагаш заплаха над света, отвличаш някой от героите си, на друг му отнемаш паметта, и ги оставяш на противоположни страни на картата, гледайки им сеира как ще се съберат, докато агонизират от болка, разкъсват се от съмнения и общо взето практикуват всичките петдесет нюанса на недоброволно страдание – може би в някакъв практически лесно идентифицируем момент трябва да спреш таз простотия. Не, не да добавяш сексуално напрежение и още и още от същото, а просто да спреш. Ако четеш книга от поредицата веднъж годишно може би преживяването би било доста по-различно, особено ако си в подходящото настроение и си чел коренно противоположни книги, но една след друга идва много нанагорно, пресищащо и саркастично-недоволно на моменти. Та, общо взето – добра колекционерска придобивка, за читателска такава – не съвсем, напълно и изобщо. Ама много красиво стои на рафта, признавам.

November 15, 2018

През прозореца“Момо” – Михаел Енде

“Момо” или “Странната история за времекрадците и за детето, което върна на хората откраднатото време” е в жанр детска литература, но както и много други книги в този жанр си заслужава времето и на по-късна възраст.

momo.jpg

Момо е специално момиченце, което живее в порутена стаичка под амфитеатъра на края на града. Тя разполага с цялото време на света да изслушва приятелите си, а игрите с нея винаги са забавни и увличащи. Всеки ден там се отбиват много деца за поредната игра, а възрастните от квартала обичат да прекарват време с нея. Момо е прекрасен слушател и има цялото търпение, за да помогне и даде съвет при всеки проблем, нещо в нея отключва добрината в хората и им помага да се извисят над дребните неща, давайки си прошка за неволните грешки. Един ден в градчето се появяват сиви хора пушещи пури, чиито дим смразява до кости. Времето на всички започва да не достига. Свободните и безгрижни преди хора вече са затънали в задачи и все не смогват да приключат всичко планирано за деня. Преди доволни от живота си, сега влагат всяка минута в работа и печалба, но дали това ги прави по-щастливи. Единствено Момо остава незасегната от зловещия план на сивите хора, но дали ще и стигнат силите да се противопостави и ще има ли кой да я подкрепи в тази непосилна задача?

Една прекрасна метафора за живота в последно време, макар книгата да е писана 1973 година, днес е актуална повече от всякога. Макар и създадена за деца, не звучи наивно, има дълбочина на посланията и изградените герои. В началото ми напомни ми за Пипи и безгрижните летни дни, но скоро след това атмосферата се промени и стана доста по-сериозна. Книгата е страхотно четиво за малки и пораснали читатели.

November 14, 2018

БиблиотекатаКогато светът беше невинен

Вече почти 10 години с Жоро пишем за нашите емоции и впечатления от книгите, които четем. За толкова време съм разбрала, че най-трудно се пишат публикациите за книги, които наистина харесваме. Може би е човешка природа – умеем да изтъкваме несъвършенствата и да сочим пропуските на другите. Но когато откриеш себе си в някоя книга, когато мислено сваляш шапка пред автора, какво ти остава да напишеш на белия екран? „Прекрасна книга! Много ми харесва!“ и толкова. Защото речникът ти не е достатъчно богат или защото се притесняваш да не обидиш душата на книгата, като напишеш нескопосано ревю за нея… Ето така е и сега: какво да ви напиша за романа на Йоана ПървулескуКогато светът беше невинен„? Всичко ще е недостатъчно.

lice-kogato-svetat-be-nevinen

Отидох в една от любимите ми книжарници в търсене точно на тази книга, без дори да знам, че съществува. Това се получава, когато имаш намерение да откриеш перла в морето от издания; да намериш книга, която да те накара да се чувстваш добре, без да е сладникава; книга, която да е написана с емоция, която можеш да припознаеш. Прегледах набързо всички редове и изложени книги и когато не открих нито една, която да отговаря на търсенето ми, си тръгнах и на изхода видях „Когато светът беше невинен„. Грабна ме корицата и тук може да се отплеснем в една друга дискусия на тема графичен дизайн и поговорки, но нека обобщя само така: да, понякога можем да си позволим да съдим за съдържанието от корицата.
Знаех, че съм попаднала на нещо различно, но ме беше страх да не носи в себе си прекалено натрапчива меланхолия. Това също беше едно от изискванията ми – реалността ме смазва достатъчно, за да позволя същото да направят с мен и книгите. Прочетох анотацията, разгърнах книгата, прочетох по няколко думи от странциите ѝ и с тържествена стъпка се запътих към касата – мисията ми беше увенчана с успех!

Когато светът беше невинен“ се чете бавно, глава по глава. Има прекалено много за осмисляне, но не само заради това – удоволствие е да я четеш бавно, потънал в историите на къщата, подслонила едно будно, интелигентно и любящо семейство. Героите в романа са истинските роднини на авторката и не е чудно как малката Ана се е превърнала в „есеист, публицист, литературен критик, преводач …, професор по литература и писател“. Макар и често закачана за нейното будно въображение от по-големите, Ана расте в най-благоприятната среда, която да го обогатява и развива. Хората, които момичето среща в своето детство, от тези, които познава много добре, до тези, с които е писано да се срещне за малко, са описани с толкова безрезервна обич, а времето, което променя случките от миналото и им придава друго значение, вместо да помрачи някои от образите, напротив, изгражда представата за тях като още по-мъдри и още по-добри. Мисля, че мога да си позволя да направя едно заключение за Йоана Първулеску и то е, че детето, за което пише в книгата, така и не е пораснало и то по възможно най-благоприятния за жената начин.

Самите истории са прекрасни, написани с чувство за хумор, с едвам доловима носталгия, с примирение към факта, че нищо не можем да променим в съдбата си, но и с намерение да възкресяваме спомените си, докато ние самите сме живи. Всяка глава разказва по една история, която може да започне много отдалече, да премине през какви ли не лъкатушения, докато накрая всичко написано, дори най-незначителното на пръв поглед, не добие общ смисъл. Сентенцията е в последните едно или две изречения, с които авторката затваря главата и дава възможност на четящия да помисли върху написаното, да го преживее наново, припознавайки се и откривайки се. Прекрасна, прекрасна Йоана Първулеску!

Не знам какво повече да ви напиша. Главата ми е изпразнена от конкретни спомени за прочетеното, но сърцето ми е пълно, умът ми е по-богат, душата ми е по-смирена. Когато търсиш, намираш. Така и аз намерих тази книга в момент, в който имах нужда от нея. А вие, дори да нямате чак такива екзистенциални нужди, пак се обърнете към романа, защото е написан прелестно и умело от човек, който заслужава да бъде наричан „писател“!

Девора

Ето и детайли от страницата на издателството, тъй като съм наясно, че ревюто ми е крайно неизчерпателно за тези, които искат да знаят повече за съдържанието на книгата:

Screen Shot 2018-11-10 at 11.43.47.png

Първи впечатления от последно прочетенотоФантом - Ю Несбьо

Плътта е по-силна от духа. 

След като в предишния том старши инспектор Хари Хуле успешно се справи с поредния сериен убиец в Осло, този път детективът си има работа с дрога, наркомани, пласьори и техните неуловими босове. И отново всичко е повече от лично, защото след тригодишен рахат в Хонконг вече извън редиците на полицията, Хари е призован да се върне и да спасява света, защото пълнолетният Олег е арестуван за убийство. В Осло се вихри нарко-война, а на пазара тържествува нова дрога на име виолин, която по загадъчен начин тръгва да се разпростира и да завладява света точно оттам. Защо, как и заради кого Олег е загазил така, научаваме както от постепенните разкрития на Хари, така и от паралелната изповед на убития, които два източника се редуват през глава. Телесата на Хари пак понесоха доста, като за една бройка да бъде заклан, за още една удавен, за още няколко застрелян, като нетипично отвореният край не ни позволи да разберем какво става в крайна сметка с него и Олег. Моля те, г-н Несбьо, никога не прави повече така, срамота е криминале да се зарязва недовършено!

Плетката на действието беше традиционно сложна и добре заплетена, та да не може по-будни читатели да се сетят сами кой кой е. За пореден път гнили ябълки от високите етажи на полицейската кошница останаха незасегнати, но така чичо Ю си оставя достатъчно материал за следващи романи, в които корумпирани ченгета ще играят важна роля.

Научихме още, че кралят на Норвегия е роден през 1937. Също не се опитвайте да си играете с широкоплещест двуметров човек, който има титанова протеза на отрязания си пръст, и зараснал белег от разпорване на бузата от ъгъла на устата, та почти до ухото. Тези признаци само показват, че други хора преди вас са се провалили в опитите си да си играят с него и сега най-вероятно вече не са част от този прекрасен свят.

Стана ми интересно и проследих известна част от действието чрез Гугъл и неговото Стрийтвю. Осло наистина е интересно място за посещение, дано някоя нискотарифна авиокомпания скоро да проправи пътека и за натам.

Този път ми харесаха учудващо много фрази за цитиране, не знам защо.

И последно, до всички автори, преводачи, редактори и коректори: химичният елемент Ti на български се казва титан, не е е нито титаний, нито титаниум, а съответното му прилагателно е титанов, а не титаниев или всичко друго, което срещнах. Благодаря за вниманието.

Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли? 
***
На света няма по-хубаво място от Осло през септември. 
*** 
Истинското лице на Осло — един от европейските градове с най-високо потребление на хероин.
***
Подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.
***
Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. 
***
Един поет беше казал, че след голямата любов идват малките. 
***
Животът не ни научава на много, но едно ни показва със сигурност: няма връщане назад.
***
По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.
***
Хари опипа бузата си. В кожата се бе забило пластмасово парче. Той го отскубна. За щастие, новата рана се намираше от страната на белега и нямаше опасност да срине драстично акциите му на пазара за женско внимание. 
***
Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват. 
***
Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли. 
***
— Моята мисия е да разпръсквам слънчева светлина, скъпа.
***
Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. 
***
В Трюлс Бернтсен се бяха приковали три очи. Две със светлосини, измити от алкохола ириси, и едно черно — дулото на собствения му щаер. 

Единствената музика, която запомних, беше „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“. Другото бяха някакви подтиснати металяги, които крещят и се карат.

November 12, 2018

Anna Hells' Fantasy placeТрансформации

Благой Д Иванов

Ако ви се четат добри хорър истории, достатъчно различни, за да може поне една да стане ваш кошмар, или най-малкото достатъчно ярък спомен за някое и друго десетилетие, то Трансформациите си заслужава един по-задълбочен прочит, ако и да се вдъхновите за нещо свое, изпълнено с писъци и претръпната болка. Колекцията е малко странна, но като се прочете встъплението от автора – нещо, което всъщност много хора активно избягват, ще разберете че това е ретроспекция на 20 години творчески път с всичките му криволичения, експерименти, провали и спорни моменти. Дори и само за това е безкрайно интересно за всеки влюбен в книгите да разгледа като на длан как един творец еволюира, как променя начина си на писане, на изразяване, на степен на страст, вложена в една или друга натрапчива идея, започнала своя опърничав живот на хартия… или на монитор, според зависи.

От истории в стил Р.Л.Стайн до по-скоро психологически хорър на изтерзаната душа, като се премине през не една абстракция на тема болка, ужас или необясним страх – пред вас се разстила една магическа покривчица с различни по вида си отрови за фантазията и сънищата. Червеи, мравки, зомбита, вампири, древни сили на злото, садисти, канибали или просто много, много гадни типчета с впечатляващи способности в областта на приложната жестокост – варианти на смърт бол, и никоя няма да е спокойна, тиха или мирна, защото нима го заслужаваме? Пътуване из мрака, из тишината, в паузите между писъците с цяло гърло. Всяка спирка носи ново изпитание за клетките, отговарящи за реакция на необоснована агресия с осакятаващи последствия, а на финалната дестинация може и да има светлина в тунела, ама по-скоро ще ни  чака още мрак с качулка, аморфна тъкан или може би просто ято от смилащи, ледено – остри зъби без опция за потъване в безсъзнание.

Забавни по страшния начин, откровени по болезнения и смущаващи по най-личния – историите на трансформациите на злото са онзи тип, който трябва да се чете на светло и шумно, но все пак сигурно място. Иначе нито сън, нито безписъчен контакт с непознати за много дълго време ще ви очакват, да си знаете.